Решение № 856 от 03.07.2020, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1433 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата С.П.С., твърди, че с нотариален акт № 50, том IV, рег.№ 9142, нот.дело № 558/02.08.2004г. на нотариус № 180 с район на действие РРС, придобила собствеността на недвижим имот находящ се в землището на гр.Русе, местността „Нови халваджи” с начин на трайно ползване като земеделска земя с площ от 1 000 кв.м., който по тогава действащия кадастрален план представлявал имот № 237. След изработването на кадастралната карта на гр.Русе за този имот бил отреден идентификатор ***. При това заснемване на имота й, той бил определен по площ от 896 кв.м. с начин на трайно ползване „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/”. За това отразяване в кадастралната карта се сдобила със скица на 29.02.2008г. Тази скица й била необходима с оглед предприемането на действия по застрояването на имота и промяна на предназначението му, тъй като семейството й имало намерение да изгради там производствено помещение. Започнали тази процедура, но трудностите по промяна на предназначението ги мотивирало да я преустановят.

След това на няколко пъти ищцата предприемала действия по продажбата на имота както лично, така и чрез посреднически фирми за недвижими имоти. Имотът през това време използвала като овощна градина. В него имало засадени, още от предишните собственици, плодни дървета, като бил ограден с оградна мрежа закрепена на циментови колове. Имота посещавала няколко пъти в годината, а когато е предприемала действия за продажбата му е водила и евентуални купувачи. Никога имота не е бил оставян без надзор и безстопанствен. На 06.03.2019г. съпругът на ищцата Н.С., заедно със сина им са направили поредното посещение в имота. Установили, че оградната мрежа и коловете са премахнати, а в имота е работено с тежка строителна техника.

Появил се непознат и ги заплашил да се отсранят от имота, защото той бил вече негов. При извършена от ищцата проверка установила, че непознато за нея лице М.А.Х. се е легитимирала като собственик на нейния имот в СГКК – гр.Русе, като е представила нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на действие РРС. Твърди, че не познава ответницата и не й е предоставяла никакви вещни или облигационни права по отношение на този имот.

Същата никога не е манифестирала пред ищцата намарението си да владее имота й и не е изявявала желание да го придобие. С никакви действия не е прекъсвала владението на С. върху този имот. От момента на придобиването му и до настоящия момент ищцата няма данни, а и никой не я е уведомявал, че трети лица, включително и М.Х. са държали, владели или ползвали имота й, било то на някакво правно основание или без такова. Счита, че издаденият констативен нотариален акт отразява неистински обстоятелства, а извършената обстоятелствена проверка послужила за издаването му е неправомерна и е отразила неверни факти и обстоятелства, „обосноваващи” правото на Х. да придобие имота по давност. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена М. Хасонова да предаде на С.П.С. държането на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за целия имот: ***, ***, *** и ***. На основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен и издадения в полза на ответницата костативен нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на действие РРС. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ответницата М.А.Х. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че е придобила собствеността на процесния имот по давност с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, датиращо от 2006г. Оспорва твърдението, че ищцата била идвала в имота няколко пъти в годината, тъй като от 2006г. единствено ответницата и съпругът й, докато бил жив, са се представяли като собственици и всички съседи знаели, че имотът е нейн, а други лица там не са идвали. Всяка пролет и есен почиствала имота, после го обработвала и сеела, първоначално със съпругът й, а след като той починал с помощта на друга жена. Първоначално имотът бил обрасъл с храсти и самозалесили се дръвчета, т.е. изоставен и не е имало овощна градина, нито колове и оградна мрежа. Отстранили всичко, което било изсъхнало, а с цел да се получи ограда, оставили покрай цялото място храстите и така се обособила такава, а работели във вътрешността на имота сеели домати, краставици и други зеленчуци. Освен това през всичките години е поддържала правото на ползване на ел.енергия в имота, за което била създадена кооперация. През 2015г. ответницата закупила съседния имот № 305 и тогава с багер изравнила двата имота. В периода 2007г. до 2018г. никой не е идвал да изявява претенции за имота, като едва през м.март 2019г. съседи видели лица да търсят кой точно е техния имот – случката, която ищцата описва в исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2004г. ищцата

С.С. закупила от лицата М.С. М. Л.И. М., с нотариален акт № 50, том IV, рег.№ 9142, нот.дело № 558/02.08.2004г. на нотариус № 180 с район на действие РРС, процесния недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.Русе с площ от 896 кв.м., местност „Нови халваджи“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за целия имот: ***, ***, *** и ***.

След изработването на кадастралната карта на гр.Русе за този имот бил отреден идентификатор ***.

При това заснемване на имота й, той бил определен по площ от 896 кв.м. с начин на трайно ползване „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/”, а за това отразяване в кадастралната карта ищцата се сдобила със скица на 29.02.2008г., която е представена по делото.

Съгласно представените декларация и служебна бележка от 26.04.2006г., С.С. е член кооператор в кооперация „Светлина 2006“ – гр.Русе и било дадено съгласие от последната ищцата в процесния имот да се включи към съществуващата кооперация за вода и да ползва ел.енергия от същата. Служебната бележка е подписана и от председателя на кооперацията – М.Х., настоящия ответник по делото.

На ищцата било издадено и разрешение за строеж № 641/04.07.2008г., издадено от главния архитект на Община Русе в процесния недвижим имот, влязло в сила на 21.07.2008г., с което било разрешено в имота да се построи „Склад, магазин за промишлени стоки /авточасти/, офис, автодиагностичен пункт и ремонт на ел.системи на автомобили със застроена плот 207 кв.м. и РЗП 625.50 кв.м. Към разрешението за строеж са представени и материалите по инвестиционния проект.

На ответницата бил издаден костативен нотариален акт № 78, том V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, по силата на който била призната за собственик по давностно владение на същия недвижим имот.

В показанията си свидетелят Н.Й.С. твърди, че е съпруг на ищцата. Когато през 2004г. бил купен процесния имот, той бил около 1 декар и със статун на лозе. Тъй като свидетелят имал бизнес с автомобили, решил в този имот да направи автосервиз. През 2008г. получили разрешение за строеж на автосервиз в имота, но се отказал от намерението си и бизнеса с автомобили. Имал и бизнес с вторични суровини, като мислел в този имот да направи пункт за вторични суровини и започнал приготовления за това, но отново се отказал, тъй като в близост имало такава конкурентна фирма. Когато купили имота 2004г. в него имало около 10 плодни дървета – кайсии и череши.

Имотът бил ограден с мрежа с бетонни колове и имало портичка откъм черния път до имота. В периода 2004г. – 2009г. многократно е посещавал имота, като това правел и след това. Събирал от плодните дървета кайсии за ракия, като е наемал и лица, които да почистват имота от бурени и треви. Когато заедно със сина си посетил имота в началото на м.март 2019г. установил, че някой може би с фадрома бил изринал всичко от имота – нямало я оградата, бетоновите колове и плодните дървета, като всичко било изринато в дъното на парцела и имотът заравнен.

Твърди, че никога не е виждал ответницата и когато е посещавал имота и събирал плодове, никой не е идвал да го пита какво прави там. Преди 5-6 години имало съседка – баба Цеца, от дясната страна на имота, с която контактувал, но тя починала. Миналата годи и нейният имот бил изринат, като още 3-4 имота били застлани с камъни и обединени. В имота няма ток и вода, но отстрани има водна шахта. Никой не е сял зеленчуци в имота, тъй като той го посещавал всяка година и е щял да види това. До 2018г. там са били само плодните дървета, а пред имота имало нещо като естествена създала се ограда от купчина с пръст и драки, които към момента също са изринати. Тъй като ищцата била собственик на имота, след 2008г. е ходила в някакви Агенции за недвижими имоти да го предлага за продажба, но до такава не се е стигнало.

В показанията си свидетелят З.Б.З. твърди, че работи във фирмата на свидетеля Н.С., който е и негов работодател от 2000г. За периода 2006г. – 2018г. многократно е посещавал имота заедно със свидетеля С.. Той имал ограда с бетонни колове, но на места мрежата била полегнала към земята и можело да се влезе и от там, въпреки, че имотът имал и портичка. Мястото било тревясало и в него имало около 10-тина плодни дървета – 3 череши, а другите кайсии, като е помагал при почистването на мястото и е помагал в събирането на кайсии. Когато е посещавал имота никога не е виждал други лица там и в него да се сеят зеленчуци.

В показанията си свидетелят К.С.К. твърди, че познавал процесния имот от 1971г., тъй като пасял кравите си там и това било продължило до около 2012г., когато му забранили от полицията да пасе кравите си там. Бащата на М.Х. – дядо А., му разрешавал да коси треви от имота за животните си, а той бил сеел зеленчуци в единия край там. Този дядо А. бил починал преди около 10-тина години. Влизал през портичка в имота, последният бил в треви, нямало плодни дървета, а само един орех. Виждал е ответницата и баща й да чистят треви в този имот и да сеят зеленчуци. Преди години имало табела, че имотът се продавал, но не знаел кои са неговите собственици.

В показанията си свидетелката Р.Р.М. твърди, че познава имота от 2007г., когато се омъжила за сина на ответницата.

Той нямал ограда, а имало такава естествена от саморасли дървета и драки. Имало 2 или 3 дървета, едното от които орех. През периода 2007г. до 2010г. е ходила в имота да помага на М.Х. да сее зеленчуци в имота, а след 2010г. не го е посещавала. Ответницата имала свой имот, който бил съседен на процесния. В имота имало шахта с водомер, но вода не се ползвала, както и електричество, но такова също не се ползвало. Отначало ответницата с покойния си съпруг обработвала имота, като сеела зеленчуци там, а след смъртта му, Х. правела това сама и получавала помощ от свидетелката Е.С..

В показанията си свидетелката Е.А.С. твърди, че познавала процесния имот, тъй като ходила там да помага на М.Х. и съпруга й да садят зеленчуци там. Съпругът на ответницата бил починал през 2007г., а след това тя продължила да го ползва, а свидетелката последно през 2015г. или 2016г. е ходила да й помага, като там лично сеела и за себе си зеленчуци. Имотът не бил ограден и нямал порта, а в него се влизало през съседите, тъй като границите му били обрасли с драки и не можело от там да се минава. През 2015г. М.Х. закупила съседния имот, който почистила, като тогава почистила и процесния. Изравнили мястото с багер, защото имало корени от стари дървета и те трябвало да се извадят. В имота имало стари дървета през 2005г. – 2007г., но те били почти изсъхнали и имало един орех. М.Х. после садила някакви дръвчета – кайсии, но не всички се били хванали. Свидетелката не познавала ищцата и съпруга й, никога не ги била виждала, а ответницата й била казала, че имотът е нейн.