Решение № 119 от 06.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600371 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с въззивна жалба на подсъдимия И. С. П., чрез защитника му адв. Д. Я. и въззивна жалба на частния тъжител и граждански ищец М. П. Й., чрез повереника й адв. И. Й. срещу Присъда № 7/17.03.2025 г. на Районен съд - К., постановена по н.ч.х.д. № 267/2023 г. по описа на същия съд.

С посочената Присъда № 7/17.03.2025 г., постановена по н.ч.х.д. № 267/2023 г. състав на този съд е признал подсъдимия И. С. П., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.23 г., в къща находяща се в село Д., община К., около 23.00 часа, нанесъл удари с юмрук и метална обувалка в лявата част на главата на И.а С.а П.а, в резултат на което и причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК, вр чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимият И. С. П. е осъден на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на М. П. Й., ЕГН **********, сумата от 3000.00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди от извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 10.06.23 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил претенцията за сумата над 3000.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00 лева, като неоснователна.

Също така е осъдил подсъдимият И. С. П. на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС – К. сумата от 120.00 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част на гражданския иск.

1

Отделно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – К. сумата от 1 743.52 лева, представляваща сторени разноски за СМЕ и СППЕ, както и на М. П. Й., ЕГН **********, сумата от 1 800.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 12 лева за заплатена държавна такса за подаване на тъжба.

Посочената осъдителна присъда е атакувана с жалба от частния тъжител и граждански ищец М. П. Й., чрез повереника й адв. И. Й. в частта по отношение на наложеното наказание, както и в гражданско-правната й част. Поддържа се, че наложеното на подсъдимия наказания „Глоба“ в минимален размер не кореспондира с целите на наказанието по чл. 36 НК и по никакъв начин няма да допринесе за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. В този смисъл поддържа, че съдът не е отчел редица отегчаващи отговорността обстоятелства, които посочва изчерпателно. Горното обуславяло определяне на наказанието „Глоба“ в горните граници, предвидени чл. 78а НК. На следващо място поддържа, че гражданскоправната претенция е следвало да бъде уважена в пълен размер, като съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, като счита, че присъдения размер не отговаря на критериите за справедливост. Моли да бъде изменена постановената присъда, като бъде увеличен размера на наложеното наказание „Глоба“, както и да бъде осъден подсъдимия да заплати сумата от още 12 000 лв., представляваща разликата до пълния предявен размер на претенцията за неимуществени вреди от извършеното деяние.

Посочената присъда е атакувана и с въззивна жалба от подсъдимия, чрез защитника му – А. Я., с аргументи за нейната неправилност и незаконосъобразност. С допълнително писмено изложение, неразделна част от жалбата, са доразвити съображенията изложени в нея. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е игнорирал изцяло заключението на назначената и приета КСППЕ. Поддържа, че извода на вещите лица за това, че към момента на извършване на деянието подсъдимия се е намирал в алкохолно опИ.е тежка степен и в това състояние не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е обоснован и подкрепен от събраните по делото доказателства. Горното обуславяло отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава, като бъде отхвърлен изцяло и предявеният граждански иск.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. И. Й., поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания. Счита, че са налице основания за увеличаване размера на наложеното административно наказание, тъй като конкретното деяние се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с тази на други деяния от подобен вид. Намира, че е занижен и размера и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като моли да бъде присъден по-висок такъв.

Изтъква изрично, че в диспозитива на присъдата са посочени погрешно имената на частния тъжител.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника на подс. П.- адв.Я. на изложените в нея основания. Поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил принципа залегнал в чл. 14 НПК, а задължението си да изследва всестранно, обективно и пълно и да обсъди цялата доказателствена съвкупност по делото. Отново се позовава на изготвената и приета по делото СППЕ, от която следвало, че към момента на извършване на деянието, подсъдимия П. не е бил в състояние да разбира свойството и значението 2 на извършеното и да ръководи постъпките си, поради тежката степен на алкохолно опИ.е.

В правото си на лична защита подс. П. се придържа към изложеното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

При цялостната проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 313 НПК, независимо от основанията, сочени от страните, въззивната инстанция намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния акт, което е абсолютно основание за отмяна на атакуваната присъда.

Констатираното нарушение е неотстранимо от въззивния съд и се изразява в следното:

Делото е образувано по тъжба на М. П. Й. от 01.08.2023 г., подадена пред Районен съд - К., по която е било образувано НЧХД 267/2023 г., постановената по което присъда е предмет на настоящата въззивна проверка.

Видно от тъжбата, послужила с оглед чл. 247, ал.1, т.2 НПК като основание за образуване на наказателно дело от частен характер, в последната като пострадало от описаното деяние лице е посочена тъжителката М. П. Й..

Твърденията на последната в тъжбата са били, че от страна на подсъдимия П. й били нанесени удари по главата, вследствие на което й била причинена лека телесна повреда, от която претърпяла и неимуществени вреди. Предявен е и граждански иск от М. П. Йорданов за твърдяните неимуществени вреди.

С присъдата, постановена от първоинстанционния съд, предмет на настоящата въззивна проверка подс. И. П., ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.23 г., в къща находяща се в село Д., община К., около 23.00 часа, нанесъл удари с юмрук и метална обувалка в лявата част на главата на И.а С.а П.а, в резултат на което и причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК, вр чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

В същото време е уважил предявения граждански иск, като е осъдил подс. П. на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати обезщетение на М. П. Й., ЕГН ********** в размер на 3 000 лв.

По този начин, съдът е допуснал процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото на подсъдимият на защита, което право не се изчерпва единствено с осигуряването на защитник, а е съвкупност от множество процесуални задължения на правораздавателните органи, които в своята съвкупност следва да осигурят на лицето, чиято наказателна отговорност се претендира, в пълен обем да разбере в какво именно е обвинен, което обстоятелство не се изчерпва само в посочването на правната квалификация на деянието и санкционните му последици, но и обема от факти подлежащи на доказване, срещу които подсъдимият следва и може да организира защитата си.

В случая подсъдимия е признат за виновен в извършено деяние по чл.130, 3 ал.1 НК, като пострадало лице по отношение на което е прието, че последния е нанесъл удари с юмрук и метална обувалка, съдът е приел, че е лице с имена И.а С.а П.а /различно от частната тъжителка М. П. Й./. По-натам в присъдата си пък е уважил предявения граждански иск за неимуществени вреди, като е осъдил подс.

П. да заплати определена сума в полза на частната тъжителка М. П. Й.. По този начин правата на подсъдимия да разбере в какво е обвинен са нарушени. Не може да се приеме, че в случая се касае до техническа /фактическа/ грешка, тъй като е посочено лице с три имена, които съществено се различават от трите имена на пострадалата М. П. Й.. След като сам повереникът е изтъкнал допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, макар да е счел, че последното е фактическа грешка, а и с оглед правомощията на въззивния съд да следи служебно за допуснати процесуални нарушения, то първоинстанционната присъда следва да бъде отменена на посоченото основание и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 7/17.03.2025 г., постановена по НОХД № 267/2023 г. по описа на Районен съд - К., I-ви наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4