Решение № 4651 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4651 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110164032 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. П. Ж. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане установителни искове против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 4576282/29.08.2022 г. поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Предявени за разглеждане са и установителни искове против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство 4576282/29.08.2022 г. поради противоречието му със закона и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата Б. П. Ж. твърди, че на 29.08.2022 г. сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4576282. По силата на договора й била предоставена сумата от 3500,00 лева при годишен лихвен процент от 49,02 % и годишен процент на разходите – 49 %. Било уговорено погасителните вноски да се заплащат в двуседмичен срок. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключила с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4576282 от същата дата, по силата на който следвало да заплати на дружеството определена сума, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем. Сочи, че вноските били заплащани изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено да получава и припадащата се част на ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 1 следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите ставал 76,34 %. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Евентуално счита, че в случай че не се установи нищожност на договора в неговата цялост, то моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора, предвиждащ задължение на заемателя да осигури обезпечение на кредита. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен.

Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер – твърди да е уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.

Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че ищцата и ответниците са страни по процесните договор за паричен заем № 4576282/29.08.2022 г. и съответно договор за предоставяне на поръчителство № 4576282/29.08.2022 г.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 16.03.2023 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за паричен заем № 2

4576282/29.08.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на поръчителство № 4576282/29.08.2022 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Към тях са приложени погасителни планове и справки за погасени суми по договорите.

По силата на сключения договор за паричен заем № 4576282/29.08.2022 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 25.11.2023 г. съгласно погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 15 погасителни вноски, всяка от които в размер на 300,30 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 48,24 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40.

Видно от чл. 2 от договора, сумата от 3500 лева била предоставена на кредитополучателя, като същото представлява безспорен факт между страните.

Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство № 4576282/29.08.2022 г., същият е сключен във връзка с договора за паричен заем № 4576282/29.08.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б. П. Ж.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 865,50 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 57,70 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем и по договор за предоставяне на гаранция от 29.08.2022 г., които противоречат на закона.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 3 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от 29.08.2022 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договор за заем № 4576282/29.08.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 3500 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 865,50 лева, представлява 24,73 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор 4 за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за заем № 4576282/29.08.2022 г. са в размер на 48,24 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).