Определение № 2592 от 20.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3462/2023
- Вид
- Определение № 2592
- Подписан
- 20.09.2023
- В сила
- 20.09.2023
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 249, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2592 гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 12.04.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3187/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно и необосновано и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се, обвинителният акт отговаря на изискванията за съдържанието му, защото изнесената в него фактология се установява от показанията на пострадалите Б.Б. и М.З., а именно, че В. Р. е насочил пистолета и отправил заканата към св. Б., а детето му в същото време се намирало в количка пред него, оказвайки се пред дулото на пистолета, пред баща си, което от своя страна е предизвикало страх и притеснение у майка му – св. З..
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт срещу В. Ж. Р. за това, че:
1. На 07.06.2022 г. около 10:30 часа в гр. София ж.к. „Младост“ 3, магазин „Кауфланд“ се заканил с убийство на Б.А. Б., като извадил, насочил и заредил пистолет към Б. и му казал: „Сега ще ти пръсна главата“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК;
2. На 07.06.2022 г. около 10:30 часа в гр. София ж.к. „Младост“ 3, магазин „Кауфланд“ се заканил с убийство на А.М.З., на 1.5 години, като извадил и насочил пистолет към нея, и това заканване би могло да възбуди у майката на детето – М.В.З., основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Преди това прокурорът при СРП е внесъл обвинителен акт срещу В. Р., като първото обвинение е било формулирано по идентичен начин, но по отношение на 1 второто обвинение е било посочено, че Р. се заканил с убийство на Б.А. Б., като насочил и заредил пистолет към Б. и му казал „Сега ще ти пръсна главата“, като пистолетът бил насочен и към детето на Б.А. Б. и М.В.З. и това заканване би могло да възбуди у М.В.З. основателен страх от осъществяването му. Съдията-докладчик при СРС е приел, че е налице неяснота и противоречие в обвинителната теза, доколкото не става ясно кое лице се явява пострадал от престъплението – Б. или З., респ. до кое лице и срещу кое лице е адресирана отправената закана, и е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираното процесуално нарушение.
Съдията-докладчик от първостепенния съд е извел напълно обоснована преценка, че с втория внесен обвинителен акт не са отстранени констатираните при предходното разглеждане на делото и прекратяване на съдебното производство неяснота и противоречие в обвинителната теза по отношение на второто от вменените на В. Р. престъпления. Правилно е приел, че граматическото описание на престъплението обуславя извод, че адресат на заканата с убийство по второто инкриминирано деяние е малолетната А. З., но тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у нейната майка. В конкретния случай използваната в диспозитива на обвинителния акт изразна конструкция по отношение на второто обвинение не съответства на състава на престъплението, формулиран в законовата норма, тъй като не става ясно кой е адресат на заканата, респ. пострадало лице, претърпяло вреди от същата, като по този начин е внесена неяснота и противоречие в обвинението. Констатираните неяснота и противоречие са от вида на тези, накърняващи правото на обв. Р. да разбере в какво е обвинен, респ. срещу какво обвинение да се защитава, и като такива са от рода на съществените нарушения на процесуални правила.
Поради това въззивният съд намира, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на минималния процесуален стандарт за формулирането му по чл. 246, ал. 2 от НПК, доколкото не гарантира адекватно правото на защита на обвиняемия, който, за да се защитава пълноценно, трябва да има възможност да разбере в какво точно е обвинен.
След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от съдията-докладчик при СРС, като дадените от него указания в рамките на правомощията му по чл. 249, ал.
2 от НПК са законосъобразни, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални действия в тяхно изпълнение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3187/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3