Решение № 2552 от 22.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2552 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20222120107006 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК 102004621 със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Невена Коканова“ № 8, и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД с ЕИК 175411221 със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 103, двамата представлявани от Е.З.Б., със съдебен адрес гр. В. – адвокат Д. П., против С. С. А. с ЕГН ********** от гр.

Б., със съдебен адрес гр. Б. – адвокат Ц. В..

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.76 от Закона за собствеността /ЗС/ - за осъждане на ответника да възстанови на ищеца „Хелио-Тур-С“ АД владението, а на ищеца „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД – държането, върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Созопол, находящ се в гр. С., с площ от 927 кв.м, които са им били отнети по насилствен и скрит начин на 29.04.2022г. и през месец май 2022г. При условията на евентуалност ищецът „Хелио-Тур-С“ АД предявява и иск с правно основание чл.75 от ЗС - за възстановяване на нарушеното му владение върху имота, продължило непрекъснато повече от шест месеца Въведени от ищците обстоятелства, на които се основават исковете :

„Хелио-Тур-С“ АД твърди, че е във владение на имота от 2000 г., след като го е придобил чрез приватизационна сделка. През 2016 г. сключил договор за наем на имота с втория ищец „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД – държател на имота, чрез когото „Хелио-Тур-С“ АД владеело имота и след сключването на 1 наемния договор. Междувременно поземлена комисия възстановила собствеността на имота по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Възникналият спор за собственост между „Хелио-Тур-С“ АД и реститутите бил разрешен по съдебен ред в полза на последните. В хода на съдебното производство реституираните собственици продали имота на В.В.Ж. и съпруга й, които покъсно продали имота на ответника С. А.. По време на съдебния спор и след това имотът бил във владение на „Хелио-Тур-С“ АД, респективно в държане на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД.

На 29.04.2022г. и през месец май 2022 г. ответникът навлязъл в имота без никакво уведомление, не по установения ред и започнал да го подготвя за ползване, позовавайки се на придобивното си основание. Без да уведоми представител на ищците, изградил ограда от бетон по границата на имота и насипал пръст за подравняване нивото на терена. Действията по отнемане на владението/ държането продължили през цялото лято, като ответникът ограждал имота и извършвал други строителни дейности. Според ищеца владението било отнето по скрит и насилствен начин през извънсезонния период, въпреки възраженията, че ищецът е придобил имота по давност и има осъществено необезпокоявано владение повече от 10 години.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че на посочената дата 29.04.2022 г. не е отнето държането/ владението на имота, който от 15.08.2001г. бил във владение на неговите праводатели Ж. респективно на техните праводатели, а след закупуването на имота – и във владение на самия ответник. Оспорва и верността на фактическите твърдения на ищците за отнемането на владението, както и доводите, че това отнемане е по насилствен и скрит начин. Ответникът твърди, че надлежно е придобил собствеността върху имота от предишните собственици – чрез договор за покупко-продажба. Сочи, че в периода 2020г. – 2022г. ответникът предприел множество действия, с които манифестирал качеството си на собственик, като владеел имота спокойно и необезпокоявано. Оспорва и твърденията на ищците за осъществявано владение, респективно държане, както и за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочи още, че процесният имот не е в предмета на договора за наем между ищците, както и че срокът на този договор е изтекъл.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски и адвокатски възнаграждения.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените субективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.76, евентуално чл.75 от ЗС.

Съгласно представения от ищците акт № 656/ 04.07.1994г. за държавна 2 собственост е актуван недвижим имот - к-с „Каваците“, включващ описани в приложения към акта имоти, построени върху държавни терени от общо 481,50 дка. В акта е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД – гр. Созопол. Съставен е и последващ акт за държавна собственост № 226/ 11.09.1996 г. къмпинг „Каваците“, в землището на гр. Созопол, с площ от 217,40 дка, заедно със сгради, описани в приложение към акта. Съгласно тези два акта имотите са включени в капитала на „ХЕЛИО-ТУР-С“ ЕАД – гр. Созопол. Съставен е и акт за държавна собственост № 230/ 23.09.1996г.на ресторант „Смокините“ в землището на гр. Созопол, включващ терен от 3050 кв.м, ресторант и два магазина. Ищцовите дружества са сключили поредица от договори за наем, по силата на които „Хелио-Тур-С“ АД като наемодател е предоставил на наемателя „ТХ Русалка Холидейз” ЕООД за временно и възмездно ползване притежавани от дружеството имоти, представляващи туристически бази, след които и къмпинг „Каваците“ - договор за наем от 01.02.2009г. с анекс от 25.01.2012г., договор за наем от месец май 2013г., договор от 05.01.2015г. и договор от 01.05.2016г. Последният наемен договор е със срок от три години /чл.9 и чл.1.2.1./, изтичащ на 01.05.2019г. Преди изтичането на договора с анекс от 08.04.2019г. страните по взаимно съгласие изрично са определили срок на наемното правоотношение до 01.05.2020г. Поради това съдът не коментира представения предходен анекс към последния договор с дата 23.05.2016г. с уговорка на страните за продължаване действието на договора при липса на изрично изявление за прекратяване. Липсват доказателства след договорената дата 01.05.2020г. срокът на договора да е продължен. В първите три договора отдаденият под наем недвижим имот - къмпинг „Каваците“ е с площ от 217 400 кв.м, а в последния договор къмпингът е описан вече като терен с площ от 32 400 кв.м. Липсва описание на конкретното местоположение на терена, наименован къмпинг „Каваците“. Липсват и доказателства за възникналата значителна разлика в площта на имота – от 217 400 кв.м в началото на 2015г. до 32 400 кв.м към 01.052016г.

Предвид направеното оспорване от ответната страна, на основание чл.180 и чл.181, ал.1 от ГПК съдът приема, че вписаните дати на последните два анекса към договора за наем от 01.05.2016г. – съответно 23.05.2016г. и 08.04.2019г. нямат достоверни дати по отношение на ответника.

С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 9467/ 2017г. по описа на Районен съд – Бургас е уважен иск по чл.76 от ЗС на наемателя “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД против третите лица “Джи Енд Джи – 90“ ЕООД и “Делта Гард“ ООД, които са осъдени да му върнат държането на къмпинг ”Каваците”, отнетото по насилствен начин през периода от 19.06. до началото на месец август 2017г. Решението е постановено при участието на „ХелиоТур-С“ АД като трето лице помагач на ищеца “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД.

На основание чл.298, ал. 1 и ал.2 от ГПК това съдебно решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на ответника по настоящото дело С.А. и не го обвързва.

3

Със съдебно решение по гр.д. № 5196/ 2016г. по описа на Районен съд Бургас по отношение на „Хелио-Тур-С“ АД е прието за установено, че В.В.Ж. с ЕГН ********** е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор **** по КККР на Созопол, в местността „Каваци“, с площ от 927 кв. м, на основание договор за покупко-продажба от 09.01.2013г. и на основание давностно владение през периода 2001 - 2017г. Това съдебно решение е влязло в сила 25.06.2019г. и на основание чл.298, ал.1 от ГПК обвързва ищеца „Хелио-Тур-С“ АД. На основание чл.297 и чл.299, ал.1 от ГПК решението е задължително и за настоящия съд, който приема за решен със сила на пресъдено нещо въпросът чрез през периода 2001г. – 2017г. не ищецът, а В.В.Ж. и праводателите й са осъществявали владение върху процесния имот с идентификатор ****.

С нотариален акт № 121, т. I, рег. № 998, дело № 110/ 12.03.2020г. горепосоченото трето лице В.В.Ж. е продала процесния имот на ответника С.

С. А.. Цитираното решение по гр.д. № 5196/ 2016г., което установява по отношение на „Хелио-Тур-С“ АД правото на собственост и владението на продавачката В.Ж. на основание чл.298, ал.2 от ГПК има действие и за ответника А. в качеството му на неин правоприемник по отношение на правото на собственост върху процесния имот. Към 02.06.2022г. ответникът А. вече е предприел действия за присъединяване на имота към водоснабдителните и/ или канализационни системи, видно от представените условия и изходни данни за присъединяване на „ВиК“ ЕАД, а на 27.03.2023г. е сключил договор за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа на „Електро разпределение Юг“ ЕАД.

Всяка от страните ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си по спора. Свидетел на ищцовата страна е В.Б. – управител на вилно селище „Русалка“, който твърди, че по поръчение на собствениците на ищцовите дружества – семейство Б. върши действия по поддръжката на къмпинг „Каваци“. Сочи, че системно посещава къмпинга, който през зимата се зазимява, а през пролетта се подготвя за активния туристически сезон.

Твърди, че в края на месец април 2022г. е бил уведомен от управителката на къмпинга за извършвани действия, които приели за действия по отнемане на владението. Част от тези действия били и ограждане на процесния имот с изграждане на бетонен фундамент за ограда, като според свидетеля дотогава имотът не бил ограден.

Свидетелят на ответната страна Е.Г. – съпруг на бивш собственик на имота до 2013г. /Представеният от ответника нотариален акт № 2, т. I, рег. № 048, дело № 2/ 2013г. установява, че на 09.01.2013г. „Ким 50“ ЕООД, с представител и едноличен собственик на капитала Х.П., е продало процесния имот на праводателката на ответника – В.Ж./. Свидетелят установява, че още към 2013г. процесният имот е бил заграден с ограда от колове и мрежа, като в имота собственикът складирал строителни материали и дървен материал.

Преобретателката В.Ж. впоследствие също стопанисвала имота. След продажбата на имота на ответника, още през 2020г. той заградил имота с 4 бетонна ограда.

При преценка на свидетелските показания съобразно чл.172 от ГПК съдът приема в еднаква степен възможна заинтересованост и на двамата свидетели – свидетелят В.Б. е в правоотношение, по което получава възнаграждение от законния представител на ищцовите дружества, а свидетелят Е.Г. е в съдебен спор с ищеца „Хелио-Тур-С“ АД. Наред с това съдът отчита, че показанията на свидетеля Г. са основани на по-трайни и непосредствени впечатления от процесния имот и фактическата власт върху него, за разлика от свидетеля Ботев, чиито показания са по-общи и не установяват конкретни фактически действия именно върху процесния имот.

При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :

На основание чл.76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

Ако владението не е отнето чрез насилие или по скрит начин, на основание чл.75 от ЗС право на защита срещу нарушение има само владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, чието владение е продължило непрекъснато повече от шест месеца.

И за двата иска законът е установил шестмесечен срок преклузивен срок за предявяването им, който тече от нарушението, ако то е еднократно, респективно от последното нарушение, когато са извършени поредица от действия, нарушаващи владението. С оглед сочените от ищците нарушения на 29.04.2022г. и през месец май 2022г., за които са и ангажираните свидетелски показания, съдът приема, че предявяването на исковете на 28.10.2022г. е в рамките на преклузивния шестмесечен срок.