Определение № 4264 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4264 гр. Варна, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502224 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 67751/14.09.2023 г. от „КОМИНВЕСТ“ АД, ЕИК 115168663, гр. Варна, срещу Определение № 9778/16.08.2023 г., постановено по гр. д. 8274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е върната исковата молба на дружеството и е прекратено производството по нея в частта й, с която се претендира да бъде осъден ответникът В. М. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на жалбоподателя законната лихва върху от сумата от 72973.48 лева, считано от датата на предявяване на иска /27.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, като се твърди, че не е налице пречка съгласно константната съдебна практика да се иска присъждането на законна лихва върху дължимата главница, присъдена с влязло в сила съдебно решение в отделно производство, като размерът й се определял за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Посочени са в жалбата актове на ВКС, с които жалбоподателят обосновава извод за самостоятелност на претенцията за законна лихва и основателност на претенцията след подаване на иска за главницата, след като с влезлия в сила съдебен акт не е налице произнасяне по лихвата. На изложените съображения отправя искане за отмяна на процесното определение в обжалваната му част.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съставът на РС – Варна е бил сезиран с искане за осъждане на 1 ответната страна да заплати на ищеца законната лихва за забава върху сумата от 72973.48 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2023 г. – до окончателното изплащане на задължението.

Настоящият състав счита, че искът по чл. 86 ЗЗД, макар да следва главния иск, е самостоятелен такъв. Затова при предявяването му следва да отговаря на условията за предявяване на иск чрез посочване на фактите, на които се основава и в какво се състои искането. Това означава да бъде очертан както периода от време, за който се претендира, така и размера. От размера на иска се определя и дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и това по чл. 86 ЗЗД, то се индивидуализира чрез своето основание и размер, което предполага при иск по чл. 86 ЗЗД да са посочени размерът на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законна лихва като форма на обезщетение, началният момент, от който се дължи обезщетението, крайният момент, до който то се претендира и неговият размер. Когато описаните изисквания са изпълнени, сезираният съд е длъжен да разгледа иска и да се произнесе по основателността му в зависимост от фактите и обстоятелствата по делото.

В процесния случай е предявен иск за присъждане на законна лихва в отделно производство от това за главницата по задължението. Както бе посочено по-горе, съгласно константната практика на ВКС, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е самостоятелен иск, макар и с акцесорен характер спрямо вземането за главница, по който съдът дължи отделен диспозитив, при условие, че са изпълнени обсъдените вече изисквания. Видно от исковата молба, претенцията за законна лихва е предявена, считано от 27.06.2023 г.

/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане върху главницата в размер на 72973.48 лева. Останалите предпоставки за допустимост на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, описани по-горе, не са налице в настоящия случай. Следователно, не е посочен индидуализиран период на дължимост на задължението за лихва, както и точният й размер, което прави недопустимо предявяването й в отделен исков процес.

Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди от настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9778/16.08.2023 г., постановено по гр. д. 8274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е върната исковата молба на дружеството и е прекратено производството по нея в частта й, с която се претендира да бъде осъден ответникът В. М. Р. на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на жалбоподателя законна лихва върху сумата от 72973.48 лева, считано от датата на предявяване на иска /27.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.

2

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС едноседмичен срок от узнаването от ищеца. в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3