Определение № 5407 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5407 гр. София, 25.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002102981 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19459/05.06.2024г., подадена от Н. Х. З. и Маргарита Х. З., чрез процесуалния представител адвокат Ж. М. от АК-П., срещу решение № 587 от 30.04.2024г. по в. гр. д. № 418/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 4870 от 30.11.2023г. по гр. д. № 17258/2022г. на Пловдивския районен съд, XIV граждански състав, е отхвърлен предявеният от касаторите против М. Т. З., В. И. З. и Н. И. З. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците на основание придобивна давност върху недвижим имот - СОС с ид. № *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед от 28.09.2017г, с адрес : [населено място], [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от СОС с ид. [№] по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед от 28.09.2017г., с адрес: [населено място], [улица].

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната практика на ВКС, а именно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по т.д.№1 от 2012 г. на ОСГК относно 1 това дали упражняването на фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на другите съсобственици, води до придобиването й по давност. Поддържа се, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 107 от 31.07.2019г. на ВКС по гр. д. № 3540/2018г., I г. о., ГК относно това дали в хипотеза на постигнато неформално съгласие между сънаследници за доброволно уреждане на имуществените им отношения, при което всички се съгласяват определен имот да остане на един от тях, е налице предаване на владението и дали, за да се придобие собствеността по давност, е необходимо владелецът да отблъсква владението на останалите съсобственици, както и с решение № 32 от 8.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4591/2015г., I г. о., ГК относно това при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Сочат противоречие с решение № 3/25.01.2016г. по гр. д. № 3973/2015г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин (чрез предаване от предишния собственик или владелец) или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл.

83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.

В изложението се навеждат доводи, че въззивният съд е постановил решението си върху свидетелските показания на само един, заинтересован свидетел, без да е изложил мотиви по приложението на чл. 172 ГПК. Касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на решение № 194 от 02.07.2012г. на ВКС по гр. д. N992/2012г., II г. о., ГК, в което е прието, че именно когато свидетелите, посочени от едната страна попадат в хипотезата на чл. 172 ГПК, съдът трябва да посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни.

Твърди се противоречие на приетото от въззивният с практиката на ВКС по въпросите за владението и придобивната давност, обективирана в решение №68 от 02.08.2023г. на ВКС по гр. д. №603/2012г., решение № 38 от 9.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2425/2020г., ГК, в които е възприето, че постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.

Поддържа се, че постановеният от въззивния съд съдебен акт е в противоречие с решение № 38 от 9.04.2021г. на ВКС по гр. д. №2425/2020г., I г. о., ГК и решение № 302 от 24.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010г., в които е прието, че след като непосредствените съседи възприемат като изключителни собственици ищците, ищците са извършвали ремонти в имота и не са виждали ответниците да са идвали, освен на гости, както и не се установява ответниците да са имали ключ за имота, следва да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху имотите.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация М. Т. З., В. И. З. и Н.

И. З., чрез процесуалния си представител адвокат С. М. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

2

Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството е образувано по иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н. Х. З. и М. Х. З. срещу М. Т. З., В. И. З. и Н. И. З., за признаване за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение от 2004г. на недвижим имоти - СОС с ид.№ [№], ведно с 1/2 ид.ч. от СОС с ид.[№], и двата по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед от 28.09.2017г., с адрес: [населено място], [улица]. Ищците са изложили твърдения, че са получили владението върху имота през 2004г., когато с наследодателя на ответниците И. Н. З. и М. Т.

З. е била извършена неформална продажба на процесния имот, като са заплатили сумата 8 000 лева, с уговорка собствеността да се прехвърли след снабдяване с необходимите документи. От 2004г. до смъртта на И. Н. З. през 2020г. страните договаряли да сключат окончателен договор с нотариален акт, но не се стигнало до реално сключване на такъв договор поради пребиваване на Н. Х. З. в чужбина, а при прибирането му, И. и М. Т. З. били ангажирани. Действия в тази насока били предприети и от М. Т. З., В. И. З. и Н. И. З., но не се стигнало до сключване на сделка поради отказ от страна на последните с мотив, свързан с актуалността на цената на имота.

Ищците са изложили, че са придобили собствеността върху първи етаж на недвижимия имот с ид. [№] по КК и КР на [населено място], ведно с 1/2 ид.ч. от сутеренния етаж и ј ид.ч. от дворното място, чрез покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, а претендираното право на собственост върху втория жилищен етаж от сградата и сутеренния етаж основават на владение от 2004г. до подаване на исковата молба, като заявяват, че владеят процесните имоти като свои, цената за тях била заплатена през 2004г. и освен за живеене ги ползват и като помещения за складиране, а ответниците не съхранявали вещи в тези помещения.

Въззивният съд е констатирал, че по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. - братовчед на ищците и Р. К., без родство със страните, които са заявили впечатления с оглед на това, че живеят в близост до процесния имот. Свидетелят А. заявил, че виждал ответниците В., И. и М. да идват предимно „на гости“, не ги е виждал да правят нещо по имота, както и на двора, не знае те да ползват имота, ответниците са се събирали на двора с ищцата М. Посочил, че ответникът Н. от 2004г. живее в Америка. Изразил предположение, че всички са на едно мнение, че Маргарита е собственикът. След смъртта на И. - праводателят на ответниците В. и Н., все по рядко ги е засичал, документално не знае на кого е имотът, М. е живеела там, не знае за прехвърляния на имота, И. до смъртта си идвал в къщата, не помни кога е починал И., бил казвал на баща му, че е продал имота за да има пари да изпрати сина си в Америка, не знае дали е бащината къща на И., виждал го повече 3 на двора, не го виждал да преспива, на приземния етаж живее тяхната майка, на горния етаж ищецът Н. заедно с жена си и детето, на следващия етаж има стари мебели на Маргарита.

Виждал съпруга на В., смътно го познава, бил малък, когато го виждал, той лично не е виждал да са правили ремонти. Свидетелката К. е заявила, че в момента в имота живеят М. и Н., който е в чужбина, майка им и синът на М., не виждала в последните години ответниците, идвали като „на гости“, идвали да посетят баба си докато била жива, не ги виждала нещо да правят, да си отключват врати или да чистят двора, ответниците живеели в А., а Н. З. е в Америка повече от 20 години, заминал през 2004г., а баща му продал имота като собственик на втория етаж на къщата, на Н., давал го на роднини, а не на чужди хора, финансирал заминаването на сина си, първичните собственици на имота били дядо Н. и баба М., които най-вероятно са били собственици като са прехвърлили имота на децата си; на сутеренния етаж живеят Н. и М., те били собственици на двата етажа, на втория виждала Н., който през последните 5-6 години не е в България, не живее тук, виждала Н. когато идва от чужбина, И. З. починал през 2017г., когато майка му била жива идвал само да я види, не е виждала И. да ремонтира къщата, с Н. са израснали заедно, идвал е на гости при баба си, отсядал е при нея, не е виждала сестра му В., собствеността е на И. - баба М. и дядо Н. му я прехвърлили.

Посочено е, че за опровергаване заявените от ищците обстоятелства са ангажирани гласни доказателства от ответниците - свидетелите П. С. Д., бивш съпруг на ответницата В. и В. Л.

Л., настоящ съпруг на В.. Първият свидетел заявил, че бил съпруг на ответницата В. от 1991‐ г., когато не знаел, че дядото И. З. има къща в кв. К., но като се родила дъщеря им, решили да се преместят в кв. К., защото им било тесничко, решили да направят ремонт на втория етаж, който бил на дядо му - затворили два прозореца, докарали строителни материали, направили мивка в кухнята, шпакловки, боядисване, това било през 1993г. не могли да завършат ремонта, защото ищцата М. имала притеснения, че докато правят ремонт им пречели на нормалния живот, трябвало да се преминава през техния етаж, стълбата била така направена, че не можело да се качиш на горния етаж, ако не се качиш през техния етаж, решили да спрат ремонта, за да не притесняват М. и направили външна стълба. В крайна сметка похарчили парите, които били отделени за ремонта и външната стълба, след което се отворила възможност да направят кооперация в А., където вложили усилията си и спрели ремонта в кв. К. след 1993-1994г., след което не правил нищо по къщата, постоянно дядо му правил нещо по тази къща освен него, никой друг не правил нещо по тази къща, а те правили тоалетни на всички етажи около тези години 1994г. и по -късно, много работи правил и по външната стълба, те имали багаж, както и баба му и дядо му - родителите на бившата му съпруга. С ответницата се развели през 2004г.

Съобразено е, че свидетелят В. Л. Л., който 15-16г. е в брак с ответницата В., заявил, че много пъти ходил в къщата в кв. К., дядото имал наследствен имот, последните години дядото - бащата на съпругата му бил болен и свидетелят му бил като личен шофьор, починал през 2020г. по празниците, ходили да правят ремонт на къщата, дядо И. бил заварчик, ходили там да правят огради, врати, парапети по стълбището, има спомен също така за входната врата откъм улицата, която се била изкъртила, всичко било негово дело.