Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1275 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1598/2024
Вид
Определение № 1275
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Даниела Врачева, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. чл. 341, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения А. Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в СЦЗ, чрез защитника му адв. И. Ю. срещу протоколно определение от 26.11.2024 г. по НЧД № 7054/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му със споразумение от 22.11.2023г. по НОХД № 1665/2023г. на РС – Велико Търново наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода” за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.3, т.4, пр.2, т.5, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В жалбата се твърди несъответствие между дадения от ИСДВР доклад за осъдения и становището на Началника на СЦЗ помежду им и с останалите материали по делото. Изтъкват се доводи за неясноти в доклада относно решаване на проблемна зона „Жилищно устройство” и „Умения за мислене”, несъгласие с формираната оценка на зона „Управление на финансите и доходите” без тя да фигурира в плана за присъдата, липса в плана на зона „Начин на живот и обкръжение” и липса на редукция в оценката на зона „Злоупотреба с наркотици” въпреки че същият не е употребявал наркотични вещества по време на престоя си в СЦЗ. Сочи се още, че проблемна зона „Настоящо правонарушение” не би могла да бъде предмет на корекция, а за наличието на зона „Отношение към правонарушението” няма обективни данни, от които да се направи извод, че същата е проблемна. Претендира се, че прекараното време в мястото за лишаване от свобода е накарало осъдения да преосмисли поведението си и че по отношение на него е настъпил поправителния и превъзпитателния ефект от наложеното наказание. Твърди се, че същият доказал това посредством характеристиката си на изпълнителен 1 работник, спазващ всички изисквания към него, показващ безупречно поведение, стоящ настрана от конфликти и отнасящ се с уважение към затворническата администрация на мястото за лишаване от свобода. В резултат на това рисковите му точки били намалени с 11 пункта – от 75 на 64 за по-малко от година макар планът за присъдата му да не е завършен. Но това не било отчетено в цялостния анализ на поведението на осъдения в нарушение на чл.439а от НПК. Поради тези съображения осъденото лице моли въззивната инстанция да отмени определението на СГС и да уважи молбата му.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Депозираната по делото частна жалба срещу определението на СГС е подадена в срока по чл.440, ал.2 вр. чл.342, ал.1 от НПК от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. При преценката й по същество същата е неоснователна.

При постановяване на определението си първоинстанционният съд надлежно е установил относимите факти и е направил обобщена и цялостна преценка за наличие на законовите предпоставки по чл. 70, ал.1 от НК, а именно фактическо изтърпяване на не по-малко от една втора от наложеното наказание „лишаване от свобода” и доказателства за поправяне на осъдения.

Поради това въззивният съд споделя направените от него изводи по приложение на материалния закон като правилни и обосновани.

Правилна е констатацията на първоинстанционния съд за наличие на предпоставката по чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за осъденото лице. Видно от приобщените по делото справки от СЦЗ и ГД”ИН” А. Б. е постъпил в Софийския затвор на 06.12.2023 г. за изтърпяване на наказание по НОХД № 687/23 на РС – Несебър „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК с определение № 824/22.11.2023г., влязло в законна сила на 08.12.2023г. Това наказание е изтърпяно на 20.04.2024г. От тази дата осъденото лице е започнало ефективно да изтърпява и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца, наложено със споразумение от 22.11.2023г. по НОХД № 1665/2023г. на РС – Велико Търново, от чието изтърпяване моли да бъде предсрочно освободено. Наказанието му е наложено за престъпление против установения ред на държавно управление, извършено с цел набавяне на имотна облага. Към момента от наказанието ефективно са изтърпени 11 месеца и 7 дни, като са изтърпени фактически 8 месеца и 8 дни, а от работа е приспаднато времето от 2 месеца и 29 дни. Следователно, остатъкът от наказанието се равнява на 3 месеца и 23 дни. Следователно, преценката на СГС за наличие на първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК е правилна.

Въззивният съд намира, че преценката на СГС относно липсата на втората изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за поправянето си, също е правилна.

Поправителният и превъзпитателният ефект от наказанието по отношение на А. Б. не настъпил и същият не е дал убедителни основания да се приеме, че 2 занапред няма да извърши ново престъпление.

Съгласно изискването на закона първоинстанционният съд се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем по чл.155 от ЗИНЗС, като е съпоставил изводите от него и с индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и с всички останали материали по делото. От него е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 75 точки, които впоследствие в резултат на корекционното въздействие върху осъденото лице са намалени до актуалните 64 точки, които отново показват средна степен на риск от рецидив. В доклада за осъдения е посочено, че същият изтърпява наказание „лишаване от свобода” за първи път, спазва правата и задълженията си в пенитенциарното заведение, не е наказван, не е конфликтна личност, трудово устроен е, като в свободното си време не проявява интерес към занимания, свързани с осмисляне на свободното време. От досието на осъдения е установено още и че същият е награждаван един път с „удължено свиждане за срок от четири часа” със Заповед № 137/14.08.2024г. Зоните на въздействие са подробно коментирани в изготвения доклад, а в първоначалния план на присъдата същите са само общо групирани. Криминалното поведение на осъдения е свързано с набавянето на доход по неправомерен начин. Именно заради това в доклада са посочени както обстоятелството, че лицето няма жилище на територията на страната, така и липсата на умения за ефективно управление на личните финанси, които в плана са обхванати от общата цел, а именно изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение. В този смисъл работа в тези зони е планирана и провеждана целенасочено, но желаното подобрение не е настъпило. Следователно, възраженията срещу тази част на доклада се явяват неоснователни.

В доклада е посочено още, че осъденият разпознава голяма част от проблемите си, но по време на пребиваването си в пенитенциарното заведение не е изградил умение да се справя сам с тях по законосъобразен начин, както и че е податлив на външни влияния, в резултат на което променя позициите си.

Възражението срещу доклада в тази му част се явява също неоснователно, защото за субективните преживявания на едно лице се съди по обективни данни. Затворническата администрация има преки наблюдения и впечатления от поведението на осъдения, добити непосредствено и в продължителен период от време, през който той пребивава там. Поради това зоната продължава да е дефицитна.

Няма данни лицето да продължава да употребява наркотични вещества в контролираната среда, в която се намира, което е отчетено в крайната оценка на риска от рецидив. Продължава да се наблюдава като проблемна зона тази, свързана с цялостния начин на живот на лицето заради лесната му интеграция в групи с криминални нагласи и податливостта му към влияния именно под техен натиск. Осъденият е станал по-отговорен и постоянен в изпълнението на трудовите си задължения. Разпознава проблемите си, но не е изградил все още умения за самостоятелно справяне по законосъобразен начин с тях.

Въпреки че отношението на осъдения към извършеното деяние е критична, същият не показва убедителни признаци на изграден възпиращ механизъм, 3 който за в бъдеще би го спрял от извършване на ново правонарушение.

Действително се наблюдават положителни промени в някои от зоните на корекционно въздействие, сред които са „Трудова заетост”, „Отношение към правонарушението”, „Злоупотреба с наркотици” и „Умения за мислене”, но в други такова отсъства, поради което въпреки наличието на спад с 11 точки от първоначалната оценка на риска от рецидив, същата запазва позиционирането си в средните нива. Макар корекционният процес при А. Б. да е започнал, същият все още има доста дефицитни зони, върху които следва ефективно да работи в контролирана среда. Стойностите на рискове от вреди за лишения от свобода и за обществото остават средни. Следователно, не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че осъденият е дал доказателства за преосмисляне на поведението си и че корекционният процес при него е завършил. По отношение на осъдения не са налице доказателства за надхвърляне на обичайното и изискуемо добро поведение от него.

С оглед гореизложеното е верен изводът, че по отношение на лишения от свобода А. Б. е налице само едната от двете кумулативно предвидени законови предпоставки за УПО, а именно, че същият е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание. Не е налице втората предвидена в закона предпоставка, тъй като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Воден от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.11.2024 г. по ЧНД № 7054/2024г. по описа на СГС, НО 32 състав.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4