Решение № 16307 от 31.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15011/2025
- Вид
- Решение № 16307
- Подписан
- 31.08.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- параграф 1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 48, ал. 1, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 16307 гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110115011 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца *************************, ЕИК *********, срещу ****************************, БУЛСТАТ *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 635,99 лв., представляваща регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско +“ във връзка Щета № *************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2025 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 236 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.03.2022 г. до 13.03.2025 г.
Ищецът *************************, ЕИК *********, основава претенцията си на твърдения, че на 23.02.2020 г., при движение по пътя ************, в посока от гр. ******* към гр. *****, в близост до ресторант „31 километър“, лек автомобил „***********“, рег. № ********, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили материални вреди за автомобила. Поддържа, че към датата на ПТП между него и собственика на увредения лек автомобил имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско +”, обективирана в 1
Застрахователна полица № **************, въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 529,32 лв. на автосервиза, отремонтирал вредите, и 91,67 лв. на застрахованото лице – обезщетение за имуществени вреди, заведени по Щета № *************. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно – да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************************, БУЛСТАТ *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Н., с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не е доказан застрахователен риск по делото. Налице било разминаване между твърденията в исковата молба и изложеното в уведомлението за щета. Липсата на съставен протокол за ПТП било в нарушение на Общите условия на ищцовото дружество. Сочи, че водачът на увредения автомобил не е уведомил СДВР – Пътна полиция за процесното ПТП, което също представлявало нарушение на Общите условия на ищцовото дружество. Приложената към исковата молба застрахователна полица не съдържала като задължителни реквизити покритите застрахователни рискове. От доказателствата по делото не се установявало основанието за плащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че водачът на лек автомобил „***********“, рег. № ********, е управлявал същото в нарушение правилата на ЗДвП. Същият е управлявал процесното МПС с несъобразена спрямо пътните условия скорост, поради което ответникът прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да установи, наличието на 2 валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти. По възражението за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
С определението от 08.07.2025 г. за безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: *********************** е заплатило сумата в общ размер на 620,99 лева по щета № *************, формирана от сумата в размер на 529,32 лева, платена на **************** стойност за ремонт и 91,67 лева, платена на застрахованото лице ************* за стойност на предна дясна гума. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От представена комбинирана застрахователна полица
№
************** от 19.08.2019 г. се установява, че за автомомил "***********" , с рег .№ ******** е сключен договор за застраховка "Каско +", с покрити рискове: клауза пълно каско, и застраховка " помощ на пътя".
От приетото по делото като неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза, което съдът възприема като компетентно, 3 обективно и безпристрастно изготвено се установява, че на 23.02.2020 г. около 12:00 часа, лек автомобил „***********“, с рег. № ******** се движи по Републикански път – 82 посока от гр. ******* към гр. ***** и в района на 31ви километър превозното средство преминава през дупка на пътното платно.
Всички увреждания по лек автомобил „***********“ с рег. № ********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Към тази дата, процесното МПС е било в експлоатация 1 година, 6 месеца и 2 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 21.08.2018 г. Стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП е 622,76 лева.
От показанията на свидетеля С. И. С. се установява, че през 2020 г. е претърпял пътен инцидент в светлата част на деня, настъпил по пътя ******* *****, на пътното платно в лентата, в която свидетелят се движил с лек автомобил „***********“, попадайки в необезопасена дупка с остър ръб, в резултат от което спукал предна дясна гума и увредил джантата. Свидетелят пояснява, че се е движил с по-ниска скорост от разрешената, но не е могъл да избегне дупката, поради автомобили в насрещната лента. Показанията на свидетеля Петров са непосредствени, последователни и се възприемат от съда като достоверни.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка се установява механизма на произшествието. Липсата на протокол за ПТП, чието съставяне не се изисква в случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР /случаите извън предвидените в чл. 125 от Закона за движението по пътищата/, какъвто е и настоящият случай, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК на основните за спорното право факти, което е сторено от страна на ищеца. Изготвеното въз основа на уведомлението за щета /в което са възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред съда/ заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Възражението на ответника за съпричиняване е извършено в срока по чл. 131 ГПК, но е неоснователно. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за 4 намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът се е движил с позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната, тъй като не е била обозначена, нито обезопасена. Противно на доводите на ответника в отговора на исковата молба, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.
От събраните по делото доказателства се установява, че събитието е настъпило на републикански път ( чл. 3 от Закона за пътищата), извън границите на урбанизирана територия, за поддръжката на който отговаря ************************* съгласно чл. 19, ал. 1 , т. 1 Закона за пътищата, чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, чл. 48, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Поддръжка на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване – параграф 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата. Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по обезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП 5 вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. В разглеждания случай, към датата на ПТП , автомобилът е бил в гаранция, като видно от фактура № **********/19.03.2020 г., издадена от *****************, калкулации по процесната щета от 24.02.2020 г., пазарната стойност на ремонта на щетите възлиза на 620,99 лева, а съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 622,76 лв. Доколкото сумата от 620,99 лева е платена от застрахователното дружество, то за този размер възниква регресното вземане. На основание чл.