Решение № 186 от 13.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Плевен, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430104550 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Г. Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Н. С. С. от ВАК, адрес: гр. София, пл.

„Македония“ №1, ет.8 против „ВОСС АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: с.Баховица, 5567 Община Ловеч, ул.„Георги Димитров“ № 105, в която се твърди следното : ищецът е сключил писмен Трудов договор № 84/27.06.2019 г. с „ВОСС Аутомотив България“ ЕООД, ЕИК ***, с определена длъжност „Експерт програми и проекти“, код по НКПД 2422 6004, пълно работно време от осем часа, основно трудово възнаграждение в размер на 2 100 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение основното трудово възнаграждение е определено на 2 738,76 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 2,4% или 65,73лв.

Общият размер на трудовото възнаграждение е в размер на 2 804,49 лв. Със Заповед № 800/24.01.2024г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 26.01.2024 г.

През месец януари 2024 г. П. Х. е работил от 02.01.2024 г. до 26.01.2024г., 1 включително или деветнадесет работни дни. Във фиша за работна заплата са начислени и заплатени шест работни дни. Разликата от 13 работни дни, през които П. Х. е полагал труд не са платени от работодателя, съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 КТ. За шестте работни дни работодателят е начислил и изплатил основно трудово възнаграждение в размер на 744,95 лв., което се равнява на 124,16 лв. на ден. За претендираните 13 работни дни основното трудово възнаграждение е размер на 1 614,06лв. Върху посочената сума следва да се начисли допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в размер на 2,4% или 38,74 лв. Общото дължимо трудово възнаграждение е в размер на 1652,80 лв.

Причината за неизплащане на трудовото възнаграждение е твърдението на работодателя за липсата на положен труд от страна на ищеца за претендирания период от 10.01.2024г. до 26.01.2024г. Посочва се, че съгласно представената с исковата молба отчетната форма за процесния период, водена от работодателя, ищецът е полагал труд в определени дни от разстояние, отбелязани със символа „ХО“ (хоум офис) и на място в предприятието отбелязани с символа „Р“. Дните, през които П. Х. е полагал труд от разстояние са: 12, 15, 16, 17, 19, 22 и 25.01.2024г. Дните, през които е полагал труд на място в предприятието са: 10, 11, 18, 23, 24 и 26.01.2024 г.

В предприятието на ответника съществува пропускателна система, която документира влизане и излизане от обекта. При извършване на работа от разстояние остава електронна следа в акаунта на ответника във връзка с извършваната от него работа и осъществена електронна комуникация.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1652,80 лв., дължимо за периода от 10.01.2024 г. до 26.01.2024г., представляващо основно трудово възнаграждение в размер 1 614,06 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в размер на 2,4% или 38,74 лв., ведно със законната лихва; законната лихва за забава върху главницата от 01.03.2024 г. до датата на подава не исковата молба 05.08.2024г., в размер на 99,72 лв.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват.Твърди се,че с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът 2 няма основание изначално да претендира тр. възнаграждение за 26.01.2014год.

Твърди се, че между страните не постигана уговорка за полагане на труд от ищеца от разстояние.

В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.С. от ВТАК, който поддържа исковете и навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.

Ответната страна се представлява от Й.Й.-представляващ ответното дружество, който оспорва исковете и навежда доводи в представени по делото писмени бележки.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „Експерт програми и проекти“ на основание сключен на 27.06.2019год. трудов договор, считано от 01.07.2019год.; за неопределено време, с уговорено основно трудово възнаграждение 2100лв. и място на работа – ***. Не се спори, а това се установява и от приетата като доказателство по делото Заповед № 800/ 24.01.2024год. /приложена на л.20 от делото/, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено , считано то 26.01.2024год. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните.

Спорни въпроси са дали ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение за периода от 10.01.2024год. до 26.01.2024год. Спорен е въпросът дали за този период ищецът е имал разрешение от работодателя да полага труд от разстояние /при условията на т.нар. хоум офис/ХО/, респ. страните спорят дали през този период ищецът е изпълнявал своята трудова функция.

С оглед посочените спорни въпроси, ищецът твърди, че имал уговорка за полагане през процесния период на труд от разстояние. Ответното дружество, представлявано от Й.Й. в о.с.з. заявява, че такава уговорка не е имало и че в тази връзка дните, за които ищецът претендира да му бъде заплатено трудово възнаграждение са отбелязани като самоотлъчка. Оспорва се и претенцията на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение конкретно за датата 3

26.01.2024год., т.к. към същата трудовото възнаграждение на ищеца вече е било надлежно прекратено. В тази връзка ищецът , с исковата молба, е представил присъствен график за м.януари 2024год., но съдът приема, че същият не следва да се цени като годно доказателство по делото,т.к. не е утвърден от страна на работодателя или натоварено от него лице.

По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ :

Съгласно горната разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.Трудът по трудово правоотношение е възмезден.

С разпоредбата на чл.107з от КТ е регламентирано, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер. Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят:1. смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане; 2. възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. Съгласно ал.7 мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й се определят в индивидуалния трудов договор. С трудовия договор по ал.7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието. С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя се приемат правила, чрез които се определят: 1. редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние; 2. съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на 4 извършеното. Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея. Когато се използва информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация относно начина на вземане на решенията.

От доказателствата по делото не се установява между страните по трудовото правоотношение за този период, а и изобщо за какъвто и друг период от време, да е било уговорено ищецът да полага труд от разстояние.

Съдът е указал доказателствената тежест и е дал възможност на ищеца да попълни делото с доказателства, вкл. посредством разпит на свидетели, но такова искане не е направено, респ. не се поддържа. Т.к. характерът на полагането на такъв вид труд е доброволен, то законът е въвел изискване уговорката да се съдържа в индивидуалния трудов договор или в КТД, които се изготвят в писмена форма.

От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че : основната система за отчитане на присъствието на работа е форма 76. С оглед ефективност на процеса същата се поддържа в електронен вариант. Форма 76 се попълва от:

Началниците на смени за работническия състав и Самостоятелно от административните служители; това са служители, които разполагат (работят) с компютър – ищецът спада към втората група. След изтичане на месеца попълнените форми се преглеждат от съответните ръководители и при наличие на несъответствия, ръководителите имат отговорността да направят съответните корекции. /По делото се установява,че пряк ръководител на ищеца е Й.Й../ ВЛ е посочило, че в края на отчетният период(месеца), формата се одобрява от преките ръководители, а при установени несъответствия се извършва корекция на същата. ВЛ дава заключение, че ответното дружество разполага с електронна чекираща система и на всеки служител се предоставя индивидална пропускателна карта, която всеки е длъжен да маркира на специални устройства времето на пристигане и напускане на работа. Съгласно предоставени на вещото лице извадки за м.01.2024 г. за маркираните от ищеца влизания и напускания на работното място, се установява, че същият се е чекирал само на последния си работен 5 ден – 25.01.2024 год.ВЛ дава заключение, че след проверка в счетоводството на ВОСС АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ ЕООД, на ищеца са начислени суми за трудово възнаграждение /ТВ/ и осигурителен доход за м.01.2024 г., както следва: осигурен за следните работни дни: 08,01,2024 г., 10,01,2024 г., 11,01,2024 г., 18,01,2024 г., 23,01,2024 г., 25,01,2024 г. ВЛ дава заключение, че от предоставената отчетна форма за положен труд се установява, че на дните 08, 10,11,18,23,25.01,2024 г. ищецът е бил на работа, а останалите работни дни през м.01.2024 г. са отразени с буква „А” в отчетната форма - самоотлъчка. За 6 работни дни на ищеца е начислено ТВ в размер 762,83 лв.

От приетото заключение на ВЛ К.Т./л.60 и сл. от делото / се установява, че : посочените по – горе 6 работни дни е отчетено, че ищецът е полагал труд, а за останалите от процесния период отразено, че се е самоотлъчил. За периода 10.01.2024год. до 26.01.2024год. в електронния акаунт на ищеца е отбелязана съответна активност, като се констатира, че на екран 1 фигурира само едно отбелязване с буквата „Ф“- ел.писмо, съдържащо създаден от ищеца файл, останалите са лични съобщения, на екран 2 и 3 - има отбелязвания само за „отказани срещи“. В заключението на същото вещо лице/л.72 и сл. от делото/ е посочено, че при ответника е налице въведена система „Тиймс“, в която се разменя служебна поща и комуникация. За периода от 01.01.2024год. до 25.01.2024год. са налице общо 257бр. единични записа, но не се установява съдържанието им. ВЛ дава заключение, че в ИС на ответника се пази история на влизанията /логванията/ за 1 месец назад и не е налице информация и данни, касаещи процесния период от време. ВЛ е посочило в т.4, че през месец януалри 2024год. 5 служители на ответното дружество са полагали работа от разстояние/ХО/, с общо ХО дни за месеца за всички служители – 14, без да е посочено ищецът да е един от тях. Активността на ищеца в системата „Тиймс“ не доказва същият да е предоставял работната си сила на работодателя съобразно трудовата функция ,която има въз основа на сключения трудов договор. Наред с това , очевидно е, че ищецът поддържа претенция за заплащане на ТВ за 26.01.2024год., от която дата трудовото му правоотношение вече е било прекратено. Наред с това страните са прекратили трудовото правотоношение по взаимно съгласие, което може да се приеме за индиция за липсата на проблеми между страните по трудовото правоотношение във вр. с неговото прекратяване.