Определение № 1171 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1171 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, подадена чрез пълномощника му адв.А. Б., срещу Определение №1572/08.08.2024г., постановено по гр.д.№1869/2024г. по описа на РС Благоевград.

С атакуваното определение е била оставена без уважение молбата на ищеца жалбоподател от 08.08.2024г. за допускане на обезпечение на предявените по делото искове с правна квалификация по чл.410, ал.1, т.3, във вр. с чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че към момента на подаване на молбата за обезпечение, нередовностите на исковата молба били отстранени.

Твърди се също, че на 31.07.2024г. е подадена молба по ССЕВ, в която изрично е посочено срещу кое лице са предявени исковите претенции. Сочи се, че молбата с която жалбоподателят е поискал обезпечение на предявените искове срещу И. К. била подадена на 08.08.2024г. чрез ССЕВ и същата съдържала всички необходими реквизити, включително посочване на конкретната обезпечителна мярка – „възбрана“ на притежавания от ответника недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, парцел-2, площ по док.58.000 кв.м, *********; идентификатор ***, имотна партида 21223.

На база на тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение и допускане на обезпечение на вземането на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез налагане на поисканата мярка "възбрана" върху процесния имот, собственост на ответника.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на 1 жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.

396, ал. 1 от ГПК. Същата е подадена от молителя в обезпечителното производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е изрично посочено в закона - чл. 396, ал. 1 ГПК. С оглед на това въззивният съд приема подадената частна жалба за процесуално допустима за разглеждане.

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, депозирана от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от изп. директори К.Ч. и Б.В., чрез пълномощника му адв.А. Б., срещу собственика/ползвателя на обект, находящ се в *********, с която са предявени искове с правна квалификация по чл.410, ал.1, т.3, във вр. с чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С разпореждане №2128/11.07.2024г. по гр.д.1869/2024г. на РС Благоевград, исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца за представяне на поправена искова молба, в която да бъдат посочени имената на ответника.

С уточняваща молба от 31.07.2024г./ в срока за отстраняване на нередовностите/, подадена чрез ССЕВ, ищецът е посочил имената, ЕГН-то и адресът на ответника по гр.д.1869/2024г. на РС Благоевград, с което е изпълнил указанията дадени с горното разпореждане.

С молба от 08.08.2024г., ищецът е направил искане пред районния съд за допускане на обезпечение на предявените по делото искове, като бъде наложена възбрана на притежавания от ответника имот, а именно: самостоятелен обект в сграда, парцел-2, площ по док.-58.000 кв.м., *********; идентификатор ***, имотна партида 21223. Доказателства за стойността на недвижимия имот не са ангажирани.

С Определение №1572/08.08.2024г. по гр.д.1869/2024г. на РС Благоевград, съдът е оставил молбата за допускане на обезпечение на предявените от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, против собственика/ползвателя на обект, находящ се в *********, без уважение.

За да отхвърли искането на молителя първоинстанционния съд е приел, че се касае за предявени с нередовна искова молба искове, поради което съдът не може да извърши преценка за допустимостта на исковете. Отхвърлил е искането, като е посочил, че не са изпълнени указанията, дадени в предходно разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, а именно: ищецът да посочи ясно и точно срещу кого се предявена исковата молба. С посоченото разпореждане, съдът е описал подробно констатираната нередовност, като е дал срок за нейното отстраняване /продължен на осн. чл.63 ГПК/.

Отхвърлил е искането за обезпечение, като е посочил, че с оглед 2 нередовността на исковата молба това влияе върху преценка наличието в кумулативност на всички елементи от фактическия състав на обезпечителната защита. Посочва се, че обезпечение на предявен иск е допустимо само при редовна искова молба при наличие на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно, макар и не по изложените съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни сериозно реализирането на правата му по решението, при условие,че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, която да обезпечи размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи при неоснователност на обезпечението.

Обезпечителната нужда се преценява не само с оглед предмета на спора, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка, която трябва да е подходяща спрямо нуждата, тоест да съответства на обезпечителната нужда на молителя.

В настоящия случай, се касае за частично предявени искове за регресно вземане в общ размер от 5000 лв. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, спрямо ответника по иска И. К.. В кориците на делото не е представена актуална данъчна оценка на имота, чиято възбрана се иска, от която да е видна стойността му.

След преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, съдът намира, че в разглеждания случай не са налице предпоставките за уважаване на молбата за обезпечаване на предявените искове по посочения от молителя начин.

Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени, които би предприел ответника, за да попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска. Като за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са горепосочените предпоставки за допускане на обезпечение, като тази преценка обаче винаги е конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общо валидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело.

Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя отхвърляне на молбата за допускане на обезпечението.

За да се допусне обезпечение на иск, той следва да бъде допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда за молителя и посочената обезпечителна мярка да е подходяща, като липсата на която и да е от тези предпоставки препятства възможността то да бъде допуснато. При осъдителните искове за парични вземания съдът, извършвайки преценка за съответствието между обезпечителната нужда и адекватността на мярката 3 следва да изхожда от размера на иска, като го съпостави в случая със стойността на имота, чиято възбрана се иска.

Предявените искове с правно основание чл.410, ал.1, т.3, във вр. с чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са допустими.

Въззивният съд намира обаче, че не е налице втората законова предпоставка, а именно иска да е вероятно основателен, по отношение на предявения иск срещу ответника за сумата от 2500 лв. предявен като частичен иск от сума в общ размер на 8861.20 лв. - регресно вземане по щета 11122132204425. От доказателствата по делото не може да се направи извод за неговата вероятна основателност, тъй като на са ангажирани доказателства по делото застрахователното дружество да е изплатило обезщетение по щета 1122132204425.

По изложените съображения не следва да се допуска обезпечение на предявения иск за сумата от 2500 лв. предявен като частичен иск от сума в общ размер на 8861.20 лв. - регресно вземане по щета 11122132204425, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се извежда извод за вероятната основателност на исковата претенция.

Отделно от това, обезпечителната нужда в процесния случай не съответства на исканата обезпечителната мярка, а именно възбрана на апартамент в гр.Благоевград. В случая допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху посочения недвижим имот би довело до една своеобразна „ свръхобезпеченост“, необосновано засягаща правната сфера на насрещната страна, тъй като е налице съществена несъразмерност на исковата претенция и стойността на имота, чиято възбрана се иска. БлОС намира тази мярка за неподходяща в случая. Молителят е можел да релевира друга поподходяща такава, която да се яви адекватна за казуса. За задължения в посочения размер е неоправдано налагането на възбрана на процесния имот.

Нещо повече дори и при хипотеза на заплащане на гаранция, същата пак не би могла да постигне ефектът, който законът цели с този институт, като ищецът в случая не е заявил и готовност в този аспект.

За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали този иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка. Така посочените предпоставки са кумулативни. Липсата на коя да е от тях възпрепятства възможността да бъде допуснато обезпечение, Исканата мярка в случая, съдът намира за несъответна с оглед интереса на предявените искове. Въпреки, че по делото жалбоподателят не е представил данъчна оценка, за имота за който иска да се допусне обезпечение чрез налагане на „възбрана“, съдът счита, че неоснователно ще засегне правата на ответника, тъй като би се възбранило имущество на много по-висока стойност от цената на исковете.

Обезпечителните мерки са едностранни властнически актове, сериозно интервениращи в чужда правна сфера и съдът не може да ги наложи, ако не се е убедил, че те ще ограничат разпоредителната власт на ответника и то именно по отношение на спорното право и в обоснована степен, каквото 4 хипотеза съдът намира, че не е налице в настоящият случай.

В допълнение на изложеното, би могло да се отбележи, и че в практиката се застъпва становището, че обезпечителната нужда следва да се преценява и с оглед съотношението между размера на вземането на ищеца и стойността на имуществото, обект на обезпечението. Приема се, че не е подходяща обезпечителна мярка налагането на възбрана или запор върху имущество, което е несъразмерно по-голямо по стойност от вземането на ищеца, тъй като в този случай неоправдано ще се ограничи правната сфера на ответника. В този смисъл се счита, че обезпечителният запор или възбрана е различен от изпълнителния, където това е без значение, тъй като обезпечението не може да поставя в прекомерно затруднение противната страна, след като вземането на кредитора е спорно и процесът продължава продължително във времето, а през това време ответникът не може да се разпорежда с обезпеченото имущество.

Липсата на тези предпоставки обуславя извода за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на предявените искове по предлагания от молителя начин.

По всички изложени съображения съдът намира, че следва да потвърди определението на РС Благоевград, но по различни съображения.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1572/08.08.2024г., постановено по гр.д.№1869/2024г. по описа на РС Благоевград.