Решение № 1400 от 28.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Пазарджик, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220103452 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД – гр. София срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждането на ответната страна да заплати на ищеца сумата 966,72 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено от ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ на автомобил за вреди в резултат на необезопасено и неотстранено препятствие на пътя. Искът е предявен пред Софийския районен съд, но по възражение на ответната страна е изпратен по подсъдност на Пазарджишкия районен съд. Правното му основание е чл. 410, ал. 1 от КЗ. В исковата молба се твърди, че на 16.02.2020 г. при движение по автомагистрала "Тракия", на километър 106+200 в посока към гр. Бургас, застрахованият лек автомобил марка с рег. № ************ собственост на А. М. С.а, преминал през препятствие, намиращо се на пътя труп на животно, в резултат на което настъпили вреди по автомобила. Водачът Н. С. бил правоспособен, не бил употребил алкохол и нямал вина за ПТП, срещу него не била образувана административно-наказателна преписка. Той предявил към застрахователя претенция за изплащане на обезщетение, вредите били описани в протокол за оглед и оценка на щети и било определено застрахователно обезщетение в размер 951,72 лв., което било изплатено на правоимащото лице на 06.03.2020 г. Ищецът сочи, че АПИ като организация, стопанисваща пътя, е задължена от закона да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Тя извършва тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им и за чиито действия или бездействия отговаря. Застрахователят е изпратил покана до агенцията да възстанови платената на застрахованото лице сума, но 1 сумата не е била възстановена.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Счита, че от представените писмени доказателства не се установява причинната връзка между твърдяното произшествие и декларираните от водача вреди. Не е установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило то, няма доказателства за бездействие и неизпълнение на задълженията на АПИ.

АМ "Тракия" е оградена с презпазна мрежа с цел предотвратяване на навлизането на животни, а ежемесечно се извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в района на магистралата. Поддържането на процесния участък от пътя е възложено с договор за обществена поръчка на „Автомагистрали“ ЕАД. Както служители на дружеството, така и служители на АПИ извършват периодични огледи за нередности по пътя. Освен това не е ясно дали кучето, ако е имало такова, се е появило на платното внезапно, в който случай АПИ няма възможност да реагира веднага. ЗДвП изисква от водачите повишено внимание и съобразяване на скоростта с пътните условия, вкл. времето на деня (вечерно и сумрачно).

Водачът е следвало да се съобрази с условията на видимост и да поддържа такава скорост, при която да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - налице е съпричиняване. Сочи се, че водачът не е описал размерите на кучето и другите обстоятелства, а само е посочил, че повече пояснения дава в допълнителния лист, който не е представен - иска се задължаване на ищеца да представи допълнителния лист.

Ответникът е направил искане за привличане на "Автомагистрали" ЕАД като трето лице помагач на страна на ответника, което е уважено, и е предявил срещу него обратен иск.

Привлечената подпомагаща страна „Автомагистрали“ ЕАД оспорва с отговора като неоснователни както главния, така и евентуалния иск. По главния липсват според помагача доказателства за механизма и изобщо за настъпването на процесното ПТП и на вредите от него – не се установява точното място, скоростта, липсва протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, а това поставя под съмнение осъществяването на събитието. По обратния иск сочи, че между това дружество и АПИ е сключен договор за обществена поръчка с предмет поддържане и ремонт на автомагистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Марица“, дейностите по договора не са предварително определени, а се възлагат изрично като месечни, допълнителни и извънредни задания. Извършването на невъзложени дейности не само не е задължение на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, но и той няма право да ги извърши и не му се полага заплащане, ако ги извърши. В същото време липсват данни да е възложено подобно извънредно задание.

В изразените в хода на делото становища страните излагат съображения за доказаност на позициите си, съответно недоказаност на тези на насрещната страна, като ищецът заявява във връзка с изискването на чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата покрай магистралата да има предпазна телена ограда, че ако това изискване беше изпълнено, на магистралата не би могло да навлезе куче и в този смисъл кучето не е предвидимо препятствие по смисъла на ЗДвП, а водачът не е могъл и да го възприеме в по-ранен момент, тъй като се е движел зад друг автомобил. Водачът от своя страна се е движел с такава скорост, която му е позволила 2 своевременно да спре, без да се удари в движещите се пред него МПС, което означава, че скоростта му е била съобразена с пътните условия.

По делото се установява следното от фактическа страна:

На 16.02.2020 г. около 18,20 ч. На автомагистрала „Тракия“ в района на Областно пътно управление – Пазарджик, на км 106+200 в посока Бургас, настъпило пътнотранспортно прозшествие, при което няколко автомобила последователно, движещи се в най-лявата, изпреварващата лента, преминали през тялото на куче, намиращо се на пътното платно, което загинало след сблъсъка с първия автомобил. Това довело до повреди по автомобилите.

Лекият автомобил марка „****“ с **********, управляван от свидетеля Н. С., вредите по който са предмет на настоящото дело, преминал през кучето, когато то било вече мъртво.

Движейки се преди мястото на произшествието, свидетелят забелязал, че автомобилите в същата лента пред него „кривят наляво и надясно“. Вдясно от негов съседната лента имало други автомобили и нямало възможност за престрояване в нея. Той намалил скоростта, в това време усетил удар по автомобила („минавам и... дън-дън“) и спрял на пътя, където пред него имало още няколко спрели коли, а след него спрели още една или две, като „всеки си гледа щетите“. Оказало се, че всички автомобили са се сблъскали с едро куче, чийто труп лежал напречно на пътя. Свидетелят не може да посочи точни или приблизителни размери на кучето, но впечатлението му е, че то определено е било едро и това се виждало от факта, че всички автомобили от колоната, които минали през него, имали повреди по долната си част. За произшествието било съобщено на Пътна полиция, нейни представители пристигнали на място и проверили за употребен алкохол (тест за наличие на алкохол в издишан въздух) всички водачи на автомобилите. Пробата на С. била отрицателна. На свидетеля не му е известно да е бил съставян от органите на полицията протокол за ПТП и не му е предоставен екземпляр от такъв протокол, но вместо това му било издадено удостоверение с изходяща дата 20.02.2020 г., удостоверяващо, че той е участвал в ПТП от 16.02.2020 г., при което автомобилът му, с посочен номер, марка и модел се е ударил в животно (куче) на платното за движение и че той самият е сигнализирал на телефон 112 за произшествието около 18,30 ч.

Автомобилът бил застрахован по застраховка „каско“ в дружеството ищец „Евроинс“ АД и водачът уведомил застрахователя за произшествието с декларация, в която описал и щетите.

Застрахователят определил стойност на щетите от 951,72 лв. и изплатил сумата на собственика на автомобила – съпругата на С.. По данни на свидетеля било им предложено да получат сума по оценка на застрахователя или да ремонтират автомобила в доверен сервиз, след което да представят фактури. Те избрали първия вариант, макар че водел до изплащане на по-малко обезщетение от действителната стойност на ремонта, тъй като ремонтът в доверен сервиз щял да се забави.

Свидетелят разказва още, че когато пътувал от Пловдив за Пазарджик няколко дни по-късно, за да получи удостоверението си за станалото произшествие, спрял на това място и погледнал – трупът на кучето се намирал все още там, „отстрани на банкета“, а наблизо под телената ограда минавал канал, през който под оградата можело да мине „теле, не куче“.

3

Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетеля във всяка тяхна част, включително в частите, за които не са налице допълнителни данни по делото, които да ги подкрепят, като например частта за забелязания канал под оградата.

Изслушаното по делото вещо лице счита, че вероятната скорост на движение на автомобила на С. в момента, в който е забелязал кучето, е била около 120 км/ч, като се базира на неговите показания и на нанесените върху автомобила щети, поради липса на по-точни данни. Тъй като времето на произшествието попада в тъмната част от денонощието, тази скорост според вещото лице „не е била технически съобразена с пътните условия и зоната, осветена от късите светлини“ - видимостта на водача е била ограничена от обхвата на късите светлини на фаровете, която е до около 60-70 м., а максимално интензивна е от 30 до 50 метра пред автомобила, докато дължината на пълния спирачен път – време за реакция и време за спиране след задействане на спирачките, при скорост от 120 км/ч е около 144 м.

Отново според вещото лице куче с размерите на едра порода от типа на мастиф, санбернар и подобни напълно може да нанесе процесните вреди, ако бъде прегазено от автомобила, и при дадените условия е могло да бъде възприето от водача от разстояние около 40 м.

Следите по автомобила, на които ищцовата страна е предоставила фотографии – деформации и счупвания на части от автомобила и влакна от козина – съответстват на такъв размер на кучето. Скоростта, при която водачът би могъл да реагира, след като възприеме кучето, и да спре преди него, е изчислена от вещото лице на 45,5 км/ч. При скоростта, с която се е движел, водачът не е имал техническа възможност да избегне удара с кучето.

Действията му в така създадената ситуация са били адекватни.

Ударът се определя от вещото лице като осъществен в предната долна дясна ъглова част на автомобила, челен ексцентричен с концентрация в тази ъглова част до гумата и зад бронята и прилежащите и елементи. В резултат на удара са настъпили видими повреди върху всички елементи на автомобила в тази зона: протектор предна броня – десен ъгъл, халоген десен, подкалник преден десен, казанче водно за чистачките с прилежащите му помпа и букса, радиатор охладителен за горивото. Стойността на ремонта е оценена на 988,12 лв. с ДДС.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

От фактическа страна, въпреки възраженията на ответниците, няма съмнение за причинната връзка между щетите по автомобила и наличието на куче на платното на магистралата, прегазено от няколко автомобила преди управлявания от Н. С.. Макар да липсва протокол за ПТП (може би по причина, че са налице няколко отделни, самостоятелни удара на различни автомобили), органите на полицията са посетили местопроизшествието, установили са наличието на труп на животно и повредени коли и са отразили това в издаденото на свидетеля удостоверение.

Задължение на АПИ е да поддържа всички елементи на пътя, в това число предпазната ограда, която се поставя винаги и по цялата дължина на магистралите съобразно чл. 89, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и основната и функция е да не 4 допуска навлизането на животни или пешеходци на платното. Бездомното куче, оказало се на платното, без значение дали е влязло в обхвата на магистралата през канала, за който споменава свидетелят С., или на друго място, е резултат от неизпълнение на задължението на агенцията да осигури и поддържа ограда, такава, че тя да изпълнява функциите си пълноценно. Без значение е дали това е станало в резултат на конкретно, установимо неизпълнение на задълженията на определен служител на агенцията, или се дължи на организацията на дейността и.