Протоколно определение № 166 от 17.06.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 204/2026
- Вид
- Протоколно определение № 166
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Светослава Николаева Колева, Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 166 гр. Варна, 17.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослава Н. Колева
Членове:
Янко Д. Янков
Даниела П. Костова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600204 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Жалбоподателят К. А. Е., редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна и с адв.С. И. от АК-Варна, редовно упълномощен от хода на досъдебното производство.
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Я.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Няма да соча доказателства.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.
ЖАЛБ.Е.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, в процедура сме по смисъла на чл.65 от НПК. Вече трети път ВАпС е сезиран със жалба срещу 1 определение на ВОС срещу взета и определена/потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на К. А. Е.. Нищо ново не се е случило, няма събрани нови доказателства, които да променят първоначалното становище потвърдено при второто разглеждане на делото с определение по ЧНД № 111 от 26 г. на 09.04. Апелативен съд Варна друг състав, където всички аргументи които се сочат и днес пред Вас са били предмет на разглеждане и основателно са били оставени без уважение. По никакъв начин не е разколебано обоснованото предположение, тъй като всичките доводи свързани със свидетеля П. Х., на същите е бил даден отговор, вкл. и в това определение, което е по ЧНД № 111 от 26 г.
Налична е и към настоящия момент реална опасност от извършване на престъпление с оглед както предходната съдимост, така и доказателствата сочещи за продължителност в разпространението на наркотични вещества от страна на жалбоподателя и на неговия баща. Продължителността на задържането не е неразумна. Тя е както в рамките на законно определения срок, така и на разумния такъв по смисъла на закона и съдебната практика. По отношение семейното и социално положение на обвиняемия вече съдът е взел отношение, че то не обосновава изменение на мярката в по-лека. Искането да се наложи „домашен арест“ е неуместно, доколкото разпространяването на наркотиците е извършвано в и около домовете на обвиняемия и лицето, с което отговаря по чл.20, ал.2 - неговия баща и затова ще Ви моля и към настоящия момент да приемете, че е законосъобразна и правилна мярката за неотклонение „задържане под стража“. ДП е пред приключване, видно е и от материалите по делото и последното постановление, което е изготвил наблюдаващия прокурор. По никакъв начин в протокола същият не е посочил че това било бъдещо несигурно събитие.
АДВ.И.: Уважаеми Апелативни съдии, аз се придържам към това, което съм написал в жалбата. На първо място по отношение на обоснованото предположение, правилно прокурора се изказа, че нищо ново не се е случило.
Нищо ново не се е случило, единствено моя подзащитен е дал подробни обяснения. Да, подложили сме от първия момент на задържане на критика свидетелските показания и разпознаването на П.Х., който смесва в показанията си двете личности на моя подзащитен и на баща си А.А.. Той посочва К., а говори за А.А.. Искахме това обстоятелство да се изясни. Вече 6 месеца този човек отказва да участва в очни ставки. Въпреки всичко 2 прокуратурата е можела да направи разпознавания на живо. Това е абдикиране.
Това е единственото ни възражение, защото забележете обвинението работно или не, че се държат наркотични вещества в съучастие с баща му на адреса на който живеят абсолютно всички - той, баща му, деца и т.н. Това е единствения човек П.Х., който по някакъв начин го свързва с наркотичните вещества. Не съм съгласен, че в някакъв продължителен период от време разпространявал наркотични вещества. Такова обвинение няма, а няма и такива данни от свидетелските показания. Шест месеца прокуратурата имаше възможност да изчисти тези моменти.
По отношение на опасността от укриване и извършване на друго престъпление, да свидетелството за съдимост е ясно, и претендираното престъпление е в изпитателния срок, но за 6 месеца аз считам, че тази опасност от укриване и извършване на престъпление намалява. Такава е и трайната съдебна практика на съда по ЕС. Позволил съм си да цитирам определени казуси. Не съм съгласен и с изложеното в протокола от прокуратурата, че семейния статус, който е тежък, грижи се за няколко деца, което вече е служебно известно на Апелативния съд. Майка му почина докато е в ареста, баща му е задържан, а жена му е принудена да гледа сама децата.
Това обстоятелство ВОС и прокуратурата го остават недооценено, въпреки, че нормата на чл.56, ал.3 от НПК изрично казва, че семейното положение е важно за вземане на една мярка за неотклонение или за продължаването на действията на мярката. Този човек до последно беше на работа. Има данни, че полага труд. Има и данни че работеше на трудов договор. Неясно е за мен защо прокуратурата не иска да изясни този момент със свидетеля П.Х.. Дори и да не иска да се среща с тези хора в очна ставка, има и други способи, където може да се изясни какво е имало преди този свидетел. Да, вярно атакувахме няколко пъти мярката за неотклонение, но 6 месеца са един доста сериозен период от време. Делото било на приключване. Но дали ще приключи или не, никой не може да каже. Той е дал само едни обяснения. Има предявяване на материалите, т.е. нашите искания ако искаме пак нещо около този свидетел пак ще бъдат отхвърлени. Моля за една по-лека мярка като „домашен арест“, с електронно наблюдение.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Само искам да кажа, че не е тук мястото да тълкуваме показанията на П.Х., но от същите става ясно, че той не се е 3 запознавал с обвиняемия. Представено му било друго лице с имената А.А. и никакво противоречие няма. И затова Апелативен съд Варна е приел, че такова не е видял през месец април 2026 година. Всеки път се поставя този въпроси всеки път става ясно за тези показания.
На следващо място от справката пък аз виждам, че има признато едно дете /том2 лист 178/ За какви деца се говори?
АДВ.И.: Ако позволите само да кажа, че протоколите от мерките за неотклонение са част от ДП. Там всичко е коментирано и изяснено, дори от Апелативен съд Варна по отношение на тези деца. А за разпознаването то е очевадно.
Жалб.Е.: Ако може домашен арест. Шест месеца не съм си виждал децата. Имам пет деца. Те знаят че съм в Англия. Жена ми сега ги гледа сама.
Ако може домашен арест и да си виждам децата. Живея на ул.Гургулят 21.
Там живея с жена ми и дядото. На друга къща живея.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, като обсъди наличната доказателствена маса, възраженията на страните, застъпените становища в с.з., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е въззивно по реда на чл.65 от НПК, и има за предмет преценка законосъобразността на отказа за пореден път на ВОС да измени мярката за неотклонение взета по отношение на К. А. Е.. Защитата твърди неправилност на този извод, като се акцентира на разколебаност на предположението за съпричастност на К. Е. към инкриминираната деятелност, и за отпаднала или снижена опасност от извършване на престъпление, изводима от изминалия продължителен период на задържане.
Въззивната инстанция в настоящия си състав не споделя доводите на защитата, като на първо място следва да бъде посочено, че това е пореден въззивен контрол, който се осъществява върху законосъобразността на задържането на К. Е., като и настоящия състав не намира основание да преразгледа становището за наличие на обосновано подозрение за неговата съпричастност към предявеното му на 12.12.2025 г. обвинение по смисъла на чл.354 а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Става на въпрос за обвинение за държане 4 на 19 дози метаамфетамин и различно количество марихуана, осъществено в съучастие с неговия баща. В рамките на ДП извода за съпричастност на Е. и свързваността му с тези установени като наркотични вещества е резултат от оценката на извършените действия по претърсване и изземване, така и от показанията на оспорения свидетел П.Х.. Въпроса за това защо П.Х. споделя името на бащата на Е., а разпознава К. Е. е бил изяснен в рамките на ДП по достатъчно надежден начин. Същият е бил разпитан няколко пъти и действията по неговото разпознаване говорят за категоричността на това, че той посочва именно К. Е. като лицето, което му е продало наркотичното вещество. В това производство тези доказателства освен, че са допустими, са и достатъчни на пръв поглед да убедят непредубедения наблюдател, че Е. има касателство към инкриминираната деятелност.
Безспорно, изминалия период от време снижава опасностите, същевременно обаче и тук става дума за изминал период от близо 6 месеца.
Това снижение обаче според настоящия състав не е достатъчно за да мотивира въззивния съд да пристъпи към промяна на мярката за неотклонение.
Опасността от извършване на престъпление е повече от реална. Тя се извежда както от начина, по който е било осъществявано изпълнителното деяние, така и от предходната съдимост, която е за тежко престъпление, каквото е грабежа.
Отделно от това разследваната деятелност по настоящото производство попада в рамките на изпитателния срок на това предходно осъждане.
При тези факти въззивния съд намира, че задържане в продължение на 6 месеца не е достатъчно, за да сведе до минимум опасността от извършване на престъпление така, че да пристъпи към промяна на мярката за неотклонение.
Безспорно наличието на 5 деца е усложнено социално положение за обвиняемия и е от категорията на обстоятелствата, които подлежат на обсъждане в това производство, но доколкото другия родител полага грижи за тях съдът намира, че не е изправен пред специфична необходимост за промяна и на мярката на това основание.
С оглед на изложеното, съдът намира, че всички предпоставки за продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение Е. продължава да са налице, поради което и на основание чл.65, ал.9 от НПК, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 11.06.2026 г. по ЧНД № 916/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 611/11.06.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на К. А. Е. с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 1025/2025 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.13 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Секретар: _______________________
6