Решение № 193 от 07.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000218 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София срещу решение №38/01.02.2023г., постановено по т.дело №474/2022г. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявените от А. Д. Р., ЕГН **********, Варна и Р. П. Р., ЕГН **********, Варна, искове за присъждане на двете ищци обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на Б. Д. Р., брат на първата и вуйчо на втората, починал при ПТП на 19.01.2018г., причинено от Д. Б.ов Р. при управление на л.а.Сузуки Суифт с ДК №В 1292 НК, признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №182/2019г. на ОС – Търговище, в размер за първата от 48 000 лева и за втората 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 05.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата. За част от претенциите както за главницата, така и за лихвите, исковете са отхвърлени, в която част решението не е предмет на обжалване.

Въззивникът обжалва решението на ВОС изцяло в уважената част, вкл. за последиците му – присъдените лихви и разноски. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът обжалва възприетото от първата инстанция съпричиняване на вредите в размер на 20% като твърди, че същият е занижен и не отговаря на действителния принос на пострадалия. Твърди се, че съобразно изслушаното заключение, за леталния 1 изход е допринесло поведението на починалото лице, което е пътувало без поставен предпазен колан.

На следващо място, въззивникът оспорва възприетия от съда за справедлив размер на обезщетение за всяка от ищците като несъответен на постановките на ТР №1/2016г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че по делото не е установена близка и особено силна връзка между починалото лице и ищците.

По отношение на ищцата А. Р. се твърди, че грижа за нея ежедневно полагат родителите , при които същата живее. Заболяването е от такова естество, че не може категорично да се установи дали загубата на брат е довела до изключително силно страдание, а в този смисъл, че е понесла и търпи огромни вреди, подлежащи на обезщетяване. По отношение на племенницата Р. Р. се твърди, че не се установява изключително близка и силна емоционална връзка с вуйчо ѝ, която да бъде компенсирана поради смъртта на последния. Твърди се, че решението на съда е неправилно и не отговаря на изискванията за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, тъй като е съдът е определил прекомерно завишен размер на обезщетението.

Акцентира се на предвидените в ПЗР на ЗИД на КЗ лимити за обезщетяване на лицата в по-широкия кръг родственици и близки. Поради неоснователност на исковете счита, че не се следват на ищците и законните лихви както и сторените в производството разноски.

Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило възражение /становище/ от насрещната страна А. Р. и Р. Р., двете чрез процесуалния им представител адв.Ем.Ф., за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че решението е изцяло съобразено с постановеното в ТР №1/2016г. на ОСТК на ВКС, че по делото е доказана особено силна емоционална връзка между ищците и техния родственик Б. Р., починал при ПТП. По отношение на възприетия принос на пострадалия за настъпване на вредите се сочи, че съдът е приел, че е обвързан от влязлото в сила решение по т.дело №898/2020г., в което е определен приноса на същото лице.

Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното решение.

В съдебно заседание пред въззивния съд застрахователят се представлява от адв.Д.Николов, който поддържа въззивната жалба ведно с искане за присъждане на разноските.

Насрещната страна, представлявана от адв.Ф., поддържа депозирания отговор и неоснователността на жалбата. Претендира възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че производството е образувано по искова молба на двете ищци Р. Р. и А. Р., в качеството им на племенница и сестра на починалия при ПТП на 19.01.2018г.

Б. Д. Р., предявена срещу застрахователя на Гражданската отговорност на 2 виновния за ПТП водач Д. Б.ов Р., който при управление на л.а.Сузуки суифт с ДК№ В 1292 НК, причинил ПТП и смъртта на посоченото по-горе лице.

Последният е признат за виновен за произшествието с влязла в сила присъда по НОХД №182/2019г. на ОС - Търговище. Твърди се наличие на валидна към датата на ПТП застраховка на ГО по отношение на процесния автомобил в ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД. С допълнителна молба е уточнено, че ищците са подали застрахователна претенция пред ответника на 05.05.2022г., по която не е налице произнасяне към датата на сезиране на съда на 11.11.2022г. Твърдят, че всяка от тях, в качеството си на близък роднина на пострадалото лице Б. Р., има право на обезщетение за търпените от смъртта му неимуществени вреди до размера от 50 000 лева за сестрата на починалия и 30 000 лева – за племенницата му. Твърдят, че между лицата е съществувала изключително дълбока емоционална връзка, обусловена от конкретните обстоятелства – тежкото здравословно състояние на А. Р. и необходимостта брат да полага ежедневни грижи за нея и детето Р. Р.. Всяка от страните и най-вече ищците са разчитали единствено и изцяло на грижата на своя родственик Б. Р.. По отношение на Р. се твърди, че пострадалото лице е изпълнявало функциите на родител, тъй като родният баща се е дезинтересирал от нея още в рА. детска възраст. Грижи и обич ищцата получавала от своя вуйчо. Ищцата А., въпреки състоянието си, преживяла тежка психическа травма от смъртта на своя брат и силен емоционален стрес.

Двете претендират обезщетяване на тези неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за сестрата на пострадалия и 30 000 лева – за племенницата му, ведно със законната лихва от 19.01.2018г. до изплащане на задължението.

В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя БУЛ ИНС АД, с което се оспорва основателността на исковете – твърди се, че не са налице по отношение на ищците основания за претендираните обезщетения, а в евентуалност се оспорва и размера на претенциите. Твърди се, че ищците не попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за загубената морална подкрепа и опора съгласно ППВС 5/1969г. и ППВС №4/1961г. Не е налице и основанието справедливост по чл.52 ЗЗД за присъждане обезщетение на тези родственици. Твърди се, че обезщетение е определено и изплатено на съпругата и детето на починалия Б.Р. по т.дело №898/2020г. на ВОС. В евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди че в цитираното исково производство по т.дело №898/2020г. бил определен 30% принос на пострадалия за последиците от процесното ПТП. На следващо място, застрахователят въвежда довод за прекомерност на претенцията и несъобразяване с лимитите, посочени в чл.493а от КЗ за тази категория лица, които са ограничени до 5 000 лева. Претендира се отхвърляне на исковете.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител на застрахователя, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.

Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и не правят нови доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предмет на производството е определеният размер на обезщетение и приложението на материалноправните разпоредби на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД. Решението се обжалва изцяло в осъдителната част като е влязло в законна сила за отхвърлената част от претендираното обезщетение и лихвите върху нея.

При допустимо упражнено право от увредените две лица по чл.432 вр.чл.380 и чл.498 КЗ, съдът следва да прецени основателността на исковете.

Заявяването на претенция пред застрахователя от увредените лица не е спорно обстоятелство, макар да не е изрично обявено за такова по смисъла на чл.146 ГПК. На л.55 и л.56 по делото са представени неоспорено от насрещната страна писмени доказателства за предявяване на претенцията по реда на чл.380 КЗ.

Страните не спорят относно останалите релевантни към иска по чл.432 КЗ факти – наличие на валидна застраховка на Гражданската отговорност на виновния водач, влязла в сила присъда по отношение на същия/деликвент/, настъпване на деликта, представляващ застрахователно събитие, ангажиращо отговорността на застрахователя. Не се спори относно качеството на ищците – сестра и племенница на пострадалия при ПТП Б. Р..

Спорът във въззивна инстанция се концентрира относно легитимацията на ищците да претендират обезщетяване на неимуществените вреди съгласно постановките на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, размера на обезщетението, определен съгл.чл.52 ЗЗД, при съответно въведено от застрахователя правоизключващо възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Видно от приложената присъда /на л.46 по делото/, Д. Б.ов Р. е признат за виновен, че на 19.01.2018г. в община Търговище, на първокласен път I-4 в участък км.246+830, в близост до м.Фисека, в посока гр.Шумен, при управление на л.а.Сузуки Суифт с ДК №В 1292 НК, собственост на Г. М., нарушил правилата за движение /чл.20 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Р. както и средни телесни повреди на водача на насрещно движещият се автомобил Л. К.. Влязлата в 4 сила присъда се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл.300 ГПК.

Съгласно решение по т.дело №898/2020г. на ВОС /приобщено към доказателствата по настоящото/, образувано по искове на съпругата на починалия и детето му, действащо чрез своята майка и законен представител, съдът във въззивното производство по в.т.дело №370/2021г. на ГО на ВнАС, е определил принос на пострадалия Б. Р. за настъпване на вредите от 20%, поради установената липса на поставен предпазен колан, което е допринесло в значителна степен за размера на вредите. С оглед разликата в страните, това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо относно приетия в него процент на съпричиняване. Последното не се обхваща и от обективните предели на постановената присъда спрямо деликвента, тъй като не представлява част от квалификацията на престъплението.

От изготвената КАТМЕ /на л.162 и сл./ се установява оборудването на процесния автомобил Сузуки Суифт с предпазни колани за водача и пътниците като предните са триточкови – закрепват се за три точки в купето на автомобила и фиксират тялото на пътника в областта на кръста и торса.

Комбинацията от правилно поставен предпазен колан и задействана въздушна възглавница при челен удар, какъвто е процесния, намаляват драстично рисковете от увреждане. Експертизата няма обективни данни дали предпазните колани са били задействани. Вещото лице е категорично, че описаните травматични увреждания /лицево-черепни и гръдни травми/ в главата и гръдния кош не биха могли да бъдат получени при правилно поставен обезопасителен колан и при липса на тежки деформации на купето на автомобила. Получените от пострадалия увреждания – охлузвания на челната област на главата, ЧМТ и травма в гръдния кош, не могат да бъдат получени при ползване на предпазен колан. Съдът изхожда и от теоретичната постановка, че коланът предпазва именно при челен и диагонален удар като задържа тялото към седалката. В случая е безспорно, че двата автомобила са се сблъскали челно, а причина за смъртта на Б. Р. е именно тежка гръдна травма с разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив от около 2500 мл. в лява гръдна половина, довели до остра дихателна недостатъчност и анемия.