Решение № 82 от 16.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Перник, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600293 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 15/06.04.2022 год., постановена по НОХД № 1282/2021 год., Пернишкият районен съд е признал подсъдимия В. К. В. - роден на ***, в ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес - ***, *** образование, ***, разведен, неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН: ********** за невиновен в това, че на *** в складова база, находяща се в ***, противозаконно присвоил - като продал на „МЕЧО-06“ ЕООД, чужди движими вещи - хоризонтален банциг, тип „ЛИСТАЧ“; двойно обрязващ циркуляр тип „ГРЕДАРКА“, марка „МАВО“, модел KDКС2; окрайчващ полски циркуляр № 768-1981, на обща стойност 10130 (десет хиляди сто и тридесет) лева, собственост на „УУД ПАУЪР“ ЕООД, които владеел, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен протест към него от прокурор от Районна прокуратура - Перник, в който се излагат доводи, че присъдата на първата инстанция е неправилна. Представителят на Районна прокуратура 1 Перник сочи, че първостепенният съд, освен, че е допуснал съществени процесуални нарушения, е нарушил и материалния закон. Твърди се, че е нарушена тайната на съвещанието по време на постановяването на присъдата, като се сочи, че по време на оттеглянето на съдебния състав на тайно съвещание същият не е разпоредил на съдебния секретар да напусне залата. Като следващо нарушение прокурорът сочи, че съдебният състав на районния съд е бил незаконен, тъй като е извършвал своите действия в условия на предубеденост.

Сочи се, че съдебният състав неправилно е кредитирал в по- голяма степен свидетелските показания на определена група свидетели, които намира, че са били крайно нелогични, несвързани и недаващи никаква конкретна информация, а мотивите на районния съд се сочи, че са крайно неубедителни. Възразява се срещу достигнатия от съда извод, че деянието не е съставомерно от субективна страна, като се поддържа, че този извод е неправилен и почива на необосновани фактически изводи. Отбелязва се наличието на спорни моменти в направените от районния съд изводи.

В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като алтернативно искане е посочено – отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият В. К. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Доказателствени искания не са направени в протеста на Районна прокуратура - Перник.

В законоустановения срок подсъдимият В. К. В. не е депозирал писмено възражение срещу така депозирания протест от страна на Районна прокуратура – Перник.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник поддържа протеста по изложените в него съображения. В допълнение сочи, че неправилно съдът не е кредитирал изцяло изложеното от свидетеля К.К., като мотвите за това са неправилно обвързани с житейски логични обстоятелства, които съдът е приел за меродавни.

В заключение прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава.

Подсъдимият В. К. В., представляван от защитника си адвокат В., пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито твърди представителят на прокуратурата. Относно твърдението за нарушение на материалния закон, защитникът на подсъдимия възразява, че първоинстанционният съд е извършил обстоен сравнителен анализ на свидетелските показания, като е преценил кои приема и кои не, като е изложил мотивите си за това. В заключение се твърди, че липсва субективния елемент от фактическия състав на твърдяното деяние, поради което правилно съдът е постановил оправдателна присъда.

Подсъдимият В. В. в лична защита поддържа изложеното от защитника му.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че 2 въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

След като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:

На първо място, настоящият състав следва да обсъди релевираните възражения в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинсанционното производство, които биха обосновали връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник.

Във връзка с въведеното възражение от страна на представителя на Районна прокуратура – Перник, че е нарушена тайната на съвещанието при постановяване на присъда от първоинстанционният съд, Окръжен съд – Перник е допуснал до разпит Д. И. – секретар – протоколист, участвала в НОХД № 1282/2021 г. по описа на ПРС. От изложеното от свидетелката в проведеното открито съдебно заседание се установява, че същата има дългогодишен стаж като секретар и спазва строга процедура по време на заседанията, като при оттегляне на съдебния състав на тайно съвещание е необходимо секретарят да регистрира в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) протокола от проведеното заседание, след което незабавно напуска залата. Свидетелката изрично е заявила, че никога не е присъствала на тайно заседание на съдебен състав, включително и на въпросното такова, като обичайно изчаква в т.нар. „заседателна зала“, намираща се непосредствено зад съдебната зала, или в кабинета си. Допълва, че обстоятелството, че не е изляза едновременно с представителя на прокуратурата, подсъдимия и защитника му през входа на залата, не означава, че същата е била във съдебната зала по време на провеждане на тайното съвещание на съдебния състав. В заключение свидетелката заявява, че се завръща в съдебната зала едва след като бъде повикана от председателя на състава, както е било и в конкретния случай. Настоящият състав намира изложеното от свидетелката за правдиво, доколкото е служебно запознат с процедурата по провеждане на тайното съвещание при постановяване на присъди и намира, че свидетелката не е заинтересувана по пряк или косвен начин от изхода на настоящото производство, поради което кредитира напълно изложеното от нея.

За да прецени основателността на посочените възражения, настоящият състав провери и съдържанието на съдебния протокол, който съгласно нормата на чл. 131 от НПК е писмено доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по който са извършени. При проверката установи, че в протокола е отразено оттеглянето на съдебния състав на съвещание и публичното огласяване на постановената присъда. С оглед отразената продължителност на съдебното заседание от един час, заседанието е започнало в 13,00 ч. и е завършило в 14,00 часа, съдът намира, че първоинстанционният съд е имал обективна възможност да извърши всички необходими процесуални действия, а именно да провери явилите се страни, разяснил е правата им в производството, изслушал е 3 становището им за необходимостта от събиране на нови доказателства, изслушал е съдебните прения, дал е последна дума на подсъдимия. След това, както е отбелязано в протокола, се е оттеглил на тайно съвещание, по време на което би следвало да е обсъдил въпросите по чл. 301 от НПК, да е изготвил диспозитива на въззивната присъда на хартиен носител, да е положил подписи и да е възпроизвел съдържанието й в присъствие на страните по делото. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си при провеждане на тайното съвещание и произнасянето на присъдата, поради което са спазени изискванията на чл.300 НПК и не е налице допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което да налага връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда.

Неоснователно се явява и второто възражение, релевирано от страна на прокуратурата, че присъдата е постановена от незаконосъобразен състав, поради твърдяна предубеденост на съдебния състав. Субективното възприятие за заинтересуваност или предубеденост на съдията, което не почива на обективна основа, не може да се приеме за нарушение по чл. 6 ЕКПЧ, гарантиращ разглеждане на делото от „независим и безпристрастен” съд. (Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1185 / 2017 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение). Несъмнено, законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него съдебни актове.

За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по начина, предписан от закона относно броя на членовете му /съдии и съдебни заседатели/, надлежността на назначенията им и пр., но и по отношение на тези членове да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи. Видно от материалите по делото, същото е разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, съгласно предписанието на закона. В проведеното разпоредително заседание съдът е разяснил правата на страните по чл.274, ал. 1 и ал.2 от НПК, но отводи, възражения и искания не са направени. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по приложението на чл. 6 (1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост” на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите власти, докато „безпристрастността” трябва да съществува по отношение на страните по делото. ЕСПЧ неотклонно приема, че личната безпристрастност на съдията трябва да се предполага, докато има доказателства за противното. Настоящият състав намира, че не са налице доказателства относно липса на безпристрастност у съдията – докладчик по НОХД № 1282/2021 г. по описа на ПРС. Обстоятелството, че съдът е приобщил гласните доказателства, депозирани от свидетеля Ц. И. на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 3 НПК, тъй като макар и редовно призован същия не може да се яви пред съда и не може или не се налага да бъде разпитан по делегация, не дава основание на настоящия състав да приеме, че съдът е ограничил своята безпристрастност. Както правилно е посочил ПРС в протоколното определение от 06.04.20220 г., прочетените гласни доказателства са били събрани по надлежния ред в хода на досъдебното производство. По делото са ангажирани доказателства за осъществен контакт със свидетеля в съдебната фаза, като същият е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че е обективно 4 възпрепятстван да се яви на насрочените съдебни заседания, поради което правилно и законосъобразно съдът е приобщил показанията му по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 3 от НПК. С тези свои действия съдът не е ограничил процесуалните права на страните в процеса, а с оценката си относно обстоятелството, че свидетелят е бил разпитан по почин на обвинението в хода на досъдебното производство, поради което употребеният израз „ буди недоумение“ възражението на представителя на прокуратурата срещу прочитане на показанията му, безспорно не представлява израз на становището на съда по същността на повдигнатото обвинение. С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че липсват данни за предубеденост на състава, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение и делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник.