Присъда № 35 от 02.04.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 35/02.04.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1102/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Н.М.Д. и Д.С.И., двамата от гр.

Ямбол, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебна фаза по искане на подсъдимите и на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага да им се определят наказания от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс. И. и лишаване от свобода за срок от една година за подс. Д. Прокурорът пледира след редуциране на така определените наказания с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, на подс.

И. да се наложи наказание от една година лишаване от свобода и да се постанови ефективно изтърпяване на същото при първоначален строг режим, а на подс. Д да се наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Пледира и за приложение разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите и за присъждане на разноските в тяхна тежест.

Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. Признават вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и чрез служебните си защитници – адвокати също пледират за определяне на наказанията към законовия минимум от една година, след отчитане младата им възраст, невисоката стойност на отнетата вещ, оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната истина по делото, и за редуциране на така определените наказания с една трета.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимите Н. Д и Д. И. живеели в г***, познавали се и поддържали приятелски отношения.

На 21.05.2024г. около 17:00 часа двамата се разхождали в ж.к. „Георги Бенковски“ в гр. Ямбол, при което минали покрай магазин за дрехи, находящ се на ***и стопанисван от „***, с управител З. Е. К.. От външната страна на 1 задната стена на магазина имало монтирано външно тяло на климатик „Осака 18“, на стойност 744 лева, което поради липсата на средства подсъдимите решили да откраднат. С помощта на клещи срязали тръбите, свързващи външното тяло на климатика с вътрешното, след което със задружни усилия го свалили от стената. Подс. И.прибрал клещите в дрехите си, подс. Д взел външното тяло на климатика и двамата се отдалечили от мястото. После натоварили вещта на велосипеда на подс. И. и я занесли в дома на свидетеля Г.

Д, който я купил за 30 лева. Получените от продажбата пари подсъдимите разделили помежду си.

На 22.05.2024г. след разкриване на деянието свидетелят Г. Д. предал доброволно на органите на реда части от отнетата вещ – преден капак на климатик, долна част на климатик, предна част с решетка на климатик и агрегат.

Към момента на извършване на горното деяние подс. И. роден на ****., е бил на 21 години и бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер по чл.216, ал.1 от НК и по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК – по НОХД****. на ЯРС и по НОХД **** на ЯРС, влезли в сила съответно на 11.01.2024г. и на 18.01.2024г.

С Опр. № 2**г. по ЧНД №***г. на ЯРС, влязло в сила на 15.03.2024г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, определените му с горепосочените присъди наказания са групирани в съвкупност, като му е наложено найтежкото измежду тях – лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, и е постановено отложено изтърпяване на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подс. Д, роден на ***г., бил 20-годишен към момента на извършване на деянието и е осъждан веднъж с влязла в сила присъди за друго такова престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – с присъдата по НОХД №***на ЯРС. Присъдата е влязла в сила на 18.01.2023г. и с нея му е наложено наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите очевидци А. А. и Б. А., от тези на свидетелите А. К. и Г. Д, данните в протокола за оглед на ВД от 23.05.2024г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителна, допълнителна оценителна и видеотехническа експертизи, от писмените и веществените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимите И. и Д са 2 осъществили състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 21.05.2024г. около 17:00 часа в гр. Ямбол, от магазин за дрехи, находящ се в ж. к. „***, действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на техническо средство – клещи, са отнели чужда движима вещ – външно тяло на климатик „Осака 10“, на стойност 744 лева, от владението на собственика й „***, с управител З. Е. К. от г****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като подсъдимите са действали в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите очевидци А. А. и Б. А., от тези на св. Г. Д, които като кореспондиращи помежду си и със заключението на вещото лице по назначената ВТЕ, а и с обясненията на двамата подсъдими, се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като демонтирайки вещта от мястото, на което е била поставена, и отнасяйки я със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно е налице прекратяване владението на собственика върху вещта, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик. За целта подсъдимите са използвали техническо средство – клещи, която вещ по своето естество са предназначени за извършване на технически операции, а и в конкретния случай е била използвана именно за това. То пози начин двамата са осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК.

От обективна страна е налице задружно участие на подсъдимите, тъй като всеки от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите и в установяване на фактическата си власт. Т.е., всеки от тях е действал в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.

Обективно, двамата подсъдими са действали в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдите по НОХД № ***г. на ЯРС и по НОХД № ***., влезли в сила съответно на 18.01.2024г. и на 18.01.2023г., И. и Д са осъдени за други такива престъпления – по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК и по чл.195, т.1, т.3 и т.4 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложените наказания. Наред с това, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Завишената степен на обществена опасност на деянието се обуславя както от важността на присвоеното и високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, така и от 3 обстоятелствата, водещи до квалифициране на извършеното като осъществяващо признаците на горепосочения квалифициран състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК, които по аргумент от ал.4 на чл.195 от НК изключват квалифицирането му като маловажен случай. При това положение, след като по изложените по-горе съображения, подсъдимите са действали в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, и деянието не представлява маловажен случай, обективно двамата са осъществили и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл.

Съзнавали са, че вземайки вещта от мястото, на което е била поставена, и отнасяйки я със себе си извършват действия по прекратяване фактическата власт на нейния собственик, предвиждали са преминаването й в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерението противозаконно да я присвоят, тъй като са се разпоредили с нея като със своя, продавайки я на свидетеля Г. Д. Разбирали са противоправния характер на извършеното и са целели противоправното си облагодетелстване.

Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирали са, че използването на горепосоченото техническо средство съществено ще улесни демонтирането и отнемането на вещта и са целели именно това. Също така, двамата са действали с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието на другия в отнемането, както и това, че не действа сам, и същевременно всеки от тях е знаел, че върши деянието след като вече е осъждан за друго такова престъпление.

Доколкото по своето естество и предназначение тръбите, свързващи външното тяло на климатика с вътрешното, и по естество и предназначение не служат за изключване достъпа на трети лица до отнетата вещ, съдът намери, че от обективна страна няма основание за квалифициране на извършеното като взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправда по обвинението в тази му част.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ

За извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс.

И. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. Д наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния, към и в 4 минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства – младата им възраст, обстоятелството, че в досъдебна фаза двамата са дали обяснения, с което в известна стерпен са допринесли за разкриване обективната истина по делото и сравнително невисоката стойност на отнетата вещ. От друга страна, при определяне такива по вид и размер наказания, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, важността на присвоеното и обстоятелствата, че деянието е квалифицирано по два квалифициращи признака. Освен това, като отегчаващи отговорността на подс. Иванов обстоятелства съдът отчете и това, че изключая присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, водеща до квалифициране на деянието като извършено в условията на повторност, същият е осъждан и за престъпление по чл.216, ал.1 от НК - по НОХД № ***г. на ЯРС. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, смекчаващите отговорността им такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода и не дават основание за определяне на по-леки по размер наказания.