Определение № 379 от 09.05.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500197 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „Алтеос Трейд“ ЕООД-гр.Добрич срещу определение №601/26.02.2024 г. по гр.д.№1460/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е върната на горното дружество депозираната от последното насрещна искова молба в частта на предявения срещу ЧЗП П. А. Л. от с.Б.,общ.Добричка насрещен иск за признаване за установено,че между страните не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г.,вписан под №75,том XIV,вх. рег. №4249/19.03.2003 г. при СВ-Добрич,изменен с Анекс от 04.03.2008 г.,вписан с вх. рег. №4803/17.03.2008 г.,акт 12,том XVI при СВДобрич,и Анекс от 28.02.2017 г.,вписан с вх. рег. №2022/06.03.2017 г.,акт 105,том V при СВ-Добрич,за аренда на поземлен имот с идентификатор №***,представляващ нива с площ от 42,004 дка,трета категория,находяща се в землището на с.Б.,общ.Добричка,като производството по делото в частта относно горния иск е прекратено.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение в насока,че изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на горния насрещен иск бил необоснован,немотивиран и противоречал на трайно установената съдебна практика.Частният жалбоподател подробно и чрез позоваване на постановките на Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г.

1 на ОСГТК на ВКС е аргументирал правния си интерес от предявяване на насрещния иск,като настоява за отмяна на обжалваното определение и за връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В писмен отговор насрещната страна ЧЗП П. А. Л. от с.Б.,общ.Добричка изразява становище за неоснователност на частната жалба,като настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно определение.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил препис от атакуваното определение на 08.03.2024 г.,частна жалба вх.№5137/11.03.2024 г. по описа на ДРС е депозирана чрез ЕПЕП в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 15.03.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно прекратително определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№1460/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№10388/12.06.2023 г.,с която са предявени от ЧЗП П. А. Л. с ЕГН ********** от с.Б.,общ.Добричка срещу „Алтеос Трейд“ ЕООД,ЕИК 203446789,със седалище и адрес на управление гр.Д. обективно кумулативно съединени искове,както следва:

1./положителен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че между страните съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г.,вписан под №75,том XIV,вх. рег.

№4249/19.03.2003 г. при СВ-Добрич,изменен с Анекс от 04.03.2008 г.,вписан с вх. рег. №4803/17.03.2008 г.,акт 12,том XVI при СВ-Добрич,и Анекс от 28.02.2017 г.,вписан с вх. рег. №2022/06.03.2017 г.,акт 105,том V при СВДобрич,относно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта,представляващ нива с площ от 42,004 дка,трета категория,находяща се в землището на с.Б.,общ.Добричка;

2./иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.6 ал.1 от ЗАЗ за 2 осъждане на ответното дружество да предаде на ЧЗП-ищец държането /фактическата власт/ върху гореописания поземлен имот.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор вх.

№17544/09.10.2023 г. на исковата молба от ответника „Алтеос Трейд“ ЕООДгр.Добрич,с който са предявени от дружеството срещу първоначалната ищца насрещни искове,уточнени с молба вх.№18592/24.10.2023 г.,както следва:

1./главен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че между страните не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда от 18.03.2003 г.,вписан под №75,том XIV,вх. рег. №4249/19.03.2003 г. при СВ-Добрич,изменен с Анекс от 04.03.2008 г.,вписан с вх. рег. №4803/17.03.2008 г.,акт 12,том XVI при СВДобрич,и Анекс от 28.02.2017 г.,вписан с вх. рег. №2022/06.03.2017 г.,акт 105,том V при СВ-Добрич,относно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта,представляващ нива с площ от 42,004 дка,трета категория,находяща се в землището на с.Б.,общ.Добричка;

2./евентуален иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за обявяване на договора за аренда от 18.03.2003 г. за нищожен като накърняващ добрите нрави /нееквивалентност на престациите/;

3./евентуален иск на основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за обявяване на договора за аренда от 18.03.2003 г. за нищожен поради липса на съгласие.

С обжалваното определение №601/26.02.2024 г. първоинстанционният съд е приел,че главният насрещен отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му,доколкото дължимата на ответното дружество защита ще се постигне с произнасянето по първоначалния положителен установителен иск на ЧЗП Л. срещу дружеството,тъй като първоначалният и насрещният иск са тъждествени.

Атакуваното определение е законосъобразно и правилно,поради което следва да бъде потвърдено.Случаят е илюстрация на типичен учебникарски пример за идентичност на съдебни спорове.С първоначалният положителен установителен иск ищцата ЧЗП Л. претендира да се признае за установено между нея и ответното дружество,че между тях съществува арендно правоотношение по договор за аренда от 18.03.2003 г.,изменен с анекси от 04.03.2008 г. и от 28.02.2017 г.,относно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта,представляващ нива с площ от 42,004 3 дка,трета категория,находяща се в землището на с.Б.,общ.Добричка.С насрещния отрицателен установителен иск ответникът по първоначалния иск „Алтеос Трейд“ ЕООД-гр.Добрич претендира да се признае за установено,че между страните не съществува арендно правоотношение по същия договор за аренда относно същата нива.

В правната теория и практика се приема,че един и същ правен спор може да даде повод било за положителен,било за отрицателен установителен иск.Дали ще е положителен или отрицателен зависи от това коя от двете страни в спора ще поеме инициативата за съдебното му разрешаване.Ако починът се поеме от страната,която твърди съществуването на спорното право,искът ще е положителен.Предяви ли иск страната,която отрича съществуването на спорното право,нейният иск ще е отрицателен.Тъй като обаче и двата иска са насочени към разрешаване на един и същи спор,делата по двата иска са идентични.И по двата иска се получава една и съща защита на страната,чието правно твърдение отговаря на действителното правно положение,и една и съща санкция срещу страната,чието правно твърдение не отговаря на действителното правно положение.Да се уважи положителният установителен иск относно дадено правоотношение е равнозначно на това да се отхвърли отрицателен установителен иск относно същото правоотношение и обратно-да се уважи отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли положителният иск /в тази насока Живко Сталев-„Българско гражданско процесуално право“,§40,р.V/.

При констатираното тъждество на спора по първоначалния положителен установителен иск за установяване съществуването на процесното арендно правоотношение и насрещния отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на процесното арендно правоотношение вторият иск се явява лишен от правен интерес и недопустим.Ответното дружество ще получи търсената от него с отрицателния установителен иск защита при разглеждане на спора и произнасянето на съда по първоначалния положителен установителен иск.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване 4 по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като решението по отрицателния установителен иск,по който производството по делото е прекратено,не би подлежало на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,доколкото цената на иска е под 5 000 лв /в случая 4 200 лв/.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №601/26.02.2024 г. по гр.д.№1460/2023 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5