Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28524 от 26.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 45312/2022
Вид
Определение № 28524
Подписан
26.10.2022
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 параграф 1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28524 гр. София, 26.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110145312 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от В. Б. П., ЕГН **********, с адрес в ..., със съдебен адрес в ..., чрез пълномощника на законния представител адв. А. И., АК – София.

Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR (четиристотин евро) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W 95713 (Л. - .) от 09.06.2022 г.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. А. И., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид твърденията в заявлението, намира искането, с което е сезиран за недопустимо, предвид следното:

Заявителят претендира обезщетение за закъснение на полет W 95713 от 09.06.2022 г. от Л. до ., следователно нито началната, нито крайната точка на полета са на територията на Република България. Според решение на СЕС по дело С – 204/08, Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година е съдът, по избор на ищеца, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор. В случая, нито мястото на излитане, нито мястото на пристигане на самолета на в България, поради което 1 българският съд не е компетентен да разгледа искането за обезщетение за закъснение на полета над три часа.

Водим от горното и на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението на В. Б. П., ЕГН **********, с адрес в ..., със съдебен адрес в ... за издаване на заповед за изпълнение против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR (четиристотин евро) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частта жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2