Решение № 1283 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5502 от 30 октомври 2023г. по гр. д. № 373/2022г.

Софийски градски съд, І ГО, 27 състав, е осъдил Столична община да заплати на Е. М. Д., ЕГН **********, сумата от 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Е. М. Д. неимуществени вреди - болки и страдания, от увреждане, настъпило поради подхлъзване и падане на заледен тротоар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 07.02.2020г., до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/ до 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/; осъдил Столична община да заплати на Е. М. Д., ЕГН **********, сумата от 903,46 лв. /деветстотин и три лева и 46ст./, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК; осъдил Столична община, сумата от 1 070 лв. /хиляда и седемдесет лева/, за осъщественото процесуално представителство на ищцата Е. М. Д. и оказаната й по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата; осъдил Е. М. Д., 1

ЕГН **********, да заплати на Столична община сумата от 130,77 лв. /сто и тридесет лева и 77ст./, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Столична община срещу решението по гр. д. № 373/22г. на СГС, ГО, 27 състав в осъдителната му част. С оплаквания, че решението в обжалванана част е неправилно, концентирирани върху неправилен анализ на събраните по делото доказателства, жалбоподателят иска, поради непроведено доказване, че претърпените вреди се намират в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служител на общината, отмяната му и отхвърляне на иска.

Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е установена по основание, тъй като по делото е доказано, че ищцата се е движила по тротоар в гр.София – публична общинска собственост, за чиято поддръжка отговаря ответникът, независимо дали е възложил на други лица снегопочистване на част от улиците с прилежащите тротоари, и поради подхлъзване на лед по непочистения тротоар, е паднала и е получила телесно увреждане –„Фрактура на костите на лявата подбедрица“.

След оценка на посочени от съда релевантни обстоятелства за определяне размера на търсеното обезщетение, – характер и тежест на увреждането, възстановителен период, начин на лечение, търпените болки и страдания, възрастта на пострадалата, затрудненията и неудобствата в обслужването й и ограниченията в социалната й активност, негативните й преживявания, продължаващата проява на периодични болки в зоната на фрактурата, съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 18 000 лв., с оглед и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на инцидента.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото е правилно в обжалваната осъдителна част.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

2

Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди, причинени от падане на ищцата сутринта на 07.02.2020г. след подхлъзване върху заледен тротоар – десния тротоар на ъгъла на ул. „693“ и ул. „Боряна“ в посока към ул. „Боряна“ в гр.София. От падането тя получила множество закрити счупвания на левия долен крайник – подбедрица, които й причинили силни болки и страдания. В Пирогов, където била приета по спешност, била настанена за лечение до 14.02.2020г., където установили счупванията й и била извършена операция – закрита репозиция на фрактурата и поставяне на заключваща плака с винтове. След изписването от болницата тя не трябвало да натоварва увредения крайник, имала нужда от грижите и помощта на близките си, ползвала за около 3 месеца за придвижване помощни средства патерици, провеждала и рехабилитация, животът й на 68г. се променил негативно в емоционален план. Към датата на подаване на исковата молба (11.01.2022г.) продължавала да изпитва болки в крака при смяна на времето и при натоварване. Сочи ответника СО като адресат на задължение да поддържа и да осигури безопасно ползване и придвижване в градската среда, като почиства и поддържа в добро състояние тротоара. Съдът е бил сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 26 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.02.2020г до окончателното плащане.

Ответникът СО, в срока за отговор на исковата молба, е подал отговор, с който е оспорил основателността на иска. Релевирал е правоизключващо според него спорното право възражение, че няма бездействие на служителите на общината за поддържане на тротоара и пътните платна на ул. „693“ и ул.

„Боряна“; липсвали на доказателства за конкретното място на настъпване на инцидента, поради което, дори и да е настъпило травматично събитие, сочи, че то е случайно събитие. Оспорил е иска и по размер.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на конкретния механизъм на твърдяното увреждане, който по същество не се оспорва от ответника, както и за търпените неимуществени вреди, – чрез разпит на св. С.. Приетото за установено въз основа на показанията не е оспорено във въззивното производство, оспорена е принципно доказателствената стойност на показанията поради факта, че са дадени от „приятелка“ на ищцата, но и въззивният съд също дава вяра на показанията на лице, придружавало ищцата по време на инцидента, които са в унисон със 3 събраните писмени доказателства и правдоподобни откъм обстановката, за която я разказала свидетелката, и следва да изходи в решаващата си дейност и въз основа на тези фактически положения. От показанията е установено, че на 7 февруари 2020г., свидетелката е отишла в дома на ищцата, който чистила веднъж месечно, било към 7:30 ч. Първо обаче излезли, за да напазаруват.

Вървейки по ул. „693“-та, точно на самия ъгъл с ул. „Боряна“, имало леко заледен участък, Е. се подхлъзнала и паднала на лявата си страна. Казала, че не може да стане и, че я болял кракът. Кракът й порозовял. Свидетелката извикала такси и отишли в Пирогов. Направили снимки на Е., тя останала в болницата, като по-късно същия ден се чули по телефона и Е. казала, че трябва да я оперират, което станало няколко дни по-късно. След инцидента свидетелката видяла пострадалата, когато отишла да чисти дома й, тя била с гипс и с патерици. Трудно се обслужвала сама, синът й и помагал. Е. била в депресивно състояние, споделила, че е загубила съня си, съмнявала се дали ще проходи, не искала и да излиза навън, да говори с приятели и познати. Около три месеца не трябвало да стъпва на крака си и през това време се придвижвала с патерици, приемала обезболяващи лекарства. После започнала да провежда рехабилитация, като и в дома й идвала рехабилитаторка. При промяна на времето кракът я наболявал. Към м.10.2022г., когато е проведен разпитът, свидетелката сочи, че пострадалата ползва бастун.

В писмо от Националния институт по хидрология и метеорология, е удостоверено, че в район „Овча купел“ на 07.02.2020г. в 08,00 часа температурата на въздуха е била минус 2,3 градуса по Целзий, относителната влажност на въздуха е била 89 %, времето било облачно, духал е слаб вятър със скорост 2 м/с; валял е слаб сняг от сутринта до преди обяд в незначително количество, задържала се е снежна покривка от предишни валежи между 18 см и 23 см. В „Забележка“ в писмото е посочено, че данните за състоянието на земната повърхност се отнасят за затревена /заснежена/ площ на открито при естествени условия без човешка намеса, като НИМХ не наблюдава състоянието на пътната настилка и тротоарите.

В писмо от Столичен инспекторат до кмета на СО – район Овча купел е посочено, че на 07.02.2020г. фирмата изпълнител на обществена поръчка „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община“ за 4 района е извършвала дейност „Механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол /натриев хлорид/“ на улиците, по които се движи масовият градски транспорт от 06,00 ч. до 08,30 ч., спирките на МГТ и пасарелките. За периода от 07,00 ч. до 11,00 ч. са обработени ръчно чрез разпръскване на смеси тротоари на ул.“Монтевидео“, бул.“Президент

Линкълн“, бул.“Овча Купел“, бул.“Цар Борис III“, ул.“Любляна“ и ул.“Боряна“, като изрично е посочено, че обработването срещу заледяване на тротоарите на ул.“693“ в район „Овча купел“ не е включено в задълженията на фирмата изпълнител.

От заключението на изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза, изготвено въз основа на относима медицинска документация, е установено по делото, което също не е оспорено като факти във въззивното производство и въззивният съд изхожда от тези фактически констатации, че ищцата е получила „Фрактура на костите на лявата подбедрица“. Механизмът, при който тя е съобщила, че е получила травмата, е напълно възможен според експерта – ортопед-травматолог, който е и типичен при падане на пешеходец.

С оглед събраните по делото доказателства, вкл. кредитирането на показанията на очевидец, съдът приема, че механизмът, при който ищцата е получила травматичното си увреждане през зимно време при метеорологични условия като посочените от НИМХ, е този, описан в исковата молба, т.е. описаният от вещото лице като възможен механизъм се е осъществил реално.

Без решаващо значение е, с оглед събраните по делото доказателства за вредоносния механизъм, дали за станалата с ищцата злополуката е имало обаждане на телефон 112 за необходимост от спешна медицинска помощ, с каквато липса ответникът неоснователно обосновава възражение от защитата си.

Съгласно обсъжданото заключение на СМЕ, по своя медикобиологичен характер, полученото счупване е довело до „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, а в случая - около шест месеца. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, както е посочила и свидетелката.

Извършени били по спешност хематологични, рентгенови изследвания и консултации, при които били констатирани фрактури на двете кости на лявата подбедрица, без предходни или придружаващи заболявания, освен Есенциална хипертония. След проведена предоперативна подготовка, на 12.02.2020г. тя е 5 била оперирана. Извършено било открито наместване на счупените кости на лявата подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща титаниева плака и винтове. Временно била поставена задна гипсова лонгета.

Продължена била инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

След стабилизиране на общото състояние, без описани усложнения, пострадалата е била изписана от болницата на 14.02.2020г, като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим да не стъпва на оперирания крак до зарастването на счупените кости и назначени антикоагуланти и аналгетици. Счупените кости са зараснали за срок до четири месеца, след което пострадалата е започнала раздвижване /рехабилитация/ на лявата коленна и глезенна стави и постепенно натоварване на левия крак, като в края на петия месец вече е можела да стъпва с тежест на него. Общо оздравителният период на фрактурите е приключил за срок от шест месеца. По време на лечебния и възстановителния период тя е търпяла болки и страдания, като те са били най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и проведената операция. Интензивни са били болките през първите 30 дни, по време на проведената първична рехабилитация на лявата колянна и глезенна стави, когато е преодолявала контрактурата им. Извън посочените периоди е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на левия долен крайник и най-вече при рязка промяна на климата - при студено и влажно време, когато е била принудена да приема повече седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца, е уточнило вещото лице, пострадалата е провеждала лечението си повече при условията на постелен режим, а след това - до края на четвъртия месец, трябвало да се придвижва с помощта на патерици. В края на петия месец е започнала дозирано натоварване на левия си крак и към шестия месец вече е можела да извърши пълно натоварване на увредения крак. От деня на злополуката до изготвяне на заключението са изминали почти три години (към м.12.22г.) и пострадалата не би трябвало да има болки в зоната на фрактурите на лявата подбедрица. Интензивни болки тя може да претърпи при извършване на втората операция, когато се отстраняват металните остеосинтези. В тази връзка е пояснено, че ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ за ново оперативно лечение за отстраняване на металните синтези от зарасналите вече кости, като е съобщила свои оплаквания от периодични болки при промяна на времето, дискомфорт от опипващите се през кожата 6 метали в долната част на лявата подбедрица и затруднения на движенията на лявата глезенна става при преумора и при движение по наклонен терен. Тя е планувана за ново оперативно лечение и след отстраняването на металните остеосинтези, ще проведе допълнителна рехабилитация за срок от 30 дни. В съдебно заседание на 16.01.2023г. вещото лице е уточнило, че такава втора операция за изваждане на остеосинтезата е била проведена. След провеждане на операцията, ищцата ще може да се придвижва самостоятелно с пълно натоварване на левия крак, а движенията на лявата глезенна става ще придобият пълен обем и сила на движението си. С това пълното възстановяване на ищцата от процесната костна увреда ще е приключило окончателно. Тъй като получените фрактури на ищцата по вид са били спираловидни и задължително подлежат на оперативно лечение, тъй като костните фрагменти се плъзгат един спрямо друг и това води до скъсяване дължината на крайника, затова предварително счупената лява подбедрица е била поставена на Браунова шина на екстензия за наместване на счупените кости и възстановяване на дължината на подбедрицата.Както се подчерта, при извършените прегледи на ищцата не са били установени някакви предходни или придружаващи заболявания, освен първична /есенциална/ хипертония, за която е било проведено лечение с хипотензивни средства и при нормализиране на артериалното налягане на 12.02.2020г. тя е била оперирана в планов порядък без оперативен риск, определен от консултиращите лекари интернист и анестезиолог. Ето защо, оперативното лечение в случая е било задължително за правилното провеждане на лечението на получените фрактури.