Определение № 2486 от 29.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. Варна, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100501078 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на М. М. И. против Определение № 4267 от 31.03.2025 г. по гр.дело № 15052/2024 г. по описа на ВРС, L състав В ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от него иск срещу община Варна с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между общината и трето за делото лице Д.Б.А за длъжността „директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“, на основание чл. 130 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че трудовият договор на ищеца е прекратен поради сключването на оспореното трудово правоотношение между общината и третото лице, доколкото последното е възникнало от незаконосъобразно проведен конкурс. Счита, че за него е налице правен интерес от предявения установителен иск. Отправя се искане прекратителното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените дейности.

Ответникът община Варна депозира отговор на жалбата в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 15052/2024 г. по описа на ВРС, L състав е 1 образувано по искове на М. М. И. против община Варна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 74, ал. 2 от КТ, както следва: за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 120/12.11.2024 г. на Кмета на Община Варна; за възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 875,80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 13.11.2024 г. до 13.05.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковете – 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и за установяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между общината и трето за делото лице Д.Б.А.

От трудов договор № 00143/14.12.2012 г., сключен между община Варна като работодател и М. М. И., в качеството му на служител се установява, че същите са във валидно трудово правоотношение за длъжността „управител“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“, считано от 17.12.2012 г., като договорът се сключва за определен срок – до заемане на длъжността въз основа на проведен конкурс.

Представено е личното трудово досие на ищеца.

Със Заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на община Варна е обявен конкурс за длъжността „директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“.

Със Заповед № 0120/12.11.2024 г. на Кмета на община Варна е прекратено трудовото правоотношение на М. М. И. поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса, на основание чл. 325, ал. 1, т.

8 от КТ.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с найширок кръг от надлежни страни. С правото да предявят такъв иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на този иск.

Предпоставка за допустимост обаче е съществуването на правен интерес у третото лице от установяване наличието или липсата на правоотношение между трети лица. Такъв интерес имат трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на правоотношението. Интерес от установителен иск липсва, когато правото на третото, чуждо на правоотношението лице може да се осъществи по друг процесуален ред - чрез осъдителен или конститутивен иск, без предявяване на установителния иск.

В случая касаторът е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чиято цел е да се защити от незаконното според него прекратяване на трудовото правоотношение. На пръв поглед интересът на ищеца да предяви наред с тези искове и иск за недействителност на трудовото правоотношение между работодателя и лицето, което е постъпило на неговото работно място, 2 се състои в запазване на това работно място, за да може ищецът безпроблемно да го заеме, ако съдът уважи иска за отмяна на уволнението му. Работникът или служителят, чиито иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност е уважен с влязло в сила решение, има право обаче да иска от работодателя безусловно изпълнение на това негово задължение.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ предвижда, че възстановяването на уволнен служител или работник е основание за прекратяване на трудовия договор с назначеното на неговата длъжност друго лице. Още повече, че в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът проверява именно законосъобразността на проведената конкурсна процедура.

Следователно работникът или служителят, който е незаконно уволнен, има на свое разположение иска за възстановяване на предишната длъжност, който съхранява работното му място. Ето защо той няма правен интерес да предяви установителен иск за недействителност на трудовото правоотношение, възникнало между работодателя и третото лице след прекратяване на неговия трудов договор. Такъв иск е недопустим, поради което обжалваното определение в частта, с която е прекратен иска на И. с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между Д.Б.А и община Варна за длъжността „директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4267 от 31.03.2025 г. по гр.дело № 15052/2024 г. по описа на ВРС, L състав В ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения иск от М. М. И., ЕГН ********** срещу община Варна с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между общината и трето за делото лице Д.Б.А за длъжността „директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“, на основание чл. 130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4