Определение № 1004 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102458 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3195/27.04.2023 г., подадена от С. В. М., чрез адвокат С. С., срещу решение № 58 от 24.03.2023 г. по гр. д. № 20233000500001/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1369 от 07.11.2022 г. по гр. д. № 1681/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: признал за установено спрямо ищците И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М., че ответницата С. В. М. не е собственик на следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от обект с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на началник на СГКК - гр. Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м, състояща се от полуподземен етаж с площ от 83.05 кв.м, първи жилищен етаж с площ от 92.13 кв.м и втори жилищен етаж с площ от 79.07 кв.м, построена в ПИ № *** в [населено място], на ул. „13-та“ № 18, при граници на поземления имот: от север и от изток ПИ № *** и ПИ № ***, от юг - ПИ № *** и от запад - общинска улица; 1/2 ид.ч. от обект с идентификатор **** по КККР на [населено място], съставляващ гараж със застроена площ от 23.00 кв. м, построен в ПИ № ***; отхвърлил исковете по чл. 109 ЗС на С. В. М. за осъждането на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. да премахнат самостоятелните постройки с идентификатори **** и ****.

Въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба и уточненията й от 20.10.2020 г. и 30.11.2020 г. ищците И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. твърдят, че са собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], вилна зона „Е.“, ул. „13-та“ № 18, представляващи самостоятелен обект с идентификатор **** и самостоятелен обект с идентификатор **** по 1

КККР на [населено място] от 2008 г. (подробно описани по-горе). Поземленият имот, в който са изградени сградите - ПИ с идентификатор ***, образуван от предходен ПИ с идентификатор ***, а последният образуван от разделянето на предходен ПИ с идентификатор *** на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, не е собственост на ищците. Сградите в ПИ са тяхна собственост, при квоти по 1/4 ид.ч. за всяка от първите две и 1/2 ид.ч. за третата, придобити, както следва:

С договор за дарение, обективиран в н. а. № 199/1983 г., дядото на първите две ищци Х. В.

Х. е дарил на баща им В. Х. В., по време на брака му с третата ищца, 700 кв.м. ид.ч. от вилното място, в което понастоящем се намират сградите, тогава представляващо парцел **, кв. 32 по плана на вилна зона „Д.“. След одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж на вилна сграда и гараж е осъществен строежът на процесните сгради по време на брака между В. В. и третата ищца, като сградите са придобити в режим на СИО (собствеността им е удостоверена в к. н. а. № 7/1996 г.). С н. а. № 11/22.01.2003 г. В. В. е дарил обратно на баща си притежаваните 700 кв.м ид.ч. от дворното място, но без вече построените в него сгради. След прекратяване на брака между В. В. и третата ищца чрез развод през 2004 г., същата е предявила иск за делба на сградите против бившия си съпруг и неговите родители. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 318/2008 г. по описа на ВРС, сградите са допуснати до делба при равни квоти между бившите съпрузи, а родителите на В. В. са изключени от делбата. Във втората фаза на делбата имотът е изнесен на публична продан, която не е извършвана. В хода на производството за обекта е получено удостоверение за търпимост № 12/19.03.2012 г., издадено от гл. архитект на Район „Приморски“, а поради неточности в него, същото е поправено със заповед № 3/13.01.2014 г.

(поправена е площта на етажите на сградата на основното застрояване). В. В. е починал на 09.02.2018 г. и е наследен при равни квоти от първите две ищци. Така същите се легитимират като собственици по наследяване всяка на по 1/4 ид.ч., а третата ищца е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните сгради. Докато са притежавали цялото дворно място, родителите на В. В. - И. и Х. Х., са поискали изменение на КККР чрез разделяне на заснетия един имот - ПИ с идентификатор ***, на два, съответно ПИ с идентификатор *** с площ от 656 кв.м и ПИ с идентификатор *** с площ от 700 кв.м. Сградите се намират във втория имот. С договор, обективиран в н. а. № 149/25.08.2015 г., Х. са продали на ответницата С. В.

М. ПИ с идентификатор ***. С договор, обективиран в н. а. № 36/09.02.2016 г., Х. са продали на ответницата С. В. М. само 12 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Извършена е последваща промяна в КККР, при която ПИ с идентификатор *** е станал с идентификатор *** и с площ от 695 кв.м, а вторият имот, в който са сградите, е станал с идентификатор *** с площ от 688 кв.м. С две последователни сделки от 2018 г. (първо 1/2 ид.ч., а впоследствие още 1/2 ид.ч.), И. и Х. Х. са продали на В. В. (баща на ответницата), по време на брака му с М. В., ПИ с идентификатор *** с площ от 688 кв.м. Извършена е последваща промяна в КККР, като отново са променени границите и първият имот е станал ПИ с идентификатор *** с площ от 898 кв.м, а вторият (този, в който са сградите) - ПИ с идентификатор *** с площ от 456 кв.м. Родителите на В. В. ползвали сградите, поради което ищците предявили против тях иск с правно основание чл. 108 ЗС, уважен с влязло в сила 2 решение, постановено по гр. д. № 1606/2018 г. по описа на ВОС, като след влизането му в сила са ги напуснали и те се владеят от ищците. Същевременно, като са притежавали документ за собственост, както и като се възползвали от факта, че в хода на процеса било установено, че площта на жилищната сграда била различна от тази, посочена в констативния нотариален акт, В. инициирали ново административно производство за изменение на удостоверението за търпимост. Същото е изменено със заповед от 28.05.2019 г., а впоследствие и са се снабдили със к. н. а. № 152/11.07.2019 г. за собственост на 1/2 ид.ч. от сградите, представяйки актовете, легитимиращи ги като собственици на терена и заповедта за изменение на удостоверението за търпимост. Впоследствие сключили договор за дарение с ответницата С. М., обективиран в н. а. № 19/26.07.2019 г., за дарение на тази 1/2 ид.ч.

Ответницата не е придобила собственост, защото нейните родители не са били собственици, тъй като техните праводатели Х. не са били собственици. При така изложените съображения, ищците претендират да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик на 1/2 ид.ч. от гореописаните жилищна сграда и гараж.

Въззивният съд е посочил, че ответницата по исковата молба С. В. М. оспорва предявените искове. Твърди, че е собственик на процесната 1/2 ид.ч. от сградите по силата на договор за дарение, обективиран в н. а. № 19/26.07.2019 г.; собственик е и на ПИ с идентификатор ***, придобит чрез договор за дарение, обективиран в н. а. № 191/18.07.2019 г. Твърди, че ищците не са собственици на сградите, като излага, че строежът на сградите е реализиран от В. В. в периода 1984 г. – 1986 г. при съществени отклонения от одобрения архитектурен проект и действащите ограничения относно етажността и площта на сградите, изграждани за жилищни нужди във вилни зони. При изграждане на сградите третата ищца не е придобила собственост в условия на СИО, защото земята е била съсобствена между В. В. и трети лица неговите родители, предвид което сградата е придобита само от тях тримата на основание чл. 92 ЗС. С договора за дарение от 2003 г. В. В. е дарил на баща си 700 кв.м ид.ч. от парцел *-*, кв. 32, тогава целият с площ от 1341 кв.м, без сградата да се изключи от предмета на сделката, т.е. дори и да се приеме, че 700/1341 кв.м ид.ч. са били придобити в режим на СИО, то същите са прехвърлени с дарението от 2003 г., което не е оспорено от третата ищца по реда на чл. 22, ал. 3 СК (отм.). При одобряване на КККР парцел *-*, кв. 32 е отразен като ПИ с идентификатор *** с площ от 1356 кв.м. По искане на собствениците е одобрено изменение, с което в границите на първоначалния имот са отразени ПИ с идентификатор *** с площ от 656 кв.м, и ПИ с идентификатор *** с площ от 700 кв.м. Първият имот е продаден от тях на С. М. с договор от 2015 г., а от втория (този, в който са сградите), с договор от 2016 г. са й продадени 12 кв.м ид.ч. По общо искане на собствениците отново е допуснато изменение на КККР, при което двата ПИ са заличени като обекти и са нанесени ПИ с идентификатор *** с площ от 695 кв.м и ПИ с идентификатор *** с площ от 688 кв.м.

С договор от 05.04.2018 г. Х. са продали на В. В., по време на брака му с М. В., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. С договор за дарение, обективиран в н. а. № 63/17.04.2018 г., В. са дарили на дъщеря си С. М. 232 кв.м ид.ч. от притежаваните от тях 344/688 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. С договор за продажба от 17.05.2018 г. Х. са продали на В. В., по време 3 на брака му с М. В., останалата 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Намиращите се в ПИ с идентификатор *** процесни сгради не са изрично изключени от предмета на тези договори, поради което и купувачите са придобили съответните идеални части от намиращите се в имота сгради. По искане на собствениците отново е допуснато изменение на КККР, при което от предходните два ПИ са образувани ПИ с идентификатор *** с площ от 898 кв.м, ПИ с идентификатор *** с площ от 456 кв.м и ПИ с идентификатор *** с площ от 8 кв.м. С к. н. а. № 152/11.07.2019 г. В. са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от сградите, която 1/2 са дарили впоследствие на ответницата с договор, обективиран в н. а. № 19/26.07.2019 г. С договор за дарение, обективиран в н. а. № 191/18.07.2019 г., са й дарили и ПИ с идентификатор ***. В условие на евентуалност, ако се приеме, че не е придобила собственост чрез посочените сделки, С. М. твърди, че е придобила собственост върху сградите чрез придобивна давност, с владение, осъществявано от 26.07.2019 г. и понастоящем, към което присъединява владението на праводателите си В. от 17.04.2018 г., както и това на непреките си праводатели Х. от 2003 г. до 2018 г. В условие на евентуалност, ако главните искове бъдат уважени, е предявила в срока по чл. 211 ГПК насрещни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците по тях (ищци по главните искове) да премахнат обект с идентификатор **** и обект с идентификатор ****, представляващи незаконен строеж (изграден при съществени отклонения по см. на чл.

154, ал. 2 ЗУТ), подлежащ на премахване, който й пречи да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***, защото ограничава пълноценното му ползване и пречи същата да реализира инвестиционните си намерения за нов строеж (за което е изготвила проект за ПУП-ПРЗ и се е снабдила е виза за проектиране). Строежът е незаконен, предвид следното: вместо разрешените два етажа с площ от по 60 кв.м, са изградени полуподземен етаж с площ от 83.05 кв.м, отговарящ на изискванията за жилище, първи етаж с площ от 92.13 кв.м, втори етаж с площ от 79.07 кв.м и гараж с площ от 23 кв.м. С тези са характеристики сградата нарушава показателите за застрояване на ПИ с идентификатор ***, който е с площ от 456 кв.м, и за който по действащ ПУП-ПРЗ е отреден УПИ *-*, кв. 32, съгласно заповед от 11.11.2018 г.

От своя страна, ответниците по насрещните искове оспорват същите и молят да бъдат отхвърлени. Твърдят, че строителството е започнало въз основа на одобрени строителни книжа (одобрен архитектурен проект) и издадено разрешение за строеж № 119/04.05.1984 г. за изграждане на вилна сграда с гараж. Към посочения момент В. В. е съсобственик с родителите си и по силата на чл. 58 ЗТСУ има право да извърши строителство в съсобствения им имот, ако в същия могат да бъдат построени повече от една самостоятелни сгради, което и към момента вече се е случило. В хода на строителството проектът е частично изменен с одобрена екзекутивна документация, съгласувана от архитекта по проекта и заверена от местната техническа служба. Поради незначителни отклонения на площите по проекта и екзекутивите относно жилищната сграда, е издадено удостоверение за търпимост, поради което и на основание § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ същата не подлежи на премахване. Съставлява и узаконим строеж, но поради спорове между страните това не е извършено. Възразяват, че нарушаването на показателите за плътност и застрояване се е 4 осъществило едва след като по искания на собствениците на земята и в административни производства, в които собствениците на сградите не са участвали, площта на имота, в който се намират сградите, е няколкократно намалявана. Евентуално възразяват за придобиване по давност на правото на строеж за сградата, с присъединяване владението на В. В. от 2003 г. до 2018 г.