Решение № 142 от 26.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С.З., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000066 по описа за 2023 година

Производството е образувано по две въззивни жалби - въззивна жалба на Е. ООД, гр.С.З. и въззивна жалба на П.И. ЕООД, с.З., общ. С.З. против решение № 1057/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 336/2022 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е обявен за относително недействителен спрямо К. И., ЕГН: ********** и Р. С. И., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: гр. С.З., ***, по иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от К. И., ЕГН: ********** и Р. С. И., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: гр. С.З., *** против „П.И.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: с.З., общ. С.З. и „Е.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, договор за покупко-продажба от 14.05.2019 г., обективиран в нотариален акт № 52, том 2, рег. № 4123, дело № 214 от 2019 година на нотариус Б. Г., нотариус с район на действие С. районен съд, с който „П.И.“ ЕООД, в качеството му на продавач е продало на „Е.“ ЕООД, в качеството му на купувач недвижим имот, находящ се в землището на с. З., общ. С.З., представляващ по нотариален акт ДВОРНО МЯСТО от 2.215 дка.

(два декара двеста и петнадесет квадратни метра/ с предназначение ЖИВОТНОВЪДНА ФЕРМА, находящо се в землището на с. З., общ. С.З., 1

ЕКАТТЕ 30119, съставляващо имот № 000070 /четири нули седемдесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: кад. № 000021, имот № 094003, кад. № 000344 и имот №094004, който имот е описан в нотариалния акт и съгласно Скица № 15- 384607/30.04.2019 г. и представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ, с начин на трайно ползване: ЗА ДРУГ ВИД ПРОИЗВОДСТВЕН, СКЛАДОВ ОБЕКТ, с номер *** /тридесет хиляди сто и деветнадесет, точка, деветдесет и четири, точка, единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД[1]18-851/07.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. З., общ. С.З., с площ 2215 кв.м. /две хиляди двеста и петнадесет квадратни метра/, с номер по предходен план 000070 /четири нули седемдесет/, при съседи: ***, ***, *** и ***, ЗАЕДНО с построената в този имот ЕДНОЕТАЖНА

МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА с предназначение СКЛАД ЗА КОЖИ, със застроена площ 787 кв.м. /седемстотин осемдесет и седем квадратни метра/, представляваща СГРАДА с идентификационен № *** /тридесет 2 хиляди сто и деветнадесет, точка, деветдесет и четири, точка, единадесет, точка, едно/, брой етажи 1 /един/, с предназначение СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД. С решението е дадена възможност на К. И., ЕГН:

********** и Р. С. И., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: гр. С.З., *** шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, с предупреждението, че ако това не бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си, както и са присъдени разноските по делото. Във въззивната си жалба въззивника Е. ООД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като се присъдят разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.

Във въззивната си жалба въззивника П.И. ЕООД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания. В законния срок е 2 постъпил писмен отговор от страна на въззиваемите, с който е взето становище по направените в двете жалби оплаквания, че жалбите са неоснователна и следва да се отхвърлят. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Цитирана е съдебна практика.

Молят съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делотоОкръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

135 от ЗЗД.

Съгласно удостоверение за наследници прието като доказателство пред СтРС, ищците К. И. и Р. И. са законни наследници на С. И. И. починал на 19.02.2019 г., На 10.04.2019 г. е подаден сигнал за трудова злополука по отношение на С. И. от И. И. в „Главна инспекция по труда“ в гр. С.. На 19.04.2019 г. е подадена декларация за трудова злополука по отношение на С.

И. от управителя на „П.И.“ ЕООД.

С. И. И. е починал на 19.02.2019 г. вследствие на трудова злополука докато изпълнявал трудовите си задължения по трудов договор с ответника „П.И. ЕООД. Злополуката била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО с акт за трудова злополука, издаден на основание чл. 60, ал. 1 от КСО – влязло в сила разпореждане № 39/24.07.2019 г., потвърдено с решение № 1040-2351/04.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – С.З., с което това разпореждане е оставено в сила.

По делото са приложени и решение № 500/18.12.2019 г. на С. административен съд, постановено по адм.д. 720/2019 г., оставено в сила от ВАС с решение № 10814/06.08.2020 г. постановено по адм. д. № 2892/2020 г., с които е отхвърлена жалбата на първия ответник бивш работодател на С. И. срещу Решението на Директора на ТП на НОИ – С.З., с което е оставено в сила Разпореждане № 39/24.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – С.З..

С влязло в сила решение на Казанлъшки районен съд, постановено по гр. дело № 2111/2020 г., по предявения от К. И. и Р. И. иск по чл. 200 КТ, първият ответник „П.И. ЕООД бил осъден да заплати на ищците съответно 90 3

000,00 лв. и 70 0000 лв. обезщетение за претърпените, вследствие смъртта на С. И. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на 9 злополуката 19.02.2019 г. до окончателното плащане. По време на висящото административно производство за признаване на злополуката за трудова както работодателя, така и наследниците са уведомили ТП на НОИ – С.З..

На 28.08.2013 г. „П.И. ЕООД, ответник по делото се е разпоредил със свой недвижим имот, находящ се в землището на с. З., общ. С.З., представляващ по нотариален акт ДВОРНО МЯСТО от 2.215 дка. (два декара двеста и петнадесет квадратни метра/ с предназначение ЖИВОТНОВЪДНА ФЕРМА, находящо се в землището на с. З., общ. С.З., ЕКАТТЕ 30119, съставляващо имот № 000070 /четири нули седемдесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: кад. № 000021, имот № 094003, кад. № 000344 и имот № 094004, който имот е описан в нотариалния акт и съгласно Скица № 15-384607/30.04.2019 г. и представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ, с начин на трайно ползване:

ЗА ДРУГ ВИД ПРОИЗВОДСТВЕН, СКЛАДОВ ОБЕКТ, с номер *** /тридесет хиляди сто и деветнадесет, точка, деветдесет и четири, точка, единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-851/07.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. З., общ. С.З., с площ 2215 кв.м. /две хиляди двеста и петнадесет квадратни метра/, с номер по предходен план 000070 /четири нули седемдесет/, при съседи: ***, ***, *** и ***,

ЗАЕДНО с построената в този имот ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА

СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА с предназначение СКЛАД ЗА КОЖИ, със застроена площ 787 кв.м. /седемстотин осемдесет и седем квадратни метра/, представляваща СГРАДА с идентификационен № *** /тридесет хиляди сто и деветнадесет, точка, деветдесет и четири, точка, единадесет, точка, едно/, брой етажи 1 /един/, с предназначение СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД.

Разпореждането е било извършено чрез продажба на същия на друго търговско дружество – „Е.“ ООД, обективирана в нотариален акт № 52, том 2, рег. № 4123, дело № 214 от 2019 година на нотариус Б. Г., нотариус с район на действие С. районен съд.

Към датата на осъществяване на сделката между двете дружества 4

П.Х.П. е бил съдружник и управител на „П.И.“ ЕООД от една страна, а от друга съдружник с 2600 дяла в „Е.“ ООД.

Видно от нотариален акт № 52, том 2, рег. № 4123, дело № 214 от 2019 година на нотариус Б. Г., нотариус с район на действие С. районен съд, П.Х.П. е участвал във взимането на решението на Общото събрание на „Е.“ ООД от дата 08.05.2019 г. за закупуване на процесния недвижими имот в качеството си на съдружник и като същедвеременно е представлявал продавача „П.И.“ ЕООД в качеството си на управител при сключване на процесната сделка на 14.05.2019 г..

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за 2019 г. „П.И.“ ЕООД е отчело печалба в размер на 8000,00 лв., за 2020 г. загуба в размер на 18 000,00 лв., а през 2021 г. дружеството не е осъществявало дейност. Обобщено е, че в периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. има намаление на обема на приходите и печалбата от обичайната дейност, като през 2020 г. приходите са снижени с 68% в сравнение с 2019 г., а през 2021 г. не са отчетени приходи.

По делото са разпитани свидетелите В. П. и Д.Т., които установяват обстоятелства относно осъществено пътуване на ищцата до Република Румъния заедно със св. Д.Т. и П.П. за прибиране на тялото на починалия й съпруг, респ. наличието на погребение в Република България. Св. П. пресъздава разказ на ищцата за разговор между нея и другите двама пътуващи /св. Д.Т. и П.П./ в насока същата да няма претенции към работодателя на ответника, в противен случай щяла да бъде съдена и да заплати товара и камиона. Въпреки това обаче ищцата изявила претенции към работодателя на нейния починал съпруг. От показания на св. Т. се установява също, че този свидетел заедно с ищцата и П.П. са пътували до Република Румъния за прибиране на тялото на починалия С. И. като П.П. е заплатил всички разходи по това пътуване. Пред свидетеля ищцата не била изявявала претенции към фирмата на П.П..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на 5 длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Качеството кредитор следва от облигационното отношение, което го свързва с длъжника.

Спорният момент по делото, очертан с подадените въззивни жалби се свежда до въпроса от кой момент ищците са придобили качеството на кредитор, по отношение на първия ответник.

Следва да се има предвид, че вземането трябва да е възникнало преди извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на това разпоредително действие.

Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция, като намира, че моментът на възникване на вземането за ищците е 19.02.2019 г., т.е. от датата на трудовата злополука. Това е така защото смъртта на С. И. е обстоятелството, причинило имуществени и неимуществени вреди в тяхната правна сфера. В случая се касае за безвиновна отговорност на работодателя, поради което още при възникване на злополуката, причинила смъртта на пострадалия, ищците придобиват качеството кредитори и не е необходимо същата да се установява по някакъв специален ред, в случая признаване и за трудова. От този момент възниква и качеството на длъжник по отношение на ответника. От момента на увреждането за ищците се поражда субективното право на обезщетение, т.е. за тях възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо тях увреждащите го актове на длъжника.