Решение № 120 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100502906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С решение №50008/15.02.2023 г. по гр.д . №3063/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е отменено решение №262835 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д.

№15371/2018 г. по описа на СГС, І I-в състав, с което е отменено изцяло решение от 21.08.2018 г. по гр.д. №57408/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, и е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД – за сумата от 12 000,00 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.9, раздел Х от договор за проектиране и строителство от 28.03.2017 г., ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното плащане, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника Р. И. Ц. срещу решение от 21.08.2018 г. по гр.д. №57408/2017 г. на Софийския районен съд, 45 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 12 000,00 лв., представляваща неустойка, начислена върху сумата от 60 000,00 лв., уговорена в т.9, раздел Х от договор за проектиране и строителство от 28.03.2017 г., ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, и необосновано.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е изправна страна по процесния договор за проектиране и строителство, респ., че ответникът е неизправна такава и в забава и виновно неизпълнение на договорните си задължения, както и че необосновано и приел, че за последният е възникнало задължение за неустойка поради разваляне на договора. Поддържа, че съдът не е обсъдил доводите и, че процесната неустойка има характер на отметнина по смисъла на чл.308 ТЗ, която не дължи, тъй като не се е отказала от 1 договора, а същият е развален едностранно от ищцовото дружество. Твърди още, че претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, евентуално – подлежи на намаляване от съда поради прекомерност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна К.И.А. „Б.Т.Ф.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В настоящето въззивно производство съдът е указал на страните, че ще разгледа въпроса за нищожността поради неравноправност на клаузата на чл.9 от договора за проектиране и строителство от 28.03.2017 г. и може да не зачете правните и последици, както и е дал възможност на страните да изразят становище по евентуалната нищожност, респ. да посочат доказателства.

Ищецът, с оглед дадената му от въззивния съд възможност, е депозирал становище, в което сочи, че неустоечната клауза не е неравноправна – договорът не е сключен при общи условия, респ. уговорена е индивидуално, и неустойката не е необосновано висока.

Ответникът, с оглед дадената му от въззивния съд възможност, е депозирал становище, в което сочи, че неустоечната клауза е нищожна – поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна – води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и не е уговорена индивидуално.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Пред СРС е предявен осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 12 000,00 лв., представляваща неустойка съгласно чл.9, раздел Х от договор за проектиране и строителство от 28.03.2017 г. – поради отказ от страна на възложителя от изпълнението на договора, в размер на 20 % от стойността на договора, ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното плащане.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че договорът е подписан за ищеца от лице без представителна власт, както и че ищцовото дружество едностранно е прекратило договора, респ. ответникът не е била във виновно неизпълнение. Релевира и възражение за нищожност на клаузата относно неустойката за неизпълнение, евентуално – за прекомерност на същата.

По делото не е спорно и се установява от представения договор за проектиране и строителство №50/28.03.2017 г., двустранно подписан, че ответникът е възложила на ищеца проектиране, произвеждане и изграждане на двуетажна къща с обща разгъната застроена площ от 120 кв.м. в с. Режанци, Област Перник, при изпълнение „до ключ“ съгласно спецификации към договора за сумата от 60 000,00 лв. с ДДС, от които 30 000,00 лв., платими в срок до три работни дни след подписване на договора. Съгласно чл.1, раздел V от договора, като първи етап на изпълнение е предвидено изготвянето на проекти – в срок до 30 работни дни след уточнен идеен архитекурен план, след наличие на виза за проектиране.

2

В раздел V I са предвидени правата и задълженията на възложителя, като съгласно чл.1 и чл.2, последният се задължава да предостави на изпълнителя скица с виза за проектиране от главния архитект на общината, на която се намира имота, договори с експлоатационните дружества /ВиК и електроразпределителни/, геодезическо заснемане, скица в цифров модел, тахиметрия на терена, трасировъчен план, геоложки доклад и други необходими документи в тридневен срок от подписване на договора. В раздел VII „рекламации и неустойки“ - чл.3, е уговорено, че в случай на забава на възложителя по срочните му задължения за плащане по раздел II, последният дължи неустойка в размер на 0,2 % от стойността на неизвършеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 10 % от тази стойност. В чл.8 от договора е предвидено внесените до момента суми да остават за изпълнителя при отказ от страна на възложителя без основание. В раздел Х, чл.9, е предвидено, че в случай че възложителят без основание се откаже от изпълнението на договора дължи на изпълнителя неустойка в размер на 20 % от стойността на договора.

От представената по делото нот. покана №9, т.ІV, рег. №4793/10.04.2017 г. по описа на нот. В. М., отправена от ищеца, чрез адв. С. П., сочен като пълномощник на дружеството, до ответника, се установява, че последната е поканена да изпълни задължението си за заплащане на авансовата вноска от цената по договора в размер на 30 000,00 лв., ведно с дължимата неустойка за забава. В поканата се съдържа и напомняне за задълженията по чл.1 и чл.2 от раздел VI на договора, без които документи изпълнителят е в невъзможност да изпълнява своите задължения по договора. На възложителя е предоставен едноседмичен срок от получаване на поканата да изпълни задължението си за заплащане на частта от цената, ведно с неустойката за забава, като в противен случай изпълнителят ще счита договора за развален по вина на възложителя и последният би дължал неустойката по чл.9 в размер на 12 000,00 лв. Поканата е връчена на ответника на 10.04.2017 г., видно от направеното нотариално удостоверяване.

Видно от представената нот. покана №177, т.ІІ, рег. №3523/19.04.2017 г. по описа на нот. В. Г., ответникът е уведомила ищцовото дружеството чрез управителя му, че се е усъмнила в представителната власт на лицето, подписало договора от името и за сметка на дружеството, съответно изпитала притеснения и от обстоятелството, че банковата сметка, по която следвало да извърши плащането, била запорирана, поради което счита договора за недействителен, тъй като не е налице валидно изявление от страна на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, с оглед което и оттегля изявлението за сключването му. В поканата се сочи още, че е налице и обективна невъзможност за изпълнение на договора с оглед краткия тридневен срок за задълженията по раздел VI. Поканата е връчена на ищеца на 20.04.2017 г.

С отговор на нотариалната покана №72 т.ІV, рег. №5242/21.04.2017 г. по описа на нот. В. М., ищцовото дружество, чрез адв. П., е уведомило ответника, че лицето Б. е надлежно упълномощено по силата на нот. заверено пълномощно от 24.11.2016 г., което не е оттеглено. В отговора се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.301 ТЗ, както и че от страна на дружеството не са предприети действия по противопоставяне на сключения договор, а обратно - потвърждаване на същия с изявлението, съдържащо се в първата, адресирана до Ц. нот. покана, както и че с оглед липата на плащане в предоставения срок, развалянето на договора е настъпило, с оглед което дължима е неустойката в размер на 12 000,00 лв. Отговорът е връчен на ответника на 22.04.2017 г. лично на ответника, видно от направеното нотариално удостоверяване.

Като писмено доказателство по делото е представено и пълномощно, нот. заверено от нот. ******* А., рег. №25188/24.11.2016 г., от което е видно, че Д.Д.Ж., в качеството си на управител на „Б.Т.Ф.“ ЕООД, е упълномощила Х.Г. Б. да представлява дружеството, в това число и да сключва договори, което пълномощно е валидно от извършването на нот. заверка на 24.11.2016 г. до изричното му оттегляне.

По делото е представен протокол №91, т.VІІІ, рег. №12101/22.12.2017 г., съставен от 3 нот. В. Г., за удостоверяване съдържанието на интернет сайт „Евтин дом“, достъпен на адрес - http://evtindom.eu.

Видно от представената по делото фактура №1493373/30.03.2017 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, на посочената дата от страна на ответника са заявени и заплатени следните услуги: извършване на проучвателни работи по външно електрозахранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 15 кW на стойност 97,08 лв.

Представено е и становище за условията за временно присъединяване към електрическата мрежа за обект жилищна сграда, находящ се в УПИ VIII-199а, кв.21, с.

Режанци, Община Брезник.

Представени са също приходни квитанции от 29.03.2017 г. и от 05.04.2017 г., издадени от Община Брезник за презаверяване на скица и изготвяне на копия от кадастрален план.

Представена е и извадка от електронния сайт - http://evtindom.eu, видно от която фирмата преустановява работа на обектите в периода октомври – март, като за да се използва ефективно строителният сезон най-добрият период за подписване на договор бил през есента или зимата, тъй като получаването на разрешение за строеж и влизането му в сила в повечето случаи отнемало няколко месеца.

От удостоверение, изх. №9400-402/04.03.2021 г., издадено от Община Брезник, се установява, че за периода 2016 г. – 2017 г. не е подавано заявление за издаване на виза за проектиране от Р. И. Ц..

От обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, се установява, че е поискала пълномощно, за да се увери, че Х. Б. има представителна власт от името на ищцовото дружество, но пълномощно не и е било предоставено, както и че е била готова да плати при представяне на такова пълномощно.

От показанията на свид. Д.Ж. /управител на дружеството-ищец до 15.05.2017 г./ се установява, че Х. Б. е бил упълномощен от нея да ръководи дружеството, вкл. и да сключва договори. Свидетелят сочи още, че в тридневния срок по договора ответникът не е заплатила първоначалната вноска и последната е заявила по телефона, че се отказва от договора, както и че отказала среща и е заявила, че има опасения за измама, след което са и изпратени покани и и е предложено да и бъде изпратено и поисканото пълномощно.