Акт от 08.07.2021, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 515/2021
- Подписан
- 08.07.2021
- В сила
- 24.08.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. Видин, 08.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател :
Милена Стоянова при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело №
515 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от Н.Д.Г. *** и Р.К.К. от гр. Брегово, и двете чрез адв. К.Г. против Е.А.И. ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 2, ал.
1 от ЗАЗ във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Твърди се от ищците, че с Договор за аренда на земеделски земи, вписан на 13.06.2016г. в Служба по вписванията, Иглика Крумова Христова е предоставила за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански години на ответницата наследствена земеделска земя, подробно посочена в исковата молба. С влязло в законна сила решение по гр.д. № 1687/2016г. по описа на РС – Видин по отношение на процесните земеделски земи е извършена делба, като в дял на всяка от ищците са поставени имоти, подробно посочени в исковата молба.
Посочва се, че ответницата е уведомена за извършената делба и следва да извършва арендните плащания за посочените имоти на всяка от ищците. Поддържа се, че за стопанската 2018/2019г. ответницата е заплатила дължимата рента, но за стопанската 2019/2020г. не е заплатила дължимата рента, въпреки отправена до нея покана.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата Н.Д.Г. сумата от 318.66 лева - незаплатена рента за стопанската 2019/2020г., както и да осъди ответницата да заплати на ищцата Р.К.К. сумата от 322.02 лева - незаплатена рента за стопанската 2019/2020г.
Ответницата в указания месечен срок е подала отговор на исковата молба, като е заявила, че същата е неоснователна, тъй като в срока за отговор е извършила плащане на исковите претенции на ищците. Моли да се прекрати производството по делото и да не бъде осъждана да заплаща разноски.
Представила е писмени доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за аренда на земеделски земи от 10.06.2016г., вписан в двоен входящ регистър № 3010 от 13.06.2016г., акт. № 208, том III на Агенция по вписванията при РС – Видин,е видно че лицето Иглика Крумова Христова от гр.Брегово – съсобственик с ищците, е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване три броя ниви, находящи се в землището на гр.Брегово, общ.Брегово, обл.Видин.
С решение №
118 от 29.03.2018г., по гр.д.№ 1687/2016г. по описа на РС – Видин, по отношение на отдадените под аренда имоти е извършена съдебна делба, по силата на която ищцата Н.Д.Г. е придобила собствеността върху:
Поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 7126 кв.м. в местността „Широка“, начин на трайно предназначение: нива и
Поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 3536 кв.м. в местността „Каста Барчи“, начин на трайно предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот с идентификатор: ***.
Ищцата Р.К.К., е придобила собствеността върху:
Поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 5538 кв.м. в местността „Каста Барчи“, начин на трайно предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот с идентификатор: *** и
Поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 5196 кв.м. в местността „Зелена“, начин на трайно предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот с идентификатор: ***.
Така, правата на ищцата Н.Д.Г., са общо в размер на 10.622 дка отдадена под аренда земя, а за ищцата Р.К.К. – 10.734 дка.
В договора за аренда е уговорено, че срещу ползването на земеделската земя арендаторът заплаща цена по 30 лева на декар, като арендното плащане е в края на всяка стопанска година, тоест до 01.10.. Паричната стойност за първата ищца е 10.622 дка по 30 лева, или 318.66 лева и 10.734 дка по 30 лева, или 322.02 лева за втората ищца.
Ответницата в подадения отговор на исковата молба е признала дължимостта на арендни вноски за стопанската 2019/2020г. към всяка от ищците. Представила е два броя парични преводи от 04.06.2021г., с които е извършила плащане към всяка едно от ищците.
В съдебно заседание, ищците чрез процесуален представител не са оспорили извършеното плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Налице е сключен договор за аренда по отношение на процесните земеделски земи. Срокът на договора е за пет стопански години. Уговореното арендно плащане в размер на 30.00 лева на дка или в произведена продукция, платимо в края на всяка стопанска година. В хода на делото ответницата е извършила плащане чрез пощенски превод на ищцата Н.Г. в размер на 318.66 лева и на ищцата Р.К. в размер на 322.02 лева. Плащането не е оспорено от ищците. По този начин ответницата е изпълнила задължението си, който факт ще следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед на горното, исковата претенция ще следва да се отхвърли поради извършено в хода на делото плащане, но тъй като ответницата е станала повод за завеждане на настоящото дело, същата дължи разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Това е така, защото същата е следвало да плати задължението си в края на стопанската година, а не го е сторила.
На ищцата Н.Д.Г. следва да се присъдят разноски в размер на 50.00 лева за платена държавна такса и 200.00 лева – адвокатско възнаграждение.
На ищцата Р.К.К. следва да се присъдят разноски в размер на 50.00 лева за платена държавна такса и 200.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Д.Г. с ЕГН **********
***. Стамболийски № 20 против Е.А.И. с
ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на сумата в размер на 318.66 лева, представляваща дължима рента за стопанската 2019/2020г. по Договор за аренда на земеделски земи от 10.06.2016г., поради извършено в хода на делото плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.К.К. с ЕГН **********
*** против Е.А.И. с ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на сумата в размер на 322.02 лева, представляваща дължима рента за стопанската 2019/2020г. по Договор за аренда на земеделски земи от 10.06.2016г., поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Н.Д.Г. с ЕГН ********** ***. Стамболийски № 20 разноски по делото в общ размер от 250.00 лева.
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Р.К.К. с ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер от 250.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: