Решение № 524 от 18.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Бургас, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500372 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 128/17.01.202г. на РС-Средец на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, с

ЕИК: 130460283, Адв. Виолета Герова, САК, съдебен адрес: град София, бул.

„България” №81, вх. В,ет.8, тел.: ***, против Решение № 153/19.12.2022 г. постановено по гр.д. № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Средец, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, досежно сумата в размер на 194.83лв.- представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие със събраните по делото доказателства;моли се постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното Решение и да се уважи исковата претенция за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.Във въззивната жалба се сочи, че действително клаузата на т. 196, б. „в“ от приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд.В същото време въззивникът намира, че от представените по делото уведомително писмо и удостоверение ставало ясно, че ответникът е уведомен за прекратяването на договорите.

Първоинстанционният съд неправилно стигнал до обратен извод ,тъй като приел, че в договорите липсва клауза за т.нар. „фингирано връчване“, в която опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на адреса, поради което нямало основание за извод, че доставянето на удведомителното писмо е достатъчно, за да се приеме, че връчването е осъществено.Въззивникът цитира нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и извежда довода, че за да 1 породи правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в писмена форма за действителност, а не за доказване, и да достигне до своя адресат - длъжника.Въззивникът излага, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане с дата 21.02.2020 г., в която е посочен общият размер на неплатените задължения на ответника, както и на последния е даден срок от 10 дни, в който доброволно да заплати задъженията си към оператора.Освен това ответникът е уведомен и че след изтичане на предоставения срок договорите за мобилни услуги и за лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислени неустойка и оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. Представено било и удостоверение за доставка на предупредително писмо от „Тип - Топ Куриер“. От последното се установявало, че поканата за доброволно плащане е доставена на ответника на 27.02,2020 г. по обявения от ищеца начин на доставка - до пощенска кутия- на посоченият от ответника адрес в процесните договори за мобилни услуги.Цитира се разпоредбата на чл.31а от ОУ на ищеца и с оглед нормата на чл.87,ал.1 ЗЗД въззивникът извежда довода, че ищецът е положил дължимата грижа да сведе до знанието на ответника писменото предупреждение по чл. 87 ал. 1 ЗЗД. По така изложените съображения намира обжалваното Решение за постановено както при нарушение на материалния закон, така и при нарушение на процесуалните правила. Моли постановяване на решение, с което да се отмени Решение № 153/19.12.2022 г. постановено по гр.д. № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Средец и се постанови Решение, с което да се приезнае за установено по отношение на А. С. М., с ЕГН:

**********, с адрес: *** гр. ***, ул.*** ** ет.* ап.*, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 и за сумата в размер на 194.83лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:52.99 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.06.2019 г. за мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; и 141.84 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.08.2019 г. за мобилен номер *************, от които 35.23 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 106.61 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 01.08.2019 г. При условията на евентуалност и неуважаване на въззивната жалба изцяло или отчасти моли заявява възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

Писмен отговор по въззивната жалба на въззивния ищец не е предявен от насрещната страна.

Предявена е и въззивна жалба с вх.№ 169/23.01.2023г. на РС-Средец от ответния въззивник А. С. М.,чрез неговия особен представител адв. Ели Димова от Адвокатска колегия Бургас,против Решение № 153/19.12.2022 г. постановено по гр.д. № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Средец в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответника А. С. М., че съществува вземане на „Теленор България“ ЕАД срещу него за сумата от 115.60 лв.,представляваща сбор от дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури : 7296929603/ 20.11.2019 год.; 7298226923/20.12.2019 г.; 7299557404/20.01.2020 год. за периода от 20.10.2019 до 19.01.2020 год. и за 88.23 лв. по договор за лизинг от дата 21.06.2019 год., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *************. Във въззивната жалба се твърди, че в тази му част решението на съда не е съобразено със събраните по делото доказателства и изложените от особения представител възражения пред РС-Средец.Заявява, че неправилно районният съд приемал , че с представени от ищеца фактури, неподписани от ответника, се доказвало предоставянето на сочените от ищеца услуги на ответника, основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което липсвали надлежни доказателства. Фактурите по своята 2 същност като частен свидетелстващ документ, нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Предоставянето на договорените гласови телефонни услуги и получаването им от ответника следвало да се докаже с надлежни доказателства, каквито към исковата молба липсват.Моли постановяване на съдебно решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба на въззивния ответник от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/, в който се заявява становище за неоснователността й. Намира, че съществуването на облигационна връзка между страните се доказвало по безспорен начин от представените по делото от ищеца писмени доказателства;в хода на пъровинстанционното производство не били въведени спорно твърдения за липса на облигационна връзка между страните, която да обвързва ответника с процесния договор за мобилни услуги, сключен с ищеца.По тази причина правилно първоинстанционният съд приел, че съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност, би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда, каквито доказателства не се твърдят, а и не са представени в първоинстанционното производство.При това положение правилно районният съд приел, че едностранно издадените данъчни фактури от ищеца и неподписани от ответника, доказвали предоставените му услуги и претендираните за тях цени, което се потвърждават и от заключението на вещото лице. Моли въззивната жалба на ответния въззивник да бъде оставена без уважение; моли за присъждане на разноските по делото, заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД / и въззивната жалба на А. С.

М.,предявена чрез неговия особен представител адв. Ели Димова, за допустими като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания пред БОС.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, Бургаският Окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,предявени от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД против А. С. М. за приемане за установено, че ответникът М. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 398.66 лева,от които:

115.60лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7296929603/20.11.2019г., 7298226923/20.12.2019г., 7299557404/20.01.2020г. за периода от 20.10.2019г. до 19.01.2020г.;

88.23 лева по Договор за лизинг от дата 21.06.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ************* и

194.83 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:

52.99 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 3

21.06.2019 г. за мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; и 141.84 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.08.2019 г. за мобилен номер *************, от които 35.23 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 106.61 лв. , представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 01.08.2019г.

В исковата молба се посочва, че ответната страна не е изпълнила свои парични задължения по сключените договори,поради което по вина на потребителя е настъпило предсрочно прекратяване на договорите; по тази причина с издадена на 20.03.2020г.фактура процесните суми били начислени.Няма спор по делото, че за тези парични вземания е издадена Заповед за изпълнение № 316/13.12.2021 год. по ч. гр. д. № 671/2021 год. на РССредец.

Ответната страна в първоинстанционното производство А. С. М.,чрез своя назначен особен процесуален представител-адвокат Ели Димова, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва се наличието на договорни отношения между страните, заявени са възражения за нищожност на неустоечните клаузи като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 и т.7 от Закона за защита на потребителите, твърди се, че няма изявление на ищеца "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прекратяване на договорните отношения с ответника М. поради неизпълнение от същия на договорните му задължения; оспорват се представените фактури като се твърди, че същите не доказват по надлежен начин предоставянето на договорените телефонни услуги.