Решение № 267 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Мария Яначкова

Джулиана Петкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000502340 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на И. Ж. С. срещу решението на СГС, І-26 състав от 22.04.2021г. по гр.д.№ 10989/2018г., с което са отхвърлени главният и евентуален искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД срещу О. М. Л., с цена 30 000 щатски долара.

Въззивницата иска отмяна на решението и уважаване на исковите й претенции, като твърди необоснованост.

Въззиваемият О.Л. оспорва жалбите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по жалбите и възраженията на въззиваемия излага следното:

Ищцата С. е твърдяла, че на 01.02.1995г. е подписала договор с ответника, в качеството й на пълномощник на майка й, която е била представляващ дружеството „Обудон“ ЕООД – възложител по договора. Изпълнителят по него – АД О.М. ЕООД поел задължението за административно правно обслужване на дружеството за срок от една година, за което му било изплатено от ищцата възнаграждение в размер на 30 000 щатски долара. Като твърди, че ответникът не изпълнил задължението си по договора,тъй като й дал погрешен правен съвет по повод закупуване на недвижим имот, в резултат от който тя не могла да получи впоследствие продажната цена на този имот, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й „върне“ платената по договора цена от 30 000 щатски долара, евентуално – да й заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата 30 000 щатски долара, които били изплатени от ищцата и с които ответникът се обогатил неоснователно.

Съгласно горезаявените твърдения ( по исковата и уточнителните молби пред първата 1 инстанция) , на които се основат исковите претенции, последните имат правното си основание в чл. 79, ал.1 ЗЗД – обезщетение поради неизпълнение на договора от 01.02.1995г. и чл. 59 ЗЗД.

И двете претенции са неоснователни.

Ищцата не е страна по договора от 01.02.1995г. – при подписването и изпълнението му от страна на възложителя ( чрез плащане на уговореното възнаграждение от 30 000 лева), тя е действала като негов пълномощник. Страни по договора са „Обудон“ ЕООД и АД О.М.

ЕООД. Затова, и независимо с какъв произход са средствата, с които е изплатено възнаграждението на изпълнителя, единствено „Обудон“ ЕООД е легитимирано да търси обезщетение от неизпълнение на договора от страна на АД О.М. ЕООД. Дружеството възложител, както безспорно е установено от първостепенния съд, е прекратено, заличено от търговския регистър и ищцата не е негов правоприемник.

Ищцата не е и бенефициент по договора от 01.02.1995г. Остава напълно произволно твърдението й, че по силата на договора ответникът е следвало да я консултира правно по повод закупуване от нея на недвижим имот. Поетото от ответника задължение е било за административно правно обслужване на дружеството „Обудон“ ЕООД, а то нито се твърди, нито се установява да е включвало правни консултации на ищцата в лично или друго ( като пълномощник на законния представител на възложителя) качество.

Полученото от ответника възнаграждение от 30 000 щатски долара има своето основание и това е договорът от 01.02.1995г. „Обогатяването му“ не е нито неоснователно, нито е за сметка обедняването на ищцата, доколкото е резултат от изпълнение на договорно задължение на „Обудон“ ЕООД.

В обобщение, ищцата не е материалноправно легитимирана по предявените искове и решението, с което са отхвърлени следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-26 състав от 22.04.2021г. по гр.д.№ 10989/2018г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2