Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 495 от 11.06.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2810/2024
Вид
Решение № 495
Подписан
11.06.2025
В сила
11.09.2025
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102810 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№2810/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№23160/15.10.2024г. на М. А. С., ЕГН **********, гр.Б, против Ос гр.Бпредставлявано от Директора Сс която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. чл.59 от КТ във вр. с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., за признаване за установено спрямо ответника вземането на ищцата за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2454 по описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, а именно:

-сумата в размер на 2 583 лв., представляващи неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 583 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окночателното изплащане на задължението;

-сумата в размер на 301.28 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 2 583 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението, съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение;

-сумата в размер на 4 140.80 лв., представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудовото възнаграждение за положен труд за месец юли 2023г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 140.80 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окночателното изплащане на задължението;

-сумата в размер на 482.99 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4 140.80 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението, съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение;

1

-сумата в размер на 593 лв., представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни, съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 593 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, -сумата в размер на 69.17 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 593 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор от 15.09.1995г. ищцата М. А. С. е работила на длъжността „учител“ в Ос По-късно е заела длъжността „старши учител по биология и химия“, като тази длъжност е изпълнявала до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. На 01.08.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №РД-09-1074 от 25.07.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че ищцата е членувала в СС на Си“, поради което към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение й било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.2 и т.6 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни заплати, а именно сумата от 27 605.60 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни, в размер на 3 953.93 лв.

Твърди се, че с Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ се извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Сочи се, че съгласно т.1 от Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г. Посочва се, че съгласно направеното изменение /чл.27, ал.1 и ал.3, т.2/, с обратна сила, считано от 01.01.2023г. индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по - високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15%.

Посочва се, че съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/служителя работа, а съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.

Сочи се, че с изменението на посочения колективен трудов договор, извършено с анекса, е предвиден нов размер на основните трудови възнаграждения на лицата заети в системата на образованието, който е приложим, считано от 01.01.2023г., поради което се посочва, че разпоредбите на този анекс се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на неговите норми /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Сочи се, че с предвидената обратна сила се предвиждат по - благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което изцяло отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.14 от ЗНА.

Във връзка с горното се сочи, че ищцата, която е полагала труд в посочения период има право и следва да получи посоченото увеличение на работната заплата, учеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и увеличения размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Навежда се, че последващото прекратяване на трудовото правоотношение не засяга и не променя това правно и фактическо положение, като се твърди, че с приемането на разпоредбите на Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. съществувалото между страните 2 индивидуално трудово правоотношение по отношение на трудовото възнаграждение е преуредено.

Твърди се, че със Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. ищцата поискала от работодателя Осмо средно училище „Арсени Костенцев“ да й изплати дължимите увеличения съгласно посочения анекс, но с отговор изх.№АС-03-1048 от 08.11.2023г. работодателят категорично отказал заплащането им.

Навежда се, че за събиране на претендираните суми ищцата подала заявление в съда по чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№2454 по описа на Рза 2024 година и била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответната страна подала възражение.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Не се оспорва, че ищцата е заемала длъжността „учител“ в Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, както и че със Заповед №РД-09-1074 от 25.07.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че с посочената заповед на ищцата е определно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от 11 брутни работни заплати в размер на 27 605.60 лв. Навежда се, че прекратителната заповед не е оспорена пред съда и е влязла в сила. Същата като стабилен административен акт, с който е определен размера на дължимото обезщетение, изключвал претендираното от ищцата изчисляване на дължими суми извън посочения в заповедта начислен размер. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението работодателят се е съобразил с действащите към момента на пенсионирането на ищцата 01.08.2023г. правни постановки на КТ, на чл.27, ал.2 от КТД, указанията по прилагане на Анекс №Д01 -192 от 10.08.2023г. и приетите Вътрешни правила на училището. Навежда се, че дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е изчислено съобразно действителното брутно трудовото възнаграждение на ищцата към момента на прекратяването, чийто размер не е засегнат от последващото анексиране към 10.08.2023г.

С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата М. А. С. се явява лично и с адв.В, който поддържа исковете и моли за уважането им.

В съдебно заседание ответникът Осе представлява от адв.Д. Б., която оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

По настоящото дело липсва спор по фактите, а спорът се съсредоточава върху приложението на закона.

Страните не спорят, че по силата на Трудов договор ищцата М. А. С. е работила на длъжността „учител“ в Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, като тази длъжност е изпълнявала до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №РД09-1074 от 25.07.2023г., считано от 01.08.2023г. При прекратяване на трудовото правоотношение й било изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 953.93 лв. за 33 работни дни, както и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни заплати – 27 605.60 лв.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че ищцата е била член на СС към С“ на КТ „Подкрепа“ до месец август 2023г. вкл. /л.64 от делото/.

С Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от една страна, и Синдикат на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование” към КТ „П Независимия учителски синдикат към КНСБ, от друга страна, е извършена промяна на посочения колективен трудов договор. Съгласно т.1 от Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., както следва:

„чл.27, ал.1: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: .... (3) т.2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на 3 увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по - високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15%.“.