Решение № 762 от 30.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500265 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265999 от 06.10.2021г., постановено по гр.дело № 4747/2015г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, на основание чл. 135 ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение „Централна кооперативна банка“ АД договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 15, том I, дело № 20 от 07.04.2010г. нотариус Д.Г. с рег. № *** на НК, сключен между С. Е. Г. и К. А.

Г., от една страна, и Е. С. Г., от друга страна за следния недвижим имот: апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж, със застроена площ 77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при граници: изтоккоридор и ап.19, запад-улица, север-стълбище и коридор, юг-вътрешен двор, заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,47 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ 3 150 кв.м, при граници: от изток и север - улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII 472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ XII-1264 и тупик, както и гараж № 30, в сутерена на сградата, на кота -2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при граници: изток-гараж № 28, запад - автоподход, север-гараж №31, юг-гараж № 29, заедно с 1,870% идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, до размер ½ идеална част от имота.

1

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника С. Е. Г., чрез пълномощника адв. Б.Ч.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител сочи, че решението е неправилно и необосновано. Смята, че по делото е категорично установено, че банката-ищец няма качеството кредитор по отношение на ответника, както и няма вземане С.Г.. Поддържа, че съдът не е обсъдил своевременно направените от ответника възражения относно валидността на записа на заповед от 06.06.2008г., относно липсата на доказателства за предявяването му за плащане, както и възражението че искът е погасен по давност. Излага подробни съображения, че не са налице и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Предвид това иска да бъде отменено атакуваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

По въззивната жалба, подадена от К. А. Г. против решението на СГС, производството е прекратено свлязло в сила определение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ищец „ЦКБ“АД, чрез пълномощника адв. Златанов, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първонистанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Централна кооперативна банка“ АД, с която против С. Е. Г. и Е. С. Г. е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване по отношение на банката на относителната недействителност на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 15 от 07.04.2010г., с който С.Г. е дарил на сина си Е.Г. ½ идеална част от апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж, със застроена площ 77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при подробно описани граници, заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ 3150 кв.м, както и гараж № 30, в сутерена на сградата, на кота -2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при подробно описани граници, заедно с 1,870% идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата (протоколно определение от 23.10.2017г.).

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищецът е кредитор на ответника С.Г. по силата на запис на заповед от 06.06.2008г. за сумата 251 400 лева, авалиран от С.Г.. Твърди се, че въз основа на записа на заповед от 06.06.2008г., на 01.11.2010г. по ч.гр.д. № 1206/2010г. на Районен съд-Несебър в полза на Банката е издаден изпълнителен лист, с който С.Г. е осъден да плати на ищеца, при условията на солидарност с други лица, сумата 251 400 лева – 2 главница по записа на заповед, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2010г. до окончателното плащане, както и сумата 7998 лева- разноски по делото. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба вземането на банката към длъжника е в размер 251 400 лева-главница и 7 998 лева-разноски.

Ищецът твърди, че вземането на длъжника Г. към банката е възникнало на 06.06.2008г. и е станало изискуемо с изтичането на 7 дневния срок, даден с нотариалната покана. Сочи, че след издаването на изпълнителния лист в полза на банката се установило, че на 07.04.2010г. С.Г. и съпругата му К.Г. дарили на сина си Е.Г. притежаван от тях недвижим имот.

Според ищеца с действията си ответниците го увреждат като кредитор, тъй като с разпореждането с недвижимия имот длъжникът Г. е намалил имуществото, от което банката би могла да се удовлетвори. Сочи и, че извършеното дарение би затруднило удовлетворяването на банката и осуетява Твърди, че за банката е налице правен интерес да предяви иска по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка от 07.04.2010г.

В срока за отговор на исковата молба ответниците С.Г. и Е.Г. оспорват иска.

Не оспорват твърдението на банката, че С.Г. е авалирал записа на заповед от 06.06.2008г. но сочат, че този запис на заповед не е издаден за реален и самостоятелен дълг, който издателят му „Сънимед“ АД има спрямо ищеца, а представлява обезпечение на вземане по договор за банков кредит – овърдрафт № 797№№РО-АА-0167/06.06.2008г., който договор представлява каузалното правоотношение за издаването на записа на заповед. Твърдят също, че с договор за цесия от 28.12.2010г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за овърдрафт на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, поради което смятат, че единствен кредитор по каузалното правоотношение е цесионерът. Предвид изложеното, ответниците сочат, че банката няма качеството кредитор на първия ответник, поради което и няма правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД.

Според ответниците договорът за дарение от 07.04.2010г. не уврежда кредитора, тъй като към момента на сключването му не са били налице обстоятелства, от които да се заключи, че дружеството „Сънимед” АД ще изпадне в неплатежоспособност. Сочат, че дарителят Г. не е имал умисъл, че с разпоредителните действия ще увреди банката. Правят възражение за изтекла погасителна давност, като сочат, че атакуваната сделка е сключена на 07.04.2010г., а искът е предявен на 09.04.2015г., тоест след изтичането на 5 годишния давностен срок.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2008г. между „Централна кооперативна банка“ АД от една страна и „Сънимед“ АД от друга страна, е сключен договор за банков кредит овърдрафт № 79700РО-АА- 0167/06.06.2008г. по силата на който банката е предоставила на „Сънимед“ АД сумата 240 000 лева за срок 24 месеца – от 06.06.2008 г. до 06.06.2010г.

На 06.06.2008г. за обезпечение на вземането на Банката по договора за банков кредит-овърдрафт, „Сънимед“ АД, чрез изпълнителния директор, е издало запис на заповед за сумата 251 400 лева. Не се спори, че записът на заповед от 3

06.06.2008г. е авалиран от ответника С.Г..

С нотариална покана с рег. № 3040, том 2, акт 40 от 05.08.2010г. „ЦКБ“АД е поискала от „Сънимед“ АД и от лицата, авалирали записа на заповед от 06.06.2008г., в това число и от С.Г., в седмодневен срок от получаване на поканата да платят на банката сумата 251 400 лева. От представените по делото писмени доказателства и от удостовереното от нотариус Л.Ч., се установява, че С.Г. е получил лично нотариалната покана на 10.08.2010г.

Не се спори по делото, че на 0 7.04.2010г. с договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт № 25, том I, рег. № 414, дело № 20/2010г. на нотариус Д.

Г., вписана в регистъра на НК с рег. № ***, С. Е. Г. и съпругата му К.Г. са дарили на сина си Е. С. Г. апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж, със застроена площ 77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при граници: изток-коридор и ап. №19, запад-улица, север-стълбище и коридор, югвътрешен двор, заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ 3150 кв.м, при граници: от изток и север-улици, от западУПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII-472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг-УПИ 1476, УПИ XII-1264 и тупик, както и гараж № 30, в сутерена на сградата, на кота 2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при граници: изток-гараж №28, запад - автоподход, север-гараж №31, юг-гараж № 29, заедно с 1,870% идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 28.12.2010г. между „ЦКБ“АД и „Инфо Асистънс“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който банката е прехвърлила в полза на цесионера „Инфо Асистънс“ ЕООД свои вземания, произтичащи от договори за кредит, в общ размер към 27.12.2010г. 8 715 210,14 лева, като според приложение № 2 към договора за цесия и споразумение за прехвърляне на вземане от 28.12.2010г. е прехвърлено и вземането на банката срещу „Сънимед“ АД по договор за овърдрафт от 06.06.2008г. в размер 240 000 лева.

На 01.11.2011г. по ч. гр. дело № 1206/2010г. състав на РС-Несебър е издал в полза на „ЦКБ“ АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с който „Сънимед“ АД, ответникът С.Г. и останалите лица, авалирали записа на заповед от 06.06.2008г. са осъдени солидарно да платят на „ЦКБ” АД сумата 251 400 лева- главница по записа на заповед от 06.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2010г. до окончателното изплащане и разноски в размер 7 998 лева.

С решение №256 от 02.08.2016г., постановено по търг.дело № 419/2011г. на ОС-Бургас, по предявен от „ЦКБ“ АД против С.Г. и други лица иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че „Централна кооперативна банка“ АД има вземане срещу С.Г., при условия на солидарност и с други лица, в размер 156 127,36 лева по запис на заповед от 06.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2012г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 4