Решение № 32 от 07.03.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232000500016 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от С. Ж. Д. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ж. Я. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес общ.К., с. Г., кв. "З." № **, чрез процесуален представител адв.Р. М.-АК-С., срещу решение № 260012/11.10.2022 год. по гр.д.№430/2020 год. по описа на Окръжен съд-Сливен на което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 260013/05.12.2022 год. по гр.д.№430/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на С. Ж. Д. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ж. Я. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес общ.К., с. Г., кв. "З." № ** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.С. бул.

"Д.Б." № ** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 65 000 лева при настъпило на 02.11.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяването на застрахователя-29.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата и е осъден С. Ж. Д. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ж. Я. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес общ.К., с. Г., кв.

"З." № ** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.С. бул. "Д.Б." № ** сумата в размер на 180 лв.деловодни разноски пред първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е 1 необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и със съдебната практика. Твърди се, че събраните по делото доказателства установяват всички елементи на чл.45 от ЗЗД, както и вината на водача К. за процесното ПТП, при което на ищеца са причинени телесни увреждания, за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-застраховател. Извършен е анализ на заключението на вещото лице по приетата АТЕ, като се твърди, че от него се установява, че основна причина за процесното ПТП е управлението на лек автомобил с несъобразена скорост от застрахованото при ответника по застраховка „ГО“ лице, което е нарушение по чл.20, от ЗДвП и не е обхванато от посочените в решението по АНД №80/2020 год. по описа на РС-К. изпълнителни деяния, за които Л. К. е признат за невиновен. Твърди се, че окръжният съд не е извършил преценка за кое изпълнително деяние К. е признат за невиновен и в отклонение от практиката на ВКС в аналогични случаи е приел, че той няма вина за настъпилото ПТП. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че в пряка причинноследствена връзка от процесното ПТП настъпило на 02.11.2019 год. ищецът е претърпял контузия на лявата ръка и на гръдния кош, в резултат на което е понесъл физически и душевни болки и страдания, за обезщетение на които застрахователят следва да му заплати претендираната сума от 65 000 лв., ведно със законната лихва. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на предявения иск и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД-"Д.Б." № 87 чрез процесуален представител адв.Г. Д., АК-Я..

Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че в случая влязлото в сила оправдателно решение сочи, че застрахованото при него лице няма вина за процесното ПТП, поради което не са налице основанията за ангажиране на отговорността на неговия застраховател, тъй като е отречено Л. К. да е допуснал каквото и да е нарушение на ЗДвП, което да е причинило процесното ПТП. Сочи се, че след като едно лице е признато за невиновно по общия състав на чл.342, ал.1 от НК, то не би могло да е виновно по някои от специалните състави, поради което изводите на окръжния съд за неоснователност на иска са правилни и законосъобразни. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и по чл.429, ал.1 т.1, вр. ал.3 от КЗ.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните са заявили, че поддържат становищата си и исканията за присъждане на съдебните разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

2

Обжалваното решение е постановено по исковите претенции предявени о т малолетния ищец С. Ж. Д. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ж. Я. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес общ.К., с. Г., кв. "З." № **, против ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.С. бул. "Д.Б." № ** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева – претърпени болки и страдания в резултат на ПТП на 02.11.2019 год., при което са му причинени счупвания на лява ръка и травми по гърба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 29.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че виновен за настъпване на ПТП при което е пострадало лице, е водачът на застрахован при ответника л.а. "О.В." - Л. В. К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост – нарушение по чл.20 от ЗДвП. Твърди, че при ППТ е получил травматични увреждания, в резултат на което е претърпял душевни болки и страдания за чието обезщетяване претендира присъждане на горепосочената сума. Ищецът е поддържал предявения иск, ангажирал е доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът с писмения си отговор е оспорил предявените искове, твърди, че процесното ПТП не е причинено по вина на водача на застрахования при него автомобил, евентуално е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 90%. Твърди се също, че претендираният размер на обезщетение от 65 000 лв. не съответства на силата и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания.

Направено е искане за отхвърляне на иска, евентуално-за определяне на понисък размер на обезщетението и коригирането му след приемане на сочения процент на съпричиняване. Претендира присъждане на съдебни разноски, ангажира доказателства.

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Като постановено по допустими искови претенции, решението е допустимо.

Фактическата обстановка по делото се установява от приетите от окръжния съд доказателства.

Видно от представеното удостоверение за раждане ищецът С. Ж. Д. е роден на *** год. от майка Ж. Я. Д. и е с неустановен произход от баща.

Свидетелят Л. К., за който се твърди, че с противоправното си поведение е причинил ПТП сочи, че на 02.11.2019 год. пътувал заедно с жена си с лекия си автомобил О., от Петолъчката към К. по двулентов автомобилен път. Пътната настилка била суха, нямало мъгла. Той управлявал автомобила със скорост около 70-80 км/ч.. /при разрешена скорост 90 км./ч./ Било сумрачно, почти тъмно. Преди ляв завой на пътя, възприел фарове на насрещно движеща се кола и превключил на къси светлини. Възприел, че насрещно движещия се автомобил също превключил на къси светлини.

Забелязал каруцата, когато вече бил на правия участък след левия завой, на 78 метра пред него. Тя не била обозначена – нямала видими светлоотразители, 3 а пътниците в нея не носели жилетки, нямало и обозначителен фенер. Опитал се да избегне удара с каруцата като натиснал спирачки, но не успял.

Свидетелят Н.К. твърди, че живее на съпружески начала с майката на ищеца, а С. е негов син. Твърди, че след като пристигнал на мястото на ПТП, С. плачел защото много го боляло. Оплаквал се от болки в гърдите и ръката.

След като го закарали в болницата и майка му останала при него, му направили операции вечерта и на сутринта. След това той не можел сам да се грижи за себе си, помагала му неговата майка, която го водела до тоалетната, хранела го, обличала го. Твърди, че лявата ръка е активна за С., и докато бил около 40 дни с гипс, много го боляло. Продължил да се оплаква от болки в ръката и след свалянето на гипса. След ПТП С. станал по-плашлив и пострахлив, имало промяна в говора-не можел да говори, като според свидетеля това се появило след инцидента.

Свидетелят Б.П. е очевидец на процесното ПТП. Сочи, че той и приятелката му се връщали от Ж. с автомобил Ф., управляван от него.

Движели се в посока С. по двулентов, двупосочен път. Видимостта била намалена поради падналия мрак, но времето било сухо. На около сто метра, в лентата за насрещно движение, свидетелят забелязал кон с каруца и хора в нея. Не видял добре хората, но по осветеността на фарове разбрал, че в посоката на движение на каруцата, зад нея захожда автомобил за ляв завой.

Свидетелят предположил, че шофьорът на този автомобил може и да не види каруцата след завоя, поради което подал светлинен сигнал „къси-дълги“ светлини, като искал да го предупреди за препятствието. Другият водач обаче не успял да избегне удара с каруцата – ударил я странично в задната й част.

След това автомобилът, за който свидетелят сочи, че бил О., се завъртял, като последвал удар и в автомобила Ф. – управляван от свидетеля. Свидетелят и приятелката му се уплашили. Свидетелят видял, че от удара, от каруцата изхвърчало дете. П. отбил колата, слязъл, след което се обадил на 112 и видял, че водачът на О. и неговата спътница също били уплашени. Чувал се детски плач, но свидетелят не знае дали плачът е бил на ищеца. Свидетелят Б.П. е категоричен, че преди каруцата, която е видял, не е имало и не се е движела друга каруца, което е в противоречие със свидетелските показания на свидетеля М.Л-*** на майката на ищеца и негов вуйчо, който твърди, че на няколко метра преди каруцата в която били малолетните М.Л. и С. Ж. се движела друга каруца управлявана от него.

Съдът не дава вяра на свидетелските показания на свидетеля М.Л., тъй като освен, че са в противоречие с показанията на свидетеля П., те противоречат и на останалите доказателства по делото. Неподкрепени и в противоречие с другите доказателства по делото са и показанията на този свидетел, че непосредствено преди ПТП той светел с фенерче, а управляващия каруцата М., светел с телефона си. Явно показанията на този свидетел са манипулирани и са дадени с оглед на процеса, поради което съдът не ги кредитира.

Показанията на останалите свидетели, в неопроверганите с други достоверни доказателства части, настоящият съд кредитира.

Окръжният съд е приел заключение на вещо лице У. по допусната съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото 4 лице като обективно и обосновано. Съгласно заключението на 02.11.2019 год. на път II-48, водачът на лек автомобил марка и модел "О.В." с peг. № *** - Л.

В. К. е ударил отзад ППС с животинска тяга - каруца с кон, управлявана от малолетния М. С.Л. род. *** год., след което е ударил и лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с peг. № ***, управляван от Б.З. П.. Малолетният ищец С. Ж.

Д. род. *** год. е бил пътник в каруцата. Малко преди 17,45 часа водачът Л.

К., управлявайки автомобила О., минал през ляв за него завой, с включени къси светлини и движейки се скорост около 50 км/ч. Вещото лице изрично сочи, че за скоростта се съди единствено по крайните положения на автомобилите по фотоматериали, тъй като непосредствено след ПТП оглед на място не е извършен и не е съставен огледен протокол за разположението на превозните средства, поради което сочената скорост е приблизителна. Пред автомобила "О.В." и в същата посока се движела каруцата натоварена с дърва, а управляващия каруцата малолетен М.Л. и малолетният пътник С. Д.-ищецът по делото, седели върху дървата. Както водачът на каруцата, така и неговият спътник-ищецът по делото, били без поставени светлоотразителни жилетки.