Решение № 68 от 08.01.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 68

Хасково, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

ПЕТЪР ВУНОВ

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА канд № 20257260701744 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. Т. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Г. Б., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 155/15.09.2025г., постановено по АНД № 524/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални и материални нарушения. Съдът неправилно приел, че липсата на уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията било без значение. В случая нямало данни жалбоподателят да е бил уведомен или по какъвто и да е начин да е узнал за прекратяване на регистрацията на автомобила. Счита се, че формалното приемане на „небрежност“ без данни за реална възможност да узнае за прекратяването е незаконосъобразно. Сочи се, че наказателното постановление страдало от неясноти - в него било посочено, че автомобилът е „лек“, а всъщност бил „товарен“, като това противоречие засягало индивидуализацията на нарушението и представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятствало правото на защита. На следващо място се сочи, че съдът при постановяване на съдебния си акт не бил анализирал в достатъчна дълбочина доказателствата относно собствеността и фактическото ползване на автомобила, а приел формално наличието на нарушение, без да обсъди и прецени всички релевантни факти. Отхвърлил формално и възможността за „маловажен случай“, без да извърши индивидуална преценка на конкретните обстоятелства – липсата на вредни последици, липсата на умисъл, чисто съдебно минало и т.н. В заключение са развити и съображения за несъответствие на наложеното наказание с принципа за справедливост и съразмерност. Моли се за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 25-0351-000315 от 04.06.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Д. Т. Д., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Г. Б., за присъждане на разноски по делото.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Приел е за установено извършването на описаното в НП административно нарушение. Посочил е също, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните предвидени от закона такива, което налагало извод за невъзможност за намаляването им. Изложени са и съображения, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.

Не са налице съществени нарушения, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай производството по съставения на 11.03.2025 г. АУАН Серия GA № 920918 е било прекратено с резолюция от 13.03.2025г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено, след като с Постановление от 22.04.2025г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка №1301/2025г. по описа на РП – Хасково и е прекратил същата, като е постановил препис от Постановлението, ведно с преписката, да се изпратят на РУ – Свиленград с оглед преценка реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо Д. Т. Д..

Не е налице и сочената неяснота в НП по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който макар да е посочен като „лек“ от всички приобщени по делото доказателства става ясно, че е „товарен“. Отделно от това в НП същият е индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер, които съотнесени към приложените към въззивното дело Договор за покупко-продажба на МПС и Данни за МПС с рег. № [рег. номер], водят еднозначно до извода, че се касае до товарен автомобил с марка и модел Хюндай И30.

В наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. По делото е установено по несъмнен начин, че на 11.03.2025 г. около 19:23 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]в посока на движение от [улица]към центъра на [населено място], Д. Т. Д. е управлявал товарен автомобил „Хюндай“, модел И30, с рег. № [рег. номер], собственост на друго лице, т. е. имал е качеството "водач" на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване и е бил спрян за проверка, при която е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 05.02.2025 г., тъй като в двумесечен срок от придобиване на собствеността на лекия автомобил не е пререгистриран от новия собственик.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (редакция преди изм., ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Предвид горното, нарушението, за което на Д. Д. е била ангажирана административнонаказателната отговорност, е наказуемо.

В случая прекратяването на регистрацията на описания в НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпилото обстоятелство. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица до прилагане на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което по смисъла на закона се приравнява на липсата на регистрация на съответното МПС. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача Д. непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил, в документите на който е вписан като собственик трето лице, различно от това което му е предоставило автомобила като свой.

По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според чл. 7, ал. 2, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби обосновават извод, че касационният жалбоподател е осъществил виновно вмененото му нарушение. В качеството на водач, той е приел да управлява МПС, на което не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и конкретното за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новия собственик.

Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. В настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да прояви активност, като установи дали управляваният, описан в НП автомобил, е бил редовно регистриран.

Предвид горното, административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател правилно е била ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият случай не може да бъде определен и като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Следва да се съобрази и това, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения и включително същата, мотивирала криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Нещо повече, видно от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на Д., като водач на пътно превозно средство, напротив установяват се и други нарушения на правилата за движение по пътищата. Посоченото е допълнително основание за липса на предпоставки по приложението на института за "маловажен случай". Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат целите на наказанието.