Решение № 145 от 07.10.2013, Районен съд - Харманли

Р Е

Ш Е Н

И Е

№146 гр.Харманли

/ 07.10.2013г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

______________________________________________________________________

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на дванадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: юлия станковска при секретаря: К.А., в присъствието на прокурора............................., като разгледа докладваното от Председателя ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1114/2012 год.за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.108 от ЗС.

Образуван е по искова молба на П.М.Н. ЕГН.**********,***, представлявана от упълномощения си адвокат И.Д. от Хасковска адвокатска колегия против ОБЩИНА ХАРМАНЛИ пл.”Възраждане” № като ищцата иска да бъде призната за собственик на движима вещ – моторно превозно средство/МПС/, вид-лек, фургон, марка „Мeрцедес”,модел 410Д, рама № двигател № , с държавен регистрационен номер Х6134ВС, като ответника бъде осъден и да предаде на ищцата владението върху същият този автомобил.За това МПС ищцата твърди че е притежавала в собственост и владеела като докато е правела това същото МПС е било с регистрационен №СН7100СН.В качеството си на собственик е предоставила същото само за управление и ползуване на лице от град Любимец.Ответникът-община Харманли- владеел и ползувал процесното МПС в момента неоснователно, тъй като според ищцата неправилно собственото й МПС е било отнето като доказателство с АУАН №233/14.03.2012 година, по който е издадено НП №14/26.03.2012 год.на Кмета на община Харманли и повече автомобилът не й е бил върнат.Общината дори снабдила процесното МПС с нов рег.№ и владеела и ползувала имота.Ищцата твърди че когато спорното МПС е било отнето, тя е била на работа в Гърция и че не е знаела и не е била съгласна с него да се извършват неправомерни дейности. Това обуславяло правният й интерес от настоящето дело.

Ответникът

– ОБЩИНА ХАРМАНЛИ чрез Кмета М.Ли в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и чрез процеуалния си представител- адв.Матанов, оспорва иска по допустимост и по основание, но в отговора и в писмената си защита излагат съображения само относно неоснователността на иска. Заявяват че спорното МПС е било отнето с влязло в сила НП №15/26.03.2012 год.от владението на П М в, който на 14.03.2012 година в землището на село Дрипчево, отсякал с моторен трион 25 бр.дървета от дървесен вид дъб, без издадено писмено позволително, с което виновно нарушил чл.108 ал.1 т.2 от Закона за горите/ЗГ/.Същият закон в чл.273 ал.1 разпореждал че „вещите, послужили за извършване на административното нарушение, както и вещите-предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата,независимо от това чия собственост са,освен ако се установи че са използувани независимо или против волята на собствениците им”.Твърдят още в отговора си, че самият собственик „не ангажирал доказателства относно липсата на съпричастност към извършеното нарушение”.

По делото се представиха и бяха приети следните писмени доказателства:

- копие от свидетелство за регистрация на МПС серия С,№527889 на МВР, на името на П.М.Н. ЕГН-********** за регистрация на лек автомобил марка „Мерцедес” модел 410 Д, рама №WDB6114671P094669, двигател №60294012107204, регистрационен номер СН7100СН;

-

Пълномощно с нотариално заверен подпис и с безсрочно действие с Р.№5222/06.12.2010 година на Нотариус с рег.№463-А.Пр и район на действие-района на Районен съд-Харманли, с което П.М.Н. упълномощава Ан и Ст да управляват заедно и поотделно притежаваното от нея МПС, по описание напълно съвпадащо с описанието в регистрационния талон;

- АУАН №233/14.03.2012 год. съставен против Ст С ЕГН-**********, с който е иззет като доказателство „микробус” фургон „Мерцедес” с рег.№СН7100СН;

-

НП№14/26.03.2012 год.на Кмета на община Харманли, с което на Сто ЕГН-********** за извършеното нарушение,установено с АУАН №233/14.03.2012 год.му е наложена административна санкция глоба в размер на 500.00 лева ;

- Удостоверение за застрахователна стойност №18/09.11.2012 год. на „Хебар Брокер инс” ЕООД-Харманли;

- АУАН

№232/14.03.2012 год. съставен против Пе М ЕГН- **********, с който е иззет като доказателство „микробус” фургон „Мерцедес” с рег.№СН7100СН;

- НП№15/26.03.2012 год.на Кмета на община Харманли, с което на Петко Николов Митев ЕГН- ********** за извършеното нарушение,установено с АУАН №232/14.03.2012 год.му е наложена административна санкция глоба в размер на 500.00 лева и на осн.чл.273 ал.2 ЗГ е отнет „в полза на държавата „микробус” фургон „Мерцедес” с рег.№СН7100СН от владението на П ,иззет с акт №232/14.03.2012 г.”;

-

Заповед №389/18.06.2012 година на ИД на ИАГ с която безвъзмездно на община Харманли е предоставен в собственост държавна вещ , а именно: /МПС/,микробус,фургон, марка „Мерцедес”, рама №WDB6114671P094669, двигател №60294012107204, с държавен регистрационен номер СН7100СН, съгласно влязло в сила НП №15/26.03.2012 год. на кмета на община Харманли.

Всички изброени приети по делото писмени доказателства, с изключение на НП№15/26.03.2012год. на Кмета на община Харманли и АУАН №232/14.03.2012 год. не се оспорват от страните, никоя от тях не спори относно техническата характеристика на спорния автомобил-лек,микробус,фургон и неговата идентичност както по регистрационен талон, така и по приетото като доказателство пълномощно нотариално заверен подпис Р.№5222/06.12.2010 година на Нотариус с рег.№463, и това описано в горецитираните и АУАН-и и НП.В първото съдебно заседание бе оспорено съдържанието на НП№15/26.03.2012год. на Кмета на община Харманли и АУАН №232/14.03.2012 год и съответно бе открито производство по оспорването на тези два документа.Във връзка с оспорването им бе изискана цялата административна преписка от ответника в оригинал,както и разпитани актосъставителят и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка със становищата на страните, приема за установено:

Спорът е за правото на собственост върху МПС по вид- лек,фургон, марка „Мерцедес”, модел 410Д, рама №WDB6114671P094669, двигател №60294012107204, с държавен регистрационен номер Х6134ВС Не се спори че това е същото МПС, за което ищцата е дала приетото като доказателство по делото пълномощно, по силата на което Ан М Те и Ст имат право да го управляват и ползуват без ограничение в страната и чужбина.

По делото бе открито производство по оспорване съдържанието на два приети като писмени доказателства документа: НП№15/26.03.2012 год.на Кмета на община Харманли и АУАН №232/14.03.2012 год., но в хода на производството не се събраха доказателства същите да са неистински, т.е да не изхождат и да не са подписани от посочените в тях като издатели лица. От друга страна в съдебно производство фактическите констатации в АУАН съгласно чл.13 ал.1 и чл.14 ал.2 от НПК, приложими норми съгласно с чл.84 от ЗАНН, нямат обвързваща доказателствена сила и за това подлежат на оспорване с всички доказателствени средства, вкл.със свидетелски показания. Разпитаните свидетели в настоящето съдебно производство с нищо не променят посоченото и в двата писмени документа съдържание, поради това същите няма да бъдат изключени от приетия доказателствен материал и решението ще бъде постановено като се имат предвид и тези доказателства.

Настоящият състав обаче намира за необходимо да отбележи следното.Изправени сме пред хипотезата на чл.64 б.”б” от ЗАНН- влезли в сила наказателни постановления.Макар по самата административна процедура да са допуснати множество пропуски и нарушения както по установяването на нарушението, така и при издаването на НП, няма спор че тези наказателни постановления са влезли в сила поради това че не са били обжалвани по съответния ред, а това от своя страна налага извода, че наказателните постановления са породили правните си последици, една от които е наложеното административно наказание глоба, а друга- отнемането на спорния микробус. В тази връзка съдът намира също за необходимо да отбележи че установяването на законосъобразността и правилността на НП и АУАН, е процесуално задължение на административнонаказващия орган/АНО/, който следва да извърши не само законосъобразна процедура по съставяне на АУАН и НП, да приеме че всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на административното нарушение са налице и като установи че възприетата от него фактическа обстановка е действителната, да събери всички доказателства касаещи реализирането на административнонаказателната отговорност включително такива касаещи собствеността върху вещите-предмет на нарушението след като ще прилага санкция на чл.273 ал.1 от ЗГ/в съотв.редакция/, като изложи и мотиви защо приема че не са налице отрицателните предпосавки за прилагането на тази санкция.Това АНО безспорно не е направил. Липсата на всички необходими признаци от фактическия състав на нарушението няма пречка да бъдат оборвани чрез насрещно доказване, проведено от санкционираното лице чрез свидетелски показания, писмени доазателства и пр.,а също така и служебно от съда, но само в случай че има такова редовно съдебно производство при своевременно подадена жалба. Както съдът посочи по-горе не е необходимо жалбоподателят, а още по-малко собственикът на вещите по чл.273 ал.ЗГ, както е в конкретния случай, да проявява активност като отрича или не отрича „съпричастността” си към извършеното нарушение, още повече че в такива хипотези той не е страна в административното производство. Настоящият състав не може да приеме аргументите, че едва ли не е без значение чия собственост е иззетия автомобил, и че след като собственикът му не е възразил срещу отнемането, наказателното постановление е законосъобразно. Отново следва да се отбележи че доказателствената тежест в административнонаказателният процес тежи изцяло върху наказващият орган, и след като законът установява при каква фактическа обстановка се отнема чуждо МПС, АНО е „длъжен” да събере доказателства и в тази насока.Нещо повече-длъжен е да приложи тези доказателства към административната преписка- чл.42 т.10 ЗАНН, защото и това подлежи на съдебен контрол. Съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, която е императивна и която задължава наказващият орган да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.

Както бе отбелязано по-горе административното производство обаче се развива между заинтересованите лица и административния орган, и в него не участвува носителят на материално право на собственост върху автомобила, който подлежи на отнемане. Именно поради това не може да се отрече правото на това трето лица да защити собствеността си в исковия граждански процес, когато издаденият в това административно производство административен акт е с гражданскоправни последици и рефлектира върху неговата правна сфера. Точно във връзка с такъв спор за собственост, гражданският съд може да извършва косвен съдебен контрол върху актовете на администрацията, които засягат права на неучастващи в административното производство лица, като без да ги отменява, преценява тяхната законосъобразност. Тази утвърдена съдебна практика е възприета и от чл.17 ал.2 от ГПК. В разглеждания случай ответника черпи права от заповедта на ИД на ИАГ, издадена въз основа на влязлото в сила наказателно постановление, и поради това съдът намира че е допустимо в иск за собственост да се оспорва законосъобразността на определеният от административния орган способ за придобиване на собствеността в лицето на ответника.В тази връзка искът се явява допустим, а направеното възражение за недопустимост -неоснователно.По чл.17 ал.2 от ГПК съдът следва да провери не само валидността, но и материалната законосъобразност на този административния акт и ако той противоречи на материалноправните разпоредби на закона- в сл.ЗГ, гражданският съд е компетентен да не зачете последиците от тези административни актове, имащи значение за решаването на спора за собственост на спорния в делото предмет. Това още повече се налага при липсата на съдебно произнасяне относно същите административни актове. Съгласно чл. 302 ГПК, влязлото в сила решение на административен съд изключва косвения съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административния акт само по отношение на лица, участвали в административното производство / чл.17 ал.2 ГПК /. А материалната законосъобразност на акта се състои в съобразеността му с предпоставките, визирани от приложимия закон, в който смисъл са и разясненията дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, която касае административните актове. Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол - чл.302 ГПК и страната, на която се противопоставя административния акт е била страна в производството по обжалването му, а в настоящия случаи не е така и това не се оспорва и от ответника по делото нито в отговора, нито в писмената защита.Именно поради тези съображения съдът намира че следва да извърши косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на административния акт, независимо от обстоятелството че възприе че наказателните постановления са влезли в сила и са произвели необходимите си правни последици.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f308e235-abee-47fa-8723-5f465ecdefde