Решение № 428 от 08.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. П., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720101521 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А., срещу ***, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 766.94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по НОХД № *** г. на РС-К., причинени от неоснователно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от

18.12.2025 г. /датата на прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.08.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 11/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – П. /пр. пр. № 3122/2019 г. по описа на РП-П./ за извършено престъпление по чл. 183 НК. На 15.03.2023 г. в Районен съд-П. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № *** г. на РС-П., изпратено за разглеждане в Районен съд-К., където е образувано под № *** г.

На 20.10.2023 г. ищецът сключил договор с адв. А. с предмет осъществяване на процесуално представителство и защита по НОХД № *** г. на РС-К., по който заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. с равностойност 766.94 евро.

В проведеното на 12.12.2025 г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 81, ал. 3 НК, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, тъй като от образуването на 1 наказателното производство са изтекли повече от 4 години и 6 месеца, колкото е абсолютната давност за наказателно преследване.

Твърди се, че вследствие на незаконосъобразните действия на ответника ищецът претърпял имуществени вреди в размер на платения адвокатски хонорар във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Сочи, че съгласно чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез представител от РП-П., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността не дават право на обезщетение, защото са били законни – т.е. поради липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата не следва да се ангажира отговорността на ***. Оспорва ищецът да е претърпял вреди за платено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие няма характер на разписка, доколкото в него не е посочено, че сумата е платена, нито са представени доказателства за извършените процесуални действия от упълномощения адвокат. Отбелязва, че съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 1/18.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконно обвинение и не е необходима последица от него, а остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като сочи, че наказателното производство, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 НК не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, а съобразно разрешението, дадено по дело С-438/2022 г. на СЕС при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери и може да присъди разноски и под минимума.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и 2 неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло /така решение № 76/2016 г. на III г. д. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./.

От приетото за послужване НОХД № *** г. на РС-К. се установява, че с постановление от 21.02.2022 г. е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които с постановление от 02.08.2022 г. е привлечен в качеството на обвиняем П. Е. Б..

Въз основа на обвинителнен акт, внесен на 15.03.2023 г., е образувано НОХД № 00*** г. на РС-П., което след отвод на всички съди е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.

С Определение № 382/21.08.2023 г. по ч.н.д. № 634/2023 г., Второ НО на ВКС, е изпратено н.о.х.д № *** г. по описа на РС-П. за разглеждане и решаване от Районен съд – К., където е образувано НОХД № *** г. на РС-К..

С протоколно определение от проведеното на 18.12.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № *** г. на РС-К., е прието, че абсолютната давност за престъпленията е изтекла в края на месец ноември 2025 г. и производството по делото е прекратено поради изтекла давност.

Съобразно даденото разрешение в т. 8 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ГК на ВКС: "Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. "

Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание по НОХД № *** г. на РС-К., че подсъдимият не е направил искане по чл. 24, ал. 2 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 Н П К наказателното производство да продължи с оглед евентуално постановяване на оправдателна присъда. Същевременно видно от приложения по НОХД № *** г. на РС-К. договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г., че възнаграждението за процесуално представителство по делото е заплатено към момента на подписването му, към който 3 процесуалните действия по повдигането и поддържането на обвинението са били законни.

С оглед изложеното, по делото не установена нито една от предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотези за ангажиране отговорността на държавата, поради което съдът прави извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, ищецът няма право на разноски за производството по делото, а ответникът не е направил искане и представил доказателства за извършването на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на никоя от страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***, с адрес:

***, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 766.94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по НОХД № *** г. на РС-К., причинени от неоснователно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2025 г. /прекратяване на наказателното производство/ до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4