Определение № 220 от 14.05.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Смолян, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500174 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 ГПК.

Настоящото дело е образувано по две частни жалби, подадени от Р. А. К., чрез пълномощник адв.М.И.: частна жалба с вх.№ 862/24.03.2025 г. против определение № 12/21.01.2025 г. и частна жалба с вх.№ 873/24.03.2025 г. против разпореждане № 59/21.01.2025 г., двете по гр.дело № 58/2023 г. на Златоградския районен съд. Иска се отмяна на определението, евентуално намаляване разноските за адвокатско възнаграждение; както и на разпореждането.

Насрещната страна ОБЩИНА Н., чрез пълномощника адв.А.А., с отговор на частната жалба против определение № 12/21.01.2025 г., касаещо разноските, я оспорва; не излага в същия отговор аргументи срещу частната жалба против разпореждането за връщане на предходна частна жалба на Р. К., нито дава отделен отговор на тази втора частна жалба.

Съдът установява следното:

Гр.дело № 58/2023 г. на Златоградския районен съд е образувано по искове на Р. К. за признаване за установено спрямо община Н., че е собственица на основание наследство, дарение и давностно владение на част с площ от 100 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Н., която част е дворно място от поземлен имот с пл.№ 811, кв.120, подробно описана; както и че тази част неправилно е заснета в кадастралната карта като част от ПИ с идентификатор ***, вместо като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Н..

От ответника община Н., чрез пълномощника адв.А.А., е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Изготвен е доклад по чл.140 и 146 ГПК, като са назначени и две СТЕ със съответни задачи. Насрочвани са открити съдебни заседания на 1 няколко дати, но ход на делото не е даван поради молби за това от пълномощника на ищцата адв.И., придружени с болнични листове и доказателства за служебна ангажираност по други дела, както и поради болничен престой на пълномощника на ответната община адв.А..

Насрочено е съдебно заседание за 26.06.2024 г. Видно от протокола от него, на същата дата ищцата, редовно призована, не се е явила, като е подадена молба от нея да не се гледа делото, защото е зле здравословно и не може да се яви в съда; адвокатът и също е подал молба за отлагане поради негово заболяване, придружена с болничен лист. Пълномощникътадвокат за редовно призованата община също не се е явил, явили са се обаче третите лицапомагачи. Делото е отсрочено за 04.09.2024 г.

На 03.09.2024 г. постъпва молба с вх.№ 2023, в 10:56 часа, лично от ищцата Р. К., с която оттегля исковете си на осн.чл.232 ГПК и моли делото да бъде прекратено.

На същата дата 03.09.2024 г. община Н. подава писмено становище с вх.№ 2033, в 14:57 часа, чрез пълномощника адв.А., с което изразява съгласие за прекратяване на делото поради оттегляне на иска от Р. К.. В същото писмено становище е заявено искане да се присъдят на общината направените разноски, за които представя и списък. Според списъка, общината е заплатила по сметка на РС-Златоград 100 лв. депозит за вещо лице, както и 720 лв. адвокатско възнаграждение. Към списъка са приложени и копия от две платежни нареждания, от които е видно, че на 23.06.2023 г. са преведени от общината по сметка на съда 100 лв. за СТЕ; а на 13.10.2023 г. е преведена обща сума по сметка на адв.А., в която попада и възнаграждение по гр.дело № 58/2023 г. Съгласно договора за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г. между него и общината, представен към отговора на исковата молба, възнаграждението е в размер на 720 лв.

На 04.09.2025 г. постъпва молба с вх.№ 2037/04.09.2025 г., 08:27 часа, от Р.

К., вече чрез адв.М.И., с която сочи, че във връзка с оттегляне на иска от неговия доверител, иска прекратяване на делото поради нейното оттегляне на иска и даденото в тази връзка съгласие на ответната община чрез адв.А.. Наред с това, пълномощникът на ищцата възразява на осн.чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на претендираното от ответника възнаграждение за неговия адвокат и иска присъждане на разноските в по-нисък размер.

С протоколно определение по протокол № 180 от 04.09.2025 г.

Златоградският районен съд прекратява производството по делото поради оттегляне на иска от Р. К., като постановява, че по искането за присъждане на разноски ще се произнесе допълнително с определение.

Определението за прекратяване е връчено на ищцата Р. К. чрез пълномощника и адв.М.И. на 27.10.2024 г., видно от съобщението на л.320 от делото на РС; а на ответната община Н. чрез пълномощника и адв.А.А. – на 24.09.20245 г., видно от съобщението на л.315 от делото на РС.

С определение № 274/09.10.2025 г. Златоградският районен съд докладва отново и молбата с вх.№ 2033/03.09.2025 г. на община Н. и в частта и за разноските, като постановява на осн.чл.248, ал.2 ГПК да се връчи на ищцата К. за отговор.

2

С отговор вх.№ 3024/09.12.2024 г. Р. К., чрез адв.И., изразява следното становище: В определението на ЗлРС от 09.10.2025 г. се посочва, че има молба от адвоката на ответника за присъждане на разноски в размер на 820 лева, но счита, че такава молба не е постъпила по делото. Определението за прекратяване на делото е постановено на 04.09.2024 г. След прекратяване на делото, такава молба за присъждане на разноски, която е трябвало да бъде подадена след постановяване на определението за прекратяване на делото съгласно чл.

248 ГПК, не е постъпила от ответника. Поради това, счита, че становището на ответника вх.

№ 2033 от 03.09.2024 г. не следва да се тълкува като молба по чл. 248 ГПК и разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани в срока по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение № 12/21.01.2025 г. Златоградският районен съд осъжда Р. К. да заплати на община Н. 820 лв., като приема, че молбата с вх.№ 2033/03.09.2024 г. на същата община била такава по чл.248 ГПК, ето защо се произнася по нея, приемайки, че възнаграждението на адв.А. не е завишено по изложени в акта съображения, същевременно - че ищцата не е направила възражение за неговата прекомерност, както и че е налице хипотезата на т.8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Това определение следва да се обезсили.

За да бъде молба за присъждане на разноски окачествена като такава по чл.248 ГПК, трябва тя да е подадена след постановяване на акта на съда, с който се приключва делото. Това следва от естеството на уреденото в чл.248 ГПК производство – то е за допълване или изменение на вече постановен такъв акт, защото, според ал.1 на чл.248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата на община Н. чрез адв.А. за присъждане на разноски е постъпила на 03.09.2024 г, т.е., в деня преди постановяване на протоколното определение от 04.09.2024 г. за прекратяване на делото – това определение е актът, който може да бъде допълнен или изменен по реда на чл.248 ГПК с молба, каквато обаче не е постъпила.

След като с протоколното определение от 04.09.2024 г. Златоградският районен съд е прекратил производството по делото, но не се е произнесъл по искането на общината по молбата и с вх.№ 2033/03.09.2024 г. за присъждане на разноски, а само е съобщил, че има намерение да направи това, е следвало общината, вече с нарочна молба по чл.248 ГПК да поиска допълването на това определение в съответния срок. Това е така, защото съдът очевидно не се е произнесъл по молбата и от 03.09.2024 г. с прекратителното определение. След като обаче липсва молба по чл.248 ГПК, която да е подадена след прекратителното определение от 04.09.2024 г., Златоградският районен съд не е бил валидно сезиран от ответника за допълване на същото прекратителното определение в частта за разноските. Ето защо обжалваното определение, с която това е сторено, е недопустимо.

От Р. К., чрез адв.И., постъпва частна жалба с вх.№ 2700/06.11.2024 г., 3 подадена по пощата с плик с клеймо от 04.11.2024 г./т.е., в срок/ против определението за прекратяване на делото. В нея се твърди, че му е връчено съобщение, с което съдът го уведомява за прекратяване на гр.дело № 58/2023 г. по описа на РС-Златоград; че самият актпротоколно определение за прекратяване, не му бил връчен и че считал определението за неправилно и незаконосъобразно, без да се сочи защо, като моли да бъде отменено.

Тази частна жалба на Р. К. е оставена без движение с разпореждане № 581/07.11.2024 г., с което РС-Златоград и указва, чрез адв.И., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ОС-Смолян и представи по делото платежен документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. С разпореждането ищцата също така е предупредена, че, при неизпълнение на указанията, жалбата и ще бъде върната.

Препис от разпореждането е получен от ищцата чрез адв.И. на 02.12.2024 г. В едноседмичния срок по разпореждането, както и понастоящем, няма представени доказателства за платена по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 15 лв. по частната жалба на К. с вх.№ 2700/06.11.2024 г. срещу прекратителното определение от 04.09.2024 г.

С разпореждане № 59/21.01.2025 г. Златоградският районен съд връща така подадената частна жалба на Р. К. срещу протоколно определение № 180/04.09.2024 г. по гр.дело № 58/23 г. на осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК поради непредставяне на доказателство за платена държавна такса от 15 лв. по сметка на СмОС. Това разпореждане е връчено на ищцата чрез пълномощника и адв.И. на 17.03.2025 г., видно от съобщението на л.15 от въззивното дело.

С частната жалба вх.№ 873/24.03.2025 г. Р. К. обжалва разпореждането с № 59/21.01.2025 г. за връщане на частната и жалба с вх.№ 2700/06.11.2024 г., като твърди, че определението за прекратяване на делото все още не и било връчено, счита, че следвало да и бъде връчен първо актът /определението за прекратяване/, подлежащ на обжалване. Поради това смята, че разпореждането за връщане на подадената от нея частна жалба е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Тази частна жалба е неоснователна, като следва да се потвърди разпореждане № 59/21.01.2025 г. за връщане на предходната частна жалба на ищцата. Това е така, защото ищцата не е изпълнила в дадения и от съда срок задължението си по чл.262, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.261, т.4 ГПК да плати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 15 лв. по частната си жалба с вх.№ 2700/06.11.2024 г. и да представи доказателство за това. С обжалваното разпореждане съдът е спазил изискването да върне частната жалба поради неотстраняването на тази нередовност.

При проверка на делото се вижда, че платената от Р. К. държавна такса от 15 лв. с вн.бележка на л.3 от въззивното дело е по частната и жалба против определение № 12/21.01.2025 г., касаещо разноските, както изрично е записано в платежния документ. В тази връзка и на осн.чл.77 ГПК ищцата К. следва да бъда осъдена да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 15 лв. по частната и жалба с вх.№ 873/24.03.2025 г. против разпореждане № 59/21.01.2025 г. за връщане на частната и жалба 4 против прекратителното определение.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 59/21.01.2025 г. по гр.дело № 58/2023 г. на Златоградския районен съд, с което е върната частна жалба с вх.№ 2700/06.11.2024 г. на Р.

К. против протоколно определение № 180/04.09.2024 г. за прекратяване на гр.дело № 58/2023 г. на Златоградския районен съд.

ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, от гр.Н., ***, да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ по частната и жалба с вх.№ 873/24.03.2025 г. против разпореждане № 59/21.01.2025 г. по гр.дело № 58/2023 г. на РС-Златоград за връщане на частната и жалба против прекратителното определение № 180/04.09.2024 г. по същото дело.