Решение № 833 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело № 20221110122766 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на В. Б. М-Д. срещу решение №../98 от 14.02.2022 г. на ОСЗ .., с което е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи

/възстановими/ стари реални граници на наследниците на Й.Б.Ст. на посочен в жалбата имот.

В жалбата се поддържа, че заявили посочения имот за възстановяване, в качеството им на наследници на Й.Б.Ст., правото им на собственост в съществуващи стари реални граници било признато, но ответникът отказала възстановяването, поради издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСОЗЗ и заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СОрайон „Студентски“ и поради несъответствие в описаните граници и площ в доказателствения документ.

Ответната страна оспорва жалбата.

Съдът, след като извърши проверка на атакувания индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за 1 установено следното:

Представено по делото е решение № № ../98/14.02.2022 г. на ОСЗ – Западна, с което е отказано на наследниците на Й.Б.Ст. да им бъде възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 2.360 дка, четвърт категория, находящ се в землището на Дървеница, в м. „..“ имот №.., кадастрален лист 5 от кадастрален план, изработен 1939 г. поради издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-район „Студентски“ и поради несъответствие в описаните граници и площ в доказателствения документ.

Представено по делото е копие от преписка по заявление вх. №.. г., сред чиито корици се съдържат удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-район „Студентски“, както и съдебни решения, довели до стабилизиране на заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-район „Студентски и влизането й в сила.

Приети в открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. по делото са основно и допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт /ИАА/ е подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред съда, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания за действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност по см. на чл.168 АПК.

При служебно извършена проверка съдът констатира, че обжалваното решение е постановено от компетентен да стори това орган и при спазване изискванията за неговата форма. С решението административният орган се е произнесъл в пределите на заявлението, с което е сезиран.

Безспорно е по делото, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на жалбоподателите, преди включването му в ТКЗС.

Безспорно е по делото, че процесният имот е бил заявен за възстановвяване в 2 законоустановения срок.

По делото са налице данни- експертиза и самите мотиви на атакувания акт, че процесният имот понастоящем попада в строителните граници на урбанизирана територия.

В този случай е предвидено, че ОСЗ издава своето решение въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ ( чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ), като преди издаването им от техническа служба при общината същата следва да определи дали и колко е застроената част респ. подлежаща на възстановяване част, като без значение е обстоятелството дали са налице реализирани строителни мероприятия. Решението на техническата служба за определяне на застроената част се одобрява със заповед на кмета по чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Следователно процедурата по тази разпоредба се явява преюдициална по отношение постановяването на решение за възстановяване на собствеността. В конкретния случай има влезли в сила удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ и заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, които са влезли в сила и са задължителни за ОбСЗ, с които е обвързан и съдът в настоящото производство и същият не разполага с възможността да преразглежда въпроса дали процесният имот е застроен или не. В този смисъл приетите заключения по съдебно-техническа експертиза в тази им част не следва да се кредитират. В конкретния казус от влезли в сила удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, се установява, че заявения имот е изцяло застроен. Следователно последният не подлежи на възстановяване съобразно разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че постановеният с решението отказ е изцяло законосъобразен.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Б. ., ЕГН ********** срещу решение № ../98/14.02.2022 г. на ОСЗ – Западна, с което отказано възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на Й.Б.Ст. на следния имот: нива от 2.360 дка, четвърт категория, находящ се в землището на Дървеница, в м. „..“ имот №.., кадастрален лист 5 от кадастрален план, изработен 1939 г.

Решението може да се обжалва с пред Административен съд - София град по реда на АПК в 14 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3