Определение № 4894 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4894 гр. Варна, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502210 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. Е. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Т.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представляван от адв.Я. С., против Определение №12493 от 16.09.2025г. по ч.гр.д.№10643/2025г. по описа на РС Варна, в частта, с която като условие за допускане на обезпечение на бъдещите искови претенции на жалбоподателя, е определено внасянето на парична гаранция в размер на 2057.40лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, тъй като бъдещите искови претенции на молителяжалбоподател са подкрепени с убедителни доказателства, поради което искът се явява вероятно основателен и за да се допусне обезпечението не е необходимо внасянето на гаранция. Претендира се отмяна на определената гаранция при условията, на която е постановена обезпечителна мярка.

На основание чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е връчван на ответната страна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

1

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, се явява неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производство по гр.д.№16786/2023г. по описа на РС Варна е образувано по молба за обезпечаване на бъдещ иск на А. Е. Р. с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждане на “Пенемат“ ООД, с ЕИК 148096171, да върне на молителя получената без основание сума от 19870.19лв., която е преведена по банков път на 15.05.2025г., както и присъждане на сумата от 793.83лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 21.05.2025 г. до 03.09.2025г.

В молбата за обезпечение се сочи, че между страните има неуредени финансови отношения, който са предмет на съдебни и принудително изпълнителни производства. Сочи се в следствие от развитието на тези спорове и в проява на добросъвестно поведение, молителя е искал да преведе по сметка на ответника сума в размер на процесната главница, но поради грешка са осъществени два превода, като вторият от тях се явява без основание.

В подкрепа на молбата са представени доказателства за два електронно наредени превода от молителя в полза на ответника, всеки за сумата от по 19870.19лв., като интервала между тях е три минути. Представени са и доказателства за водене на разговори с банката изпълнила преводите, за връщане на една от сумите като погрешно наредена.

Съобразявайки данните по делото първоинстанционният съд е допуснал исканото обезпечение, като на основание чл.391, ал.2 от ГПК е определил гаранция при условията, на която да се наложат обезпечителни мерки.

Настоящият състав на съдът намира, че определяйки гаранция, първоинстанционният съд е действал обосновано и законосъобразно.

Вярно е, че в подкрепа на основателността на бъдещата си претенция молителят е представил писмени доказателства, който не пораждат съмнение в тяхната автентичност, но това е и причината да се допусне исканото обезпечение. От друга страна обаче всички доказателства са изходящи от 2 молителя-бъдещ ищец и от трета за спора страна, като няма такива носещи подпис на представител на ответника или такива удостоверяващи еднозначно, че е налице грешка и че последния отказва да върне сумата. В тази връзка следва да се има предвид, че доказателства за движението и размера на дълга в изпълнителният процес не са ангажирани, а кореспонденцията изходяща от служител на банката по-същество съставлява свидетелски показания в писмен вид.

Ето защо като е изискал представянето на гаранция по реда на чл.391, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е действал правилно и законосъобразно, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12493 от 16.09.2025г. постановено по ч.гр.д.№10643/2025г. по описа на РС Варна, в частта с която допуснато обезпечение на бъдещите искови претенции, е при условията на определена на основание чл.391, ал.2 от ГПК парична гаранция в размер на 2057.40лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3