Определение № 1973 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002100766 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 956/06.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2886/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение от 21.04.2023 г. по гр. д. № 595/2020 г. на СГС, са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу П. П. Х. и В. М. В. искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.“,[жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент № ..., ... жилищен етаж; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Битъл“, peг. [рег.номер на МПС] , рама № ..., двигател № ...; моторната лодка „Ребитва“ с № ВД 948, както и сумата от 530 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке, специално, колесар за лодка, рег. [рег.номер на МПС] .

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е отчасти недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за отнемане в полза на държавата на моторната лодка „Ребитва“ с № ВД 948. Твърди се, че решението е недопустимо и в частта по иска за отнемане в полза на държавата на сумата от 530 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке, специално, колесар за лодка, рег. [рег.номер на МПС] , тъй като от тази претенция ищецът се отказал в хода на производството пред въззивния съд, който с определение в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2025 г., обезсилил първоинстанционното решение, прекратявайки производството по делото в тази част.

Касаторът счита, че в останалата част въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно по следните въпроси:

1

1. „Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка? Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да включват фактически и правни изводи?“;

2. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода „имущество“ с понятието „значително несъответствие“?“;

3. „Длъжен ли е съдът да извърши проверка на доходите на проверяваното лице (включително членовете на семейството му) за изследвания период, проверка на източника на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не, съобразно ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, когато в края на периода е налице превишение на наличното имущество в сравнение с притежаваното в началото, при констатирано от СИЕ значително несъответствие в размер над изискуемия от КОНПИ?“;

4. „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между престъплението/административното нарушение, повод за образуване на проверката/производството по ЗОНПИ, и придобиването на процесното имущество?";

5. „Предпоставка за основателност на исковете по ЗОНПИ ли е установяването на причинноследствена връзка между извършено престъпление и придобитото имущество?“.

Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 117/27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г. на ВКС, Решение № 50129/09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС, Решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. и др. (по първи въпрос), Решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III ГО (по втори и трети въпрос), Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО (по четвърти въпрос).

По последния въпрос се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на Решение № 13/2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд.

Ответниците по касационна жалба П. П. Х. и В. М. В. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел от фактическа страна, че ищецът бил уведомен от Специализирана прокуратура с писмо с вх. № УВКП 736/11.06.2018 г., че ответникът П. П. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 16/2017г. по описа на СО- СП, пр. пр. № 187/2017 г., за престъпление по чл.

321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК - за това, че в периода м. януари – 17.05.2018 г. на територията на страната и в чужбина участвал в организирана престъпна група, съставена да се извършват престъпления по чл. 280 НК, което попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗПКОНПИ.

Безспорно било, че ответниците били във фактическо съжителство по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗОНПИ. Проверяваният период бил от 11.07.2008 г. до 11.07.2018 година.

Наказателното производство срещу ответника Х. било прекратено с постановление от 2

14.01.2019 година.

Съгласно основното и допълнително заключение към съдебно-икономическата експертиза, изслушано в производството пред окръжния съд, което въззивният съд отказал да кредитира, налице било несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход в размер на 1 576 227, 92 лева. Апелативният съд посочил, че вещото лице включило в анализа всички суми и имущества, преминали през патримониума на ответниците, които не били налични към края на изследвания период. Приел е, че основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период съществува разлика и в каква посока била тя.

От молбата на ищеца за частичен отказ от исковете установил, че цената на иска била в размер на 153 618 лв., формирана като сбор от пазарната цена на апартамент № ... в София, [жк](138 071 лв.), лек автомобил „Фолксваген“, модел „Битъл“ (1748 лв.), моторна лодка „Ребитва“ и пазарната стойност ремарке– колесар за лодка на стойност 530 лева. Приел, че моторната лодка, продадена от ответника през 2012 г., и сумата от 530 лв., пазарна стойност на отчужденото ремарке - колесар, не представлявали „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не следвало да участват при определяне на несъответствието.

Въззивният съд е посочил, че в края на периода ответниците разполагали с по-малко имущество отколкото в неговото начало и този факт приел за достатъчен, за да изключи наличието на несъответствие и обогатяване. Пояснил, че придобитото през проверявания период и налично в края му имущество се равнявало на сбора от стойността на недвижимия имот (138 053 лв.) и лекия автомобил (1748 лв.) или общо 139 819 лв., което било под релевантния размер от 150 000 лева.

В допълнение е посочил, че не била налице причинно-следствена връзка между твърдението на КОНПИ за незаконни доходи и придобито имущество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставеният в изложението втори въпрос е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпросите: „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“.

По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

3

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 766/2025 г. на ВКС, III ГО, до приключване на тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4