Определение № 27 от 25.02.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Шумен, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Търговско дело № 20253600900076 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Х. Милкова – Д., ЕГН ********** и Д. Л.

Д., гражданин на Великобритания, ЛНЧ **********, чрез адв. Ц. К. от ШАК срещу „Корект Сървис“ ООД, ЕИК 127521669, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „.....“ № 16, ет.4, ап.20, представлявано от управителя И.П.Д..

Ищците твърдят, че са собственици на жилищен имот – апартамент с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 16, ет.4, ап.20.

Установили, че жилищният им адрес, считано от 07.10.2009 г. е неправомерно регистриран като адрес на управление на „Корект Сървис“ ООД, ЕИК 127521669, представлявано от управителя И.П.Д.. Завяват, че никога не са давали съгласие, нито имат облигационни или друг вид отношения с процесното дружество или с представителните му органи. На жилищния им адрес нито преди, нито сега е осъществявана каквато и да е търговска или административна дейност от процесното или от което и да е друго търговско дружество.

Никога не са виждали, нито познават управителя и представляващ дружеството. Видно от партидата му в ТР, същото не е активно, считано от 12.10.2020 г. не подава ГФО и последното вписано обстоятелство е по подадено заявление Г3 на 25.06.2020 г..

Управляващият и представляващ ЕС на адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 16, ет.4, ап.20 Н.С.С. е декларирала изрично, че в сградата никога не е имало офиси на търговски дружества или търговци и не се е осъществявала търговска дейност. Двамата изпратили на посочения адрес уведомление до представляващия ответното дружество да заяви и впише промяна на адреса му на управление, но пратката била върната като неполучена. Изложеното е основание да считат, че вписаният в ТР към АВ по партидата на „Корект Сървис“ ООД, ЕИК 127521669 адрес на управление е несъществуващо, недействително и невярно вписано обстоятелство по смисъла на чл.29, вр. чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, като неправомерното и недействително вписване вреди на ищците и им създава риск от нежелани и несправедливи административни последици. Позовавайки се на изложеното, молят съдът да установи, че вписаното по партидата на „Корект Сървис“ ООД, ЕИК 127521669, водена в ТР обстоятелство адрес на управление, а именно: гр. Шумен, ул. „.....“ № 16, ет.4, ап.20 е 1 несъществуващо и невярно обстоятелство по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, както и, на основание чл.30, вр. чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, да разпореди заличаване адреса на управление на дружеството в ТР, като изпрати служебно препис от решението на АВ.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След като се запозна с изложените от ищците обстоятелства и искания, съдът намери, че предявеният иск, имащ за правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е недопустим поради липса на правен интерес, по следните съображения:

Съгласно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, съответно на клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, относно когото е извършено вписването.

Искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е установителен и има за цел да се установи със сила на пресъдено нещо, че едно вписано в Търговският регистър обстоятелство е или нищожно, или недопустимо, или несъществуващо. При уважаване на подобен иск настъпват последиците, предвидени в чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ – вписването се заличава от Агенцията по вписванията служебно.

Според трайната практика на ВКС, задължителна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е наличието на правен интерес, като с цитираната разпоредба се урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните (извършени при отсъствие на законовите предпоставки) вписвания. Активно легитимирано да предяви установителните искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността, като последица при успешно провеждане на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Правният интерес е винаги конкретен и за съответното лице. Той трябва да е свързан с вписаното обстоятелство и да засяга правата и законните интереси на лицето, произтичащи именно от вписването.

Според разясненията в ТР № 1/06.12.2002 г., т.д. №1/2002 г., ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези: Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй 2 като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистър на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му.

Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай заличаването няма обратно действие. Разликата между двете хипотези се състои в това, че в първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което органът се е произнесъл без да е бил сезиран.

В случая, от заявеното с исковата молба следва, че ищците търсят защита на свой индивидуален интерес като собственици на недвижим имот, чиито адрес е оповестен от ответното дружество в ТР като негово седалище и адрес на управление, обосновавайки правото си на иск с твърдението, че вписването на това обстоятелство им вреди и създава риск от нежелани и несправедливи административни последици за тях като трети лица, които не са били никога в облигационни или друг вид отношения с въпросното дружество или с неговите органи.

В тази връзка, съдът съобрази, че, видно от представения нотариален акт за покупкопродажба № 172, т.І, рег. № 2230, д. № 130/2025 г. на нотариус рег. № 024, ищците са придобили право на собственост върху недвижимия имот на адрес гр. Шумен, ул. „.....“ № 16, ет.4, ап.20 на 24.03.2025 г., а от извършената служебна справка в ТР по партидата на ответното дружество се установява, че същият адрес е вписан като негово седалище и адрес на управление на 07.10.2009 г. и оттогава не е бил променян.

От изложеното се налага извод, че ищците извеждат правото си на иск по чл.29 от 3

ЗТРРЮЛНЦ от необходимостта от защита на накърнени материални права на собственици на недвижим имот, по отношение на който, много преди да го закупят е било оповестено публично от лице, различно от продавача по сделката, че се ползва за търговска дейност и като седалище и адрес на юридическо лице, с което ищците не са в членствени, договорни или други облигационно отношения.

В тази връзка, съдът приема, че, в качеството им на собственици на имота, ищците действително имат право на защита на притежаваното от тях абсолютно и противопоставимо на всички материално право на собственост, което се твърди, че е нарушено с фактически действия, препятстващи упражняване на правомощията им в пълен обем. Установителният иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ обаче не е адекватен за защита от тези нарушения, тъй като в конкретната хипотеза не се установява пряка връзка между оповестено седалище и адрес на управление на ответното дружество и правата на новите собственици на имота.

Съгласно чл.12 от ТЗ, седалището и адреса на управление са индивидуализиращи белези на юридическото лице, а съгласно чл.115, т.1 от ТЗ те са и задължителен реквизит от съдържанието на учредителния му акт, който се приема, изменя и допълва единствено с решение на ОС или на едноличния собственик на капитала – чл.137, ал.1, т.1 и чл.147, ал.2 от ТЗ. Посочените норми са императивни и вменяват в задължение на всеки търговец да впише своето седалище и адрес на управление, респ. последващите им промени. При евентуално уважаване на иск по чл.29 от ЗТРРЮНЦ би могло да се стигне до заличаване на вписаните в ТР седалище и адрес на управление на ЮЛ, като подобно решение би имало действие за в бъдеще и спрямо всички, а не само в отношенията между ищец и ответник.

Предвид изложеното и доколкото ищците не твърдят, че са били в правоотношения с ответното дружество към датата на вземане на решение от ОС на съдружниците относно неговото седалище и адрес на управление, че такова решение не е било взето изобщо или е било взето от ненадлежен орган, респ. е било прогласено впоследствие за нищожно, следва, че те не могат да се позовават на вписване на това обстоятелство като несъществуващо към датата на оповестяването му в ТР, нищожно или недопустимо. Вписването на седалището и адреса на ООД е израз на волята на самото юридическо лице, формирана при учредяване или в последствие, а не представлява удостоверяване на външен за този субект факт от обективната действителност. Затова засегнати от вписването на тези обстоятелства могат да са само тези лица, които са обвързани като преки участници във формирането на тази воля (учредители, носители на членствено правоотношение с дружество, участници в органите му на управление), но не и необвързани с него външни лица. Ето защо, наведените от ищците твърдения за засягане на правната им сфера не очертават адекватен правен интерес от иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Отделно от това, липсата на фактически установено управление (поддържане на търговска канцелария или служебен офис) на конкретен адрес само по себе си не е равнозначно на несъществуване на формирана воля на търговеца, удостоверена в резултат на валиден акт. За да обосноват искане за заличаване на несъществуващо, но вписано по воля на търговеца обстоятелство, ищците следва да оспорят 4 именно тази воля, а не други обстоятелства като факта на пребиваване на адреса или основанието за разкриване и поддържане на канцелария в чужда собственост. На следващо място, правният интерес на ищците, на който търсят защита не обосновава съизмеримост с правните последици при евентуално заличаване на вписаното обстоятелство в ТР, тъй като би се стигнало до лишаване на търговец, който не е заличен, от един от съществените индивидуализиращи го белези и то по отношение на всички правни субекти, а не само спрямо ищците, което представлява злоупотреба с право, защитата на което може да бъде осъществена по друг ред.