Решение № 932 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100500027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10990/11.10.2022 г. по гр. д. № 61307/2022 г. по описа на СРС, 72 състав е отхвърлен предявения от А. А. Ш. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за признаване за установено, че е налице преобразуване на лично имущество на А. А. Ш. при придобиването на лек автомобил

Киа

Спортидж, шаси U5YPK816HLL91022, двигател:

G4FJLZ621236, цвят: син, рег. № ******* за 7000/61610 идеални части и е допусната делба между В. Г. В. и А. А. Ш. на следния съсобствен лек автомобил

Киа

Спортидж, шаси U5YPK816HLL91022, двигател:

G4FJLZ621236, цвят: син, рег. № *******, при квоти – за В. Г. В. 1/2 идеална част, за А. А. Ш. – 1/2 идеална част.

Против решението, в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК и са определени квотите в съсобствеността, е постъпила въззивна жалба вх. № 244379/10.11.2022 г., подадена от А. А. Ш. (с ново фамилно име В.), в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, 1 като в нарушение на задължението си да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, не бил посочил как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, както и за кои от тях не се сочат доказателства. Освен това, решаващият извод на съда, с който се обосновава отхвърлянето на предявения насрещен иск е резултат на невярно и превратно тълкуване на установеното по делото и заявеното от страните, както и придаването на твърденията на В. В. и баща му доказателствена тежест, каквато те нямат, като поддържа, че при преценка на доказателствата е допуснато нарушение на чл. 12 от ГПК. Игнорирани били и представените от ответницата писмени доказателства. Поддържа, че по делото се установявало, че сумата от 7000 лева, която е получена на 10.04.2020 г. от купувачката П.А. за продажбата на лек автомобил, придобит от А. Ш. преди брака. Твърди, че в спестовната й сметка към 21.04.2020 г. е била налична сумата от 61400 лева, която била прехвърлена по разплащателната й сметка, като на 07.05.2020 г. е прехвърлила на К.М.Б. сумата от 62353 лева. Твърди, че с това е оборила презумпцията за съвместен принос на двата съпрузи, като е вложена сумата от 7000 лева, придобита с лични средства. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважен предявения установителен иск и делбата за бъде допусната при квоти: 34305/61610 идеални части за А. А. и 27305/61610 – за В. В..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 284380/20.12.2022 г., подаден от В. Г. В., с който заявява, че оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че съдът е постановил правилно решение като е съобразил становищата на страните и събраните доказателства Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 61307/2021 г. по описа на СРС, 72 състав е образувано по искова молба, подадена от В. Г. В., с която е предявен иск за делба на движима вещ – лек автомобил. С Определение № 6842/17.03.2022 г. за съвместно разглеждане е приет иск по чл. 23, ал. 2 СК за признаване, че 7000/61610 ид.ч. от делбения автомобил са нейна собственост в резултат на трансформация на лични средства.

2

Ищецът В. Г. В. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение № 20184660/13.09.2021 г. по гр.д. № 10087/2021 г. на 89 състав на СРС, което било влязло в сила на 01.10.2021 г. Твърди, че по време на брака им, с договор за покупко-продажба на автомобил закупили моторно превозно средство: Киа Спортидж, шаси U5YPK816HLL91022, двигател: G4FJLZ621236, цвят: син, рег. № *******. Моли да бъде допусната делба на придобития по време на брака автомобил при дялове 1/2 за В. Г. В. и 1/2 за А. А. Ш..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.

А. Ш. (с ново фамилно име В.а), с не оспорва, че по време на брака й с ищеца е придобит процесния автомобил. Твърди, обаче, че оспорва твърдението, че съсобствеността е възникнала при равни дялове. Посочва, че при придобиване на лекия автомобил е платила част от цената – 7000 лева със свои лични средства, които е получила при продажбата на свой собствен лек автомобил Peugeot 208. Изтеглила и кредит в размер на 40000 лева, а останалата част от продажната цена на придобития по време на брака автомобил (61610 лева), била платена със семейни средства. Моли да бъде признато за установено на основание чл. 23, ал. 2 от СК, че 7000/61610 идеални части от лек автомобил Киа Спортидж, шаси U5YPK816HLL91022, двигател: G4FJLZ621236, цвят: син, рег. № ******* били изключителна собственост на А. А. В., както и делбата да бъде допусната при дялове 27305/61610 идеални части за В. В. и 34305/61610 идеални части – А. В..

С обжалваното решение съдът е приел, че е безспорно възникването на съсобственост върху недвижимия имот на посоченото в исковата молба основание и делбата е допусната при квоти по ½ идеални части за ищеца и за ответника, като районният съд преценявайки събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел, че предявеният установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК е неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за собствеността всеки един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки. Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описаната в исковата молба вещ и основанието, въз основа на което е възникнала.

Не е спорно между страните, а и се установява, че по време на брака им, е сключен Договор за покупко – продажба на автомобил от 07.05.2020 г., по силата на който са придобили собствеността върху лек автомобил Киа Спортидж, шаси U5YPK816HLL91022, двигател: G4FJLZ621236, цвят: син, рег. № ******* срещу цена в размер на 61610 лева. Установява се, че сумата от 62353 лева е преведена по сметка на К.М.Б. – София ООД за покупка на МПС на 07.05.2020 г.

Не е спорно между страните, а и се установява, че с Решение № 20184660/10.09.2021 г. по гр.д. № 10087/2021 г. по описа на СРС, 89 състав, влязло в сила на 01.10.2021 г. бракът между А. А. Ш. и В. Г. В. е прекратен с развод.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като в ал. 3 е предвидено, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. В срока за отговор ответницата е предявила иск, с който е направила искане да бъде установено, че е собственик на 7000/61610 идеални части, като са въведени твърдения, че при придобиване на процесния лек автомобил са вложени 7000 лева, лични средства, получени от продажба на лек автомобил, който е бил нейна лична собственост, придобит преди брака, т.е. поддържа, че е налице частична трансформация на лично имущество към момента на придобиване.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост 4 от това да бъде установено притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът е притежавал лични средства, от съществено значение е да се установи, че те са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение. В тежест на А. Ш. е било да докаже придобивната стойност на автомобила, размерът на вложените от него средства, които твърди, че имат личен произход и влагането на тези средства при придобиването му ( в този смисъл Решение № 50112 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о., ГК., и др.).

Обстоятелството дали паричните средства за заплащане на придобитото имущество са преведени от влог (сметка) на съпруга, на чието име е придобит автомобила по сметка на продавача, е ирелевантно при извършването на преценка за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК. От съществено значение е какъв е произходът на средствата, с които е платена тази цена, а не начинът, по който е извършено плащането. (в този смисъл решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г. на II г. о. на ВКС).

С въззивната жалба, на първо място е въведен довод, че е допуснато съществено процесуално нарушение от съда при доклада на делото, като не били дадени указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест за установяване на релевантните за предявения установителен иск по чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс обстоятелства, както и не били дадени указания, че има факти, за които ответницата не сочи доказателства. Въззивният съд намира, че направеното възражение е неоснователно. С Определение в съдебно заседание от 18.05.2022 г. съдът е обявен за окончателен проект за доклад на делото, съставен с Определение № 6842/17.03.2022 г. В доклада си, във връзка с предявения иск за установяване на трансформация на лично имущество, е посочено, че „ищцата следва да докаже конкретно влагане на лични средства при придобиване на вещта по време на брака и към момента на придобиване на собствеността“. Дадените указания са съобразени с 5 предмета на доказване, така, както е очертан от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс и трайната съдебна практика по прилагането й. Не е допуснато и нарушение на чл. 146, ал. 2 от ГПК във връзка със задължението на съда да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба и молбата, с която е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс са представени доказателства. Дали тези доказателства установяват твърденията на страната не може да бъде предмет на указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК, а преценката на доказателствата се извършва с решението по съществото на спора.

Във връзка с второто основно възражение за неправилност на обжалваното решение следва да бъде извършена преценка на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. При тази преценка следва да се посочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

На 10.04.2020 г. между А. А. В.а (Ш.) - продавач и П.Р.А. – купувач е сключен договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, рег. № 271/10.04.2020 г. на Нотариус В.И. с рег № 271 в НК, по силата на който продавачът продава на купувача собственото си МПС „Пежо 208“ с регистрационен № *******, в такова състояние, в каквото се намира към момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него за сумата от 7000 лева, която сума продавачът заявил, че е получил по банков път, преди подписването на договора.