Решение № 226 от 25.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Стара Загора, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500274 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. Я., чрез адв. Г.

И. от АК – Стара Загора, против Решение № 291/01.04.2024г., постановено по гр.д. № 2900/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърлят като неоснователни, предявените от Т. П. Я. против „Е.Ю.” ЕАД, гр. П., представлявано от З.О.Б. и С.З.В., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 58/13.06.2023 г. на законните представители на „Е.Ю.” ЕАД, връчването на която е извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, поради наложеното му с нея дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяването му на предишната работа на длъжност „електромонтьор ПРелп.линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания, при КЕЦ-Х39", и осъждането на „Е.Ю.” ЕАД, да му заплати, сумата от 443.18 лева за обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ за времето от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г., през което е останал без работа, сумата от 2700 лева за обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за времето от 20.06.2023 г. до 13.12.2023 г., през което е работил на по-ниско платена работа, поради незаконното му уволнение, и законна лихва върху тези обезщетения, считано от 11.07.2023 г., до изплащането им; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като необосновано, немотивирано, неправилно, недопустимо и житейски 1 несправедливо. Намира правните изводи на съда за неправилни. Твърди, че от събраните по делото писмени доказателства станало ясно, че нарушението на трудовата дисциплина било открито на 18.12.2022г. От тогава течал и двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл.194, ал.1 от КТ, който изтекъл на 28.05.2023г. Заповедта била издадена на 13.06.2023г. и връчена на 15.06.2023г. т.е. 17 дни, повече от половин месец след изтичането на срока по чл.194, ал.1 от КТ. След този срок за това нарушение не можело да бъде налагано дисциплинарно наказание.

Въззивникът твърди, че според последната му длъжностна характеристика от 04.08.2020г. работното му място било територията на съответния КЕЦ, а не клиентски център или някое конкретно помещение или канцелария в клиентския център. Това доказало, че през работното време бил на работното си място. На следващо място счита, че първоинстанционният съд кредитирал с доверие само показанията на лицата, свидетели на въззиваемия, като всички те били лица по чл.172 по ГПК, т.е. зависими от въззиваемия и боящи се да не загубят работните си места. Счита, че въззиваемият с цялостното си поведение целял отстраняване му от работа, поради причина, че той е трудоустроено лице, боледува често, а също наближава срока да се пенсионира и работодателят не желаел да му изплаща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, т.е. работодателят бил недобросъвестен, съгласно чл. 8 КТ. Счита, че с поведението си ищецът не бил нарушил чл.190, ал.1, т.1 от КТ във всички упоменати дати и темпорални периоди. Бил на работното си място на територията на КЕЦ - С.З. със служебния си автомобил и служебното оборудване или бил на територията на КЕЦ - С.З., където било и работното му място. В заповедта за дисциплинарно уволнение не било описано, че не се бил регистрирал в началото и края на работните дни, упоменати в заповедта, което било способа за установяване дали си на работното си място или не си. Сочи нарушение на КТД- чл. 8, т.6 от работодателя като дискриминирал и третирал нееднакво ищеца.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което: Да признае уволнението му за незаконно и да постанови отмяната на Заповед № 58/13.06.2023г.; Да постанови възстановяване му на предишната му работа „Електромонтьор ПРелп.линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания при КЕЦ-Х39“, която е заемал до момента на връчване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения; Да му присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа 5 работни дни, за периода от 13.06.2023г. до 20.06.2023г. - сумата от 443,18 лв., заедно със законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; Да му присъди обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за времето, през което вследствие на незаконното уволнение е 2 работил на по-ниско платена работа, считано от 20.06.2023г. до 13.12.2023г., в размер на 450 лева месечно или общо сумата от 2700 лева, заедно със законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; Да му бъдат присъдени обезщетения по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, представляващо обезщетение за времето, през което е останал без работа 5 /пет/ работни дни за периода от 13.06.2023г. до 20.06.2023г. с обща сума от 443,18 лв. и обезщетение за времето, през което в следствие на незаконното уволнение е работил на пониско платена работа, считано от 20.06.2023г. до 13.12.2023г. с обща сума от 2700 лева или общо за двете обезщетения сумата от 3143,18 лв., заедно със законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Е.Ю." ЕАД, чрез юриск.С. Р., в който оспорва въззивна жалба като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно. Счита, че в първоинстанционното производство не се установили заявените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че първоинстанционният съд правилно преценил, че не били налице предпоставките за уважаване на предявените искове, като излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При уважаване на жалбата възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Ищецът Т. П. Я. твърди в исковата и уточняващите молби, че работил при ответника от 31 години. С последното допълнително споразумение № 830/17.10.2022 г. към трудовия му договор се препотвърждавала длъжността, на която бил назначен „електромонтьор ПРелп.линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания при КЕЦ-Х39", което била последната му легитимна длъжност преди прекратяването на трудовите му правоотношения, по щатно разписание на длъжностите. Бил в дълги болнични от 03.01.2023 г. до 11.06.2023 г. Преди това му искали обяснения по случай, който считал за рутинен и по никакъв начин не нарушавал трудовата дисциплина и правилата за вътрешен ред на дружеството, както и изградената практика и методика на 3 работа, която била утвърдена с времето, и била определена от работодателя, като ефективна и приложима. Искането за обяснения му било връчено на 19.12.2022 г. и дал отговор чрез пълномощник в разумен срок. Когато се завърнал от болнични на 13.06.2023 г. му връчили заповед № 58/13.06.2023 г. за дисциплинарно наказание „уволнение", която отказал да подпише. Счита, че е незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и житейски несправедлива. Твърди, че според производствената характеристика, която му била връчена от работодателя на 09.11.2021 г., и която се явявала последната връчена му такава преди уволнението, в т. 15 било записано, че било необходимо да бъде на разположение при тежки аварийни ситуации, полагане на извънреден труд по всяко време на денонощието, свързан с организация на процеса по отстраняване на авариите. Съвестно изпълнявал трудовите си и служебни задължения, които включвали изпълнение на поставени задачи за деня от прекия му ръководител, и това да бъде на разположение при евентуални аварийни ситуации по всяко време на денонощието, когато бил на дежурство, и когато било определеното му работно време. Това ставало като стоял в служебния автомобил или около него, тъй като там било оборудването, което било нужно за отстраняване на аварии. Когато бил денят да шофира служебният автомобил със служебната му карта, той бил маркиран на него, а когато друг колега по график отговарял за служебния автомобил и оборудване, той бил маркиран на него. Ако бъдели възложени нови задачи за изпълнение от прекия му ръководител, този, който по график бил с автомобила и оборудването, прибирал другия от екипа, или който и откъдето било нужно за отстраняване на аварията. Това била практиката на работодателя, която била и официално презентирана от ръководството в КЕЦ С.З. на 25.04.2023 г., и била в процес на финализиране на въвеждането й във вътрешните правила на дружеството. Тази практика била дългогодишна и ефективна, одобрена от работодателя. Районът на отговорност по време на дежурство била територията на КЕЦ С.З., където той и колегите му се намирали във всички отбелязани в процесната заповед дати. В същата, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, били отбелязани дати, в които служебният му автомобил бил около домашният му адрес с определено времетраене на престой, но били отбелязани дати, общо 4 на брой, когато служебният автомобил пребивавал около домашния адрес на колега, който по график бил със служебния автомобил тези дати, като времетраенето било приблизително същото, както и престоят, когато бил със служебния автомобил. Това доказвало твърдението му, че такава била обичайната практика на работа, която била наложена от работодателя, когато били на разположение. Дисциплинарно производство спрямо колегата не било заведено и не му била търсена дисциплинарна отговорност. Работодателят считал това им поведение за нормално и отговарящо на утвърдената практика 4 и задълженията им по производствена характеристика. Дисциплинарно наказан и уволнен бил само ищецът. Счита цялостното поведение на работодателя му за строго субективно и насочено към него в този конкретен случай с уволнението му, което му поведение било в разрез с чл. 8 КТ, тъй като не било добросъвестно и съобразено със закона. При уволнението му не било поискано разрешение от синдикалната организация, в която членувал, и не било получено такова, каквото било изискването по КТД, с което била нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, каквато защита била вписана в КТД. Били нарушени разпоредбите на чл. 189 КТ, като не били взети предвид обстоятелствата, при които било извършено деянието, за което излага подробни доводи и цитира съдебна практика. С поведението си не бил нарушил чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. Във всички упоменати дати и периоди бил на работното си място на дежурство на територията на КЕЦ С.З., със служебния си автомобил и служебното оборудване, както се полагало по график. В началото и в края на работния ден се маркирали в сградата на КЕЦ С.З.. В заповедта за дисциплинарно уволнение не било описано, че не се бил регистрирал в началото и края на работните дни, упоменати в нея, което било и способа за установяване дали си бил на работното си място или не. Били нарушени разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 КТ. Ответникът не бил вписал в заповедта, че е получил разрешение от ТЕЛК, а само, че им било предоставено ЕР, но съдържанието му оставало неясно, за което иска съдът да го задължи да предостави съответните разрешения от ИТ и ТЕЛК.

Работодателят се опитвал и заобиколил закона с това си поведение. В процесната заповед била неправилно изписана длъжността, която заемал, а именно: „Ел.монтьор подд.и ремонт по ел.проводни линии мрежи", а длъжността му по допълнително споразумение № 830/17.10.2022 г. към трудовия му договор била: „Електромонтьор ПРелп.линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания при КЕЦ-Х39", което било видно от допълнителното споразумение. Желанието на ответната страна да го уволни граничело с маниакалност и неистово желание, което било и дискриминация спрямо него. Уволнението му било и дискриминация, под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, който бил основан на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, а именно обстоятелството, че бил лице с увреждания и това било известно на работодателя. Уволнението му било и в резултат на факта, че бил реално лице с увреждания, а не мнимо, тъй като и другите му колеги боледували от време на време, но не ги уволнявали, така че било налице неравностойно третиране на персонала по признака хора с увреждания и такива без. Вследствие незаконното му уволнение се наложило да премине на по-ниско платена работа, считано от 20.06.2023 г. Искането е да се признае уволнението на ищеца за незаконно и отмени заповед № 58/13.06.2023 г. на ответника, да се 5 възстанови ищецът на заеманата преди това му уволнение работа на длъжността „електромонтьор ПРелп.линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания при КЕЦ-Х39" и осъди ответникът да му заплати сумата от 443.18 лева за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г., през което останал без работа, и сумата от 2700 лева за обезщетение по чл. 225, ал. 2