Решение № 157 от 09.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 264342/01.07.2021 г. постановено по гр.д. № 5304/20г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, предявени от М. М. С. против ОС-гр. Стара Загора, за заплащане на сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - стрес, страх, чувство на незащитеност и безсилие срещу незаконните действия на ОС гр. Стара Загора, изразяващи се в не връчването на определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. Стара Загора и не уведомяването му за назначения защитник и неговия телефон, поради което не била осъществена ефективна консолидирана защита от назначения му адвокат в рамките на касационното производство по гр.д. № 449/2019 г. на ВКС, както и за сумата в размер на 4 600 лева - имуществени вреди от горния деликт, представляваща сумата, за която предявеният по гр.д. № 747/2017 г. на PC - гр. Гълъбово е отхвърлен, поради несъгласуваната с него защита пред ВКС, както и сумата от 24 900 лева имуществени вреди, представляващи разлика над предявения частичен размер на иска по гр.д. № 747/2017г. на PC - гр. Гълъбово до заявения пълен размер, както и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 18 229,59 лева лихва за забава на горните главници за периода 09.01.2014 г. - 18.05.2019 г., като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

1

Жалбоподателят-ищец М. М. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените от него претенции. Твърди, че СГС съвсем произволно сменил правното основание на подадената ИМ, като счита, че ЗЗД не е адекватния закон за депозиране на иск срещу държавна институция. Адекватният закон е ЗОДОВ и по тази причина, СГС съвсем неправомерно разглежда делото на грешно правно основание, поради което решението е недопустимо. Намира, че ако СГС е преценил, че чл. 2в от ЗОДОВ не е правилния член, то е трябвало да смени члена на чл. 2 от ЗОДОВ. Посочва, че назначеният от ОС-Стара Загора адвокат не се е свързал с него и затова е писал касационна жалба без негово знание и съгласие, в резултат на което е претърпял вреди - имуществени и неимуществени. На второ място, въпреки изрично искане с вх. № 313298/29.04.21 г., в което настоява СГС да му изпрати Отговора на ИМ (тъй като има право да го получи, заедно с всички доказателства, които противната страна представя), СГС мълчаливо отказал да предостави копие от Отговора, което го лишава от възможността да се запознае с аргументите на противната страна, да изрази становище по тях и да поиска събирането на нови доказателства по делото. Претендира разноските.

Въззиваемата страна ОС гр. Стара Загора оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че на ищеца е изпратено съобщение с име и координати на назначеният му процесуален представител до адреса, на който самият той е уведомил съда, че се намира, като ищецът изрично е отказал получаването му. Следва да се отбележи, че по отношение на актовете на съда, които не подлежат на самостоятелно обжалване, каквото е определението за назначаване на адвокат, който да осъществява правна помощ по делото, за съда не съществува задължение за уведомяване на страните /арг. чл. 7, ал.2 ГПК/. С назначаването на ищеца на адвокат, който да му бъде процесуален представител по делото и уведомяване на адвоката за това, за него възникват задълженията по чл.40 ал.2 вр.чл.44 ал.2 ЗАдв. за защита правата и законните интереси на клиента по най-добрия начин. Счита, че правото на ищеца за реален достъп до правосъдие е обезпечено, като с определянето на адвокат, който да осъществява същата по отношение на ищеца и уведомяването на адвоката за това назначаване, се изчерпват задълженията на съда за координацията им. Съдът е намерил, че това тълкуване на закона съответства, както на чл.6, 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, така и на чл.47 и Хартата на основните права на ЕС /Хартата/, така и на практиката на европейските съдилища. Пасивно легитимиран да отговора за вреди от това, че не е осъществена по най-добрия начин защитата, в това число, че не е осъществена връзка и съвет с лицето, на което е предоставена правната помощ, не е държавата, а съответният адвокат, дължащ това съдействие. Отбелязано е също така, че във връзка с предоставената адвокатска защита на ищеца по касационната жалба, е допуснато касационно обжалване, като предявеният иск е уважен по основание, но не и по размер. Затова моли решението да бъде потвърдено.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. М. С., твърди, че по предявен от него иск срещу ЦПЗ - Стара Загора е образувано гр.дело № 747/2017 г. по описа на PC - гр.Гълъбово, като сочи, че пред въззивната инстанция, след постановяване на въззивното решение и във връзка с касационното обжалване, направил искане да му бъде предоставена правна помощ и да му бъде съобщено името и координатите на адвоката, за да може да консолидира защитата си с него, тъй като бил задържан в затвора в гр. София. Сочи, че искането му било уважено с определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. Стара Загора, но не му било съобщено името на адвоката, назначен да му предостави безплатна правна помощ. Твърди, че поради липса на осъществена връзка с назначения му адвокат, подадената от последния касационна жалба не била съгласувана с него, поради което постигнала само ограничени резултати. Посочва, че не връчването на определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 1195/2018 г. на ОС гр. Стара Загора и не уведомяването за назначения му защитник и неговия телефон от страна на ОС гр.Стара Загора е грубо нарушение на правата му по чл.6, §1 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС, тъй като това не му позволило да участва активно в производството и да защитава каузата си. Сочи, че това било извършено от окръжните съдии и поради лични мотиви, тъй като искането касаело касационно обжалване на техен съдебен акт. Твърди, че тъй като бил в затвора, ОС-гр. Стара Загора бил длъжен да провери дали назначеният от него служебен адвокат се е свързал с подзащитния си и дали е изпълнил задълженията си по чл.40, ал.3 и чл.44 Закона за адвокатурата. Твърди, че почувствал стрес, страх, чувство на незащитеност и безсилие срещу незаконните действия на ОС Стара Загора, които са го лишили от справедлив процес и получаване на справедливо обезщетение, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, както и за имуществени вреди в размер на отхвърлената част от предявения в предходното производство иск от 4 600 лева, разликата до пълния предявен като частичен размер от 24 900 лева, както и лихва за забава върху претендиралите суми за периода 09.01.2014г. - 18.05.2019г. в размер на 18 229,59 лева.

Ответникът Окръжен съд гр. Стара Загора оспорва иска. Претендира разноски.

Оспорва твърдението, че в резултат именно на поведението на ответника ищецът е пропуснал възможността да получи по-висок размер на обезщетение в предходното производство -респ. недоказано е твърдението, че ищецът е претърпял вреди.

От фактическа страна се установява, че ищецът в настоящото производство М.

М. С. е предявил иск срещу „Център за психично здраве гр.Стара Загора“ ЕООД, по който е образувано гр.д. № 747/2017г. по описа на PC- гр.Гълъбово, с правна квалификация чл.49, вр.чл. 45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от принудителното му лечение и санитарни мерки на лицето, което страда от психично заболяване, взети в периода 08.01.2014г. - 09.01.2014г. в размер на 5100 лв., като искът е предявен като частичен от общо дължимите 30 000 лв.

С решение по в.гр.д. № 1195/2018г. по описа на ОС-гр. Стара Загора е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният частичен осъдителен иск. На 05.09.2018 г. ищецът М. М. С. е депозирал молба по делото за предоставянето на правна помощ за изготвяне на 3 касационна жалба до ВКС, като в молбата е посочено, че защитата му по делото е затруднена, тъй като се намира в затвора в гр. София, като изрично е посочил, че моли името на назначения му адвокат да бъде изпратено на адрес гр.***, ул. *** **.

С определение от 05.11.2018г. молбата е уважена, като на ищеца М.С. е предоставена правна помощ, а с определение от 07.11.2018 г. за процесуален представител на ищеца по Закона за правната помощ е назначена адв. К. Н. В. - Д., като е разпоредено определението да се връчи на ищеца в затвора в гр.София, където е последният адрес, за което съдът е уведомен от страната. Съобщение, придружено с определението за назначаване на адв. В.-Д. е изпратено на ищеца по адреса, на който той е посочил, че пребивава - Централен софийски затвор, като съобщението е оформено при отказ на адресата да го получи, тъй като администрацията на затвора отказвала да разнася кореспонденцията му със съдилищата.

На 18.12.2018г. от адв.В.-Д. е депозирана касационна жалба, като с определение от 28.05.2019 г. постановено по гр.д. № 449/2019г. по описа на ВКС, ІV Г.О. е допуснато касационно обжалване на решение № 234/10.07.2018 г. по гр.д. № 1195/2018г. по описа на ОССтара Загора, а с решение № 260/14.02.2020г. постановено по реда на чл.290-293 ГПК въззивното решение е частично отменено, като предявеният от ищеца иск по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата от 500 лева, в останалата обжалвана част въззивното решение е потвърдено т.е. в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 500 лв. до 5100 лв. /сумата от 4600 лв. която е предмет на настоящото производство и се претендира като имуществена вреда пропусната полза/.

ВКС е посочил, че по делото е установено, че на 07.01.2014г. в 11.50ч. ищецът е бил доведен принудително от полицейските органи в изпълнение на постановление на прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора от 23.12.2014г. Центърът може да отговаря на основание чл.49 ЗЗД за допуснатите от лекарите в неговия състав нарушения на закона, но не и за незаконосъобразните действия на прокуратурата и/ или на полицейските органи. За нуждите на делото е достатъчно да се посочи, че предпоставките за спешната психиатрична помощ, когато е дадена без съгласието на пациента, съгласно чл.153 ЗЗ са в компетентност на лекаря, приел и прегледал ищеца на 07.01.2014г.

От съставената медицинска документация се установява, че при прегледа лекарят е установил съдържание на алкохол в кръвта на ищеца 0.5 промила, вътрешно напрегнат, подчертано стеничен, дълбоко некритичен към състоянието и постъпките си, с ускорено протичащ мисловен процес, в съдържанието – систематизирани параноидни и хипохондрични налудности, емоционално – лабилен, с дисфорична готовност и гневна зареденост. Лекарят е установил синдром параноялен и е поставил на ищеца диагноза персиращо налудно разстройство. Диагнозата установява, че при постъпването си в Центъра ищецът е имал очевидни признаци за психично разстройство, а поведението и състоянието му е представлявало пряка и непосредствена опасност за неговото и на околните здраве. Поставената диагноза доказва също, че оказаната спешна помощ е предполагала ищецът да бъде настанен за лечение в психиатричния стационар на Центъра.

Съгласно чл.154 ал.1 ЗЗ, това е станало с решение на ръководителя на Центъра, но законният срок за това е не по-дълъг от 24 часа. За лечението и пребиваването на ищеца в Центъра след 11.50 ч. на 08.01.2014г. до 16.00ч. на 09.01.2014г., когато е бил изписан, е било необходимо разрешение на съдия отРС– Стара Загора - така чл.154 ал.2 вр.чл.156 ал.1 ЗЗ. С оглед липсата на такова разрешение, ВКС е направил извод, че медицинските дейности, на които ищецът е бил подложен след 11.50 ч. на 08.01.2014 г., са в нарушение на условията и реда в Закона за здравето. За накърнените неимуществени блага на ищеца на основание чл.