Определение № 5 от 03.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Варна, 03.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000616 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.423 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. № 5267/18.11.2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград от Д. Е. А., действаща чрез пълномощник адвокат С. А. срещу определение № 563/24.10.2024 г. постановено по в.ч.гр.д.

№ 328/2024 г., по описа на Окръжен съд - Разград, с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 423, ал. 1 т. 1 ГПК и производството по делото е прекратено. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като жалбоподателката не споделя извода на съда, че възражението по чл. 423 ГПК е подадено след предвидения за това преклузивен процесуален срок. За неправилни смята изводите на първоинстанционния съд досежно момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение, а именно - 18.06.2024 г.. Иска отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде постановено продължаване на съдопроизводствените действия по делото и да бъде разгледано по същество подаденото от нея възражение против Заповед № 15/18.01.24г., издадена по ч.гр.д. № 28/24г. на РС Кубрат. Направено е доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор на въпроса : подписът, положен на гърба на Поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20249120400516 на ЧСИ Г.

1

С. с рег. № 912 на КЧСИ – ОС Разград, за която се твърди, че е връчена на 18.06.24г., изпълнен ли е от Д. Е. А..

Това доказателствено искане съдът намира за неоснователно. На въпроса, поставен с частната жалба, вещото лице по експертизата вече е отговорил еднозначно в изслушаното пред първата инстанция заключение.

Същият въпрос е отправен и във възражението, с което е бил сезиран съда.

Несъгласието със заключението на експерта, не е основание за назначаване на повторна експертиза по аргумент за противното от чл.201 ГПК.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, като е направено искане същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения :

Посоченият в чл.423 ал.1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред окръжен съд срещу издадената заповед за изпълнение, така производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес (от длъжника). При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаване на заповедта. Следва ясно да се разграничават обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност, съответно при преценката за спазването на едномесечния срок следва да се изхожда само от първата група факти, което в настоящия случай окръжният съд е сторил.

Констатацията на съда, че жалбоподателката е узнала за издадената заповед за изпълнение на 18.06.2024 г. е изведена от заключението на 2 изслушана съдебно - графологична експертиза, установила, че подписа за получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело на основание изпълнителен лист, издаден по влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник жалбоподателката, е положен лично от нея. Връчителят е удостоверил датата на връчването и начина на връчената покана - лично на длъжника. Този извод не влиза в противоречие с представените по делото доказателства за пътуване и работа във Великобритания на Д. Е. А., тъй като тези доказателства не обхващат изрично датата 18.06.24г.

Документът удостоверяващ начина на връчване на съобщението е официален свидетелстващ, ползва се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването са се осъществили така, както е посочено в документа. Съдът е обвързан с доказателствената сила на официално удостоверения от органа по връчването факт, и ако длъжностното лице е съставило неистински документ, това следва да се установи със сила на присъдено нещо в производство по чл.124 ал.5 ГПК или по наказателен ред за извършено престъпление.

В този смисъл възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК правилно е оставено без разглеждане като подадено след предвидения преклузивен срок за това.

Обжалваното определение на Разградския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този извод, на насрещната „Ти Би Ай Банк“ ЕАД страна се следват направените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.

По изложените съображения, съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 563/24.10.2024 г. постановено по в.ч.гр.дело № 328/2024 г., по описа на Окръжен съд – Разград.

ОСЪЖДА Д. Е. А. с ЕГН ********** от гр.Разград да заплати на „Ти Би 3

Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр.София ю.к.възнаграждение за настоящата инстанция. сумата от

100лв

–

Определението не подлежи на обжалване. /така т. 8 от ТР № 4/2013 г., на ОСГТК, на ВКС/

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4