Решение № 182 от 27.05.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Карлово, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101820 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Е.М.“ *****, чрез процесуалния си представител твърди, че на ********** г. бил сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми № *************** от **********г. между СБ и Н. М.

Е.-кредитополучател с ЕГН ********** - кредитополучател и С. Е. Е. съкредитополучател с ЕГН ********** по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на ******* (двадесет и девет хиляди) лева. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвявала с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3.55%. Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 6.40% годишно. Съгласно договора кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план.

На ************** г. между страните бил сключен анекс към договора за потребителски кредит по кредитни програми № *************** от ********** г. по силата на който към датата на сключването му останала непогасена главница по кредита в размер на *********** лева (двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки). Банката отпуснала на длъжниците допълнителна сума в размер на ********** лева (четиристотин четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), в резултат на което, отчитайки направените погашения, се формирало общо задължение по главницата в размер на ********* лева 1

(двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки). Всички останали клаузи от договора за потребителски кредит по кредитни програми № ***************, непротиворечащи на анекса, останали непроменени и запазили своето действие до окончателното издължаване на отпуснатия кредит. По силата на анекса кР.та дата за погасяването на сумата била ********* г. След сключване на анекса, кредитополучателите погасили част от месечните си вноски, след което преустановили плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита - ********* г., вземането станало изцяло изискуемо.

Междувременно на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между СБ с ЕИК *********** и „Е.М.“ *****, с ЕИК ********** от 29.09.2014 г. задължението на Н. М. Е.кредитополучател и С. Е. Е.-съкредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни програми № *************** от ********** г. и сключен към него анекс от ******** г. било изкупено от „Е.М.” *****.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, на длъжниците били изпратени уведомления, че кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М.“ *****. С нотариално заверено пълномощно цесионерът - „Е.М.” ***** бил изрично упълномощен от цедента - „СБ“ **** да извършва уведомяване от името на цедента. Длъжниците били уведомени по телефона, като доказателство за това били направените по сметка на цесионера плащания.

Изпратени били и уведомления до длъжниците на адресите, посочени в договора като същите се връщали с отбелязване „непотърсено“. Съгласно чл.18 от договора при промяна на посочения в договора адрес длъжникът се задължил незабавно и писмено да уведоми банката. В противен случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считали за получени. Въпреки това, моли на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжниците са надлежно уведомени и с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответниците получавали уведомлението, изходящо от „СБ“ **** (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставали надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Поради неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми по договора, „Е.М.“ ***** пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от дължимите суми по договора. За сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ******** г. по описа на Районен съд Карлово.

След подадено възражение от страна на длъжниците било водено производство по реда на чл.422 ГПК. PC Карлово с решение ********* г. по гр. дело № *********** признавал за установено, че „Е.М.“ ***** има парично вземане от Н. М. Е.-кредитополучател и С. Е. Е.съкредитополучател, в размер на ****** лева (частично), от които: главница ************ част от общо дължимата главница в размер на ***** лева, договорна лихва – **** лева, частично претендирана лихва за периода от 2

******** г. до ********* г. (дата на падежиране на анекса), лихва за забава – ********* лева (за претендираната главница). Издаден бил изпълнителен лист, като е образувано изпълнително дело 66/2023 г. по описа на ЧСИ Стоянкин.

Поради неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми по договора, „Е.М.“ ***** пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на второ заявление до Районен съд Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за част от дължимите суми по договора. За сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд град Карлово.

След подадено възражение от страна на длъжниците било водено производство по реда на чл. 422 ГПК. PC Карлово с решение № ***** г. по гр. дело № ***** г. признал за установено, че „Е.М.“ ***** има парично вземане от Н. М. Е. - кредитополучател и С. Е. Е. - съкредитополучател: главница – ***** лева, част от общо дължимата главница в размер на ********* лева. Обезщетение за забава върху претендираната главница***** лева.

Поради продължаващото неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми „Е.М.“ ***** пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на ново заявление до Районен съд Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от ******* лева (двадесет и две хиляди и осем лева и седем стотинки), от които: главница - ******* лева, останала несъдебно претендирана главница по договора; лихва за забава – *********** лева (за претендираната главница), за периода от 30.08.2020 г. до дата на подаване на заявлението в съда. Образувано било частно гражданско дело № ******** г. като PC Карлово издал заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответниците подали възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 11.09.2023 г.

Във възраженията се твърдяло, че ответниците не дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора не било осъществено. На ищеца не било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. М. Е. с ЕГН ********** и С. Е. Е. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: град С., община С., област П., улица „Т.М“ ****************, дължат солидарно на „Е.М.“ *****, ЕИК ********** със седалище и адрес управление: град С., район В., ж.к. М.Д., улица „************, със законен представител: Р. И. М.-Т.: сумата ******* лева (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит по кредитни програми № *************** от ********** г. и сключен към него анекс от ************** г.; сумата *********** лева (четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху претендираната главница за 3 периода от ************** г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 03.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед ******** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № ******** г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответниците Н. М. Е. и С. Е. Е. не са подали отговор в срока по чл.

131 от ГПК.

В първото по делото заседание оспорват иска като неоснователен и правят следните възражения срещу иска:

Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението на ответниците.

Макар исковата молба на ищеца да била подробна, при един не дотам задълбочен прочит ставало ясно, че претенцията от фактическа и правна страна оставала неподкрепена от важни за установяване на обективната истина доказателства. Макар и обстоятелствена по своето съдържание, исковата претенция оставала недоказана както по основание, така и по размер, и в тази връзка считат за недоказани и неподкрепени с доказателства изнесените в нея твърдения.

На първо място по делото нямало представени платежни документи и не се установявало по безспорен начин дължимостта на посочените в исковата молба суми, тъй като платежните документи представлявали едностранно издаден от дружеството документ, който следвало да е подписан от ответника, а при липса на представени такива, не се удостоверявало по категоричен начин каква е стойността на дължимите процесните суми.

Налице била категорична невъзможност да се установи, че процесните вземания се дължат именно на основание представеният с исковата молба договор сключен между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ А.Д. на ********** г.

В настоящия случай ищецът не ангажирал доказателства, от които да се установява по безспорен начин наличието на дължимо от ответника вземане спрямо ищеца на основание именно сключения договор за потребителски кредит от ********** г., цитиран и представен по исковата молба. Освен това в исковата молба не се сочело, че ответникът заплатил част от сумите, като липсвали доказателства каква точно сума е погасена от ответника и по какъв начин.

Не ставало ясно и в кой момент ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора. Ищцовата страна сама изчислила остатъка от дължимата сума, като в случая нямало представени безспорни доказателства кога било последното извършено погасяване на сума от страна на ответника и какви суми погасил до момента на предявяване на исковата молба.

Липсата на доказателства за съществуване на вземането и на основанията за неговата дължимост водла до неоснователност на исковата претенция. В случая, след като тези обстоятелства не били доказани, ищецът не можел да се легитимира като кредитор на ответника и да претендира изпълнение на несъществуващо задължение. В случая не се доказвало по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на 4 договора, тъй като това не се установявало от приложенията към исковата молба.

Независимо от горното считат претенцията на ищеца за недоказана и поради следното: към исковата молба били представени: договор за потребителски кредит по кредитна програма между ответниците и „Стопанска и инвестиционна банка” АД от ********** г.; анекси към договора; договор за цесия и пълномощни.

В конкретния случай обаче едновременно с посоченото от тях възражение относно основателността на исковата претенция, правят и искане да се задължи ищцовата страна да представи оригиналите на всички издадени от ищеца платежни документи, с които удостоверили начина на плащане и стойността на платените вноски. В случай, че същата не изпълни указанията, дадени й от съда, да се счита че такива не са издавани и дългът е погасен.