Решение № 330 от 09.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Русе, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520202296 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. В. Т. против Наказателно постановление № 221085-003098/27.10.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„а“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се излагат подробни съображения. Моли се последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателката С. Т., редовно призована, се явява лично и заедно с адв. М. Д. от АК-Русе, в качеството на упълномощен защитник, поддържайки изложеното в жалбата касателно нарушението, посочено в т. 2 от обжалваното наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган,

1 редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 24.11.2022 г., а жалбата е подадена на 01.12.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателката С. Т. притежава МПС – лек автомобил МПС – Рено Меган Сценик, с регистрационен № Р1857ВС, който използвала, за да води на рехабилитация В.Т. – неин съпруг, във връзка с настъпили усложнение от наскоро прекаран COVID19.

На 18.05.2022 г. свидетелката В. Г. била паркирала МПС – лек автомобил Форд Фиеста, с регистрационен № Р6275КМ, нейна собственост, в гр. Русе, на ул. „Неофит Рилски“, на паркинга пред бл. „Плиска“.

На същата дата жалбоподателката Т. трябвала да заведе съпруга си в Медицински център „Медика Експерт“ ЕООД, находящ се в гр. Русе, тъй като имал запазен час за рехабилитация за 10:45 часа. В тази насока, жалбоподателката С. Т. решила да паркира пред горепосоченото МПС, за да може съпругът да се качи в колата. При извършване на маневрата движение на заден ход възникнало съприкосновение между задната част на управлявания от Т. автомобил и задната част на паркирания лек автомобил Форд Фиеста, собственост на свидетелката Г.. В резултат от това на последното били причинени материални щети.

Жалбоподателката Т. възприела така причиненото от нея ПТП, както и настъпилите от него материални щети по паркирания автомобил, но с оглед спазване на часа за рехабилитация решила да напусне местопроизшествието и впоследствие да се върне, за да установи собственика на пострадалото МПС.

Свидетелката Г. разбрала за случилото се и след като установила наличието на щети по лекия автомобил, подала сигнал на телефон 112 и посетила Сектор „Пътна полиция“, където бил направен оглед и ѝ били снети писмени обяснения.

2

Междувременно, около 15:00 часа, след като приключила рехабилитацията на мъжа , жалбоподателката Т. се върнала местопроизшествието и потърсила съдействие от свидетеля И. О., с цел установяване собственика на пострадалото МПС. В тази връзка Т. оставила визитна си картичка на последния. В този момент там се появила свидетелката Г., като при проведения разговор между двете жалбоподателката признала вината за настъпилото ПТП.

Около 17:00 часа с жалбоподателката Т. се свързал полицейски служител, който я поканил да се яви в Сектор „Пътна полиция“ за извършване на оглед и даване на обяснения. В снетите обяснения последната признала вината си, като причина за напускане на местопроизшествието посочила състоянието на съпруга и часа за рехабилитация.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Й. С. приел, че с поведението си жалбоподателката Т. е осъществила нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН № 813765 от 19.10.2022 г., който бил подписан без възражения от последната. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 813765/19.10.2022 г., Наказателно постановление № 22-1085-003098/27.10.2022 г., Протокол за ПТП № 1814756/19.10.2022 г. с материални щети, докладна записка, справка за нарушител/водач, справка за собственост, медицинска документация, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите – И. О., В. Г. и Й. С., както и веществени доказателства – осем броя цветни снимки, приобщени чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК в присъствието на страните и свидетелите В. Г. и Й.

С..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

3

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички съставомерни елементи.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

4

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателката С. Т. е осъществила състава на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

В процесния случай по категоричен начин се установи, че жалбоподателката С.

Т. не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и несъобразявайки паркирания в ляво от нея лек автомобил, причинявайки по този начин ПТП с материални щети. Тоест налице са всички съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е осъществено виновно, по непредпазливост, доколкото при управление на автомобила жалбоподателката не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен водач на МПС е бил длъжна и предвид другите пътни условия е могла да ги предвиди.

Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна разпоредба – чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. Видно от посоченото, съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно, доколкото същата е определена в абсолютен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на 18.10.2022 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, доколкото по делото не се установиха обстоятелства, сочещи една занижена обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.

По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца за 5 нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраната в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателката С. Т. не е осъществила състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.