Решение № 58 от 12.03.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Берковица, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛА. Н. П. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100569 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗС от И. Н. Л. и М. П. С. срещу М. Ц. А., К. Г. И., К. Б. П., Г. Ц. М., П. С. М., Б. С. М., Ц. С. М., Н. П. П., А. С.

П., Д. С. П., А. А. С., Р. А. Ф., И. Т. З., В. И. Г., Е. И. Г., М. З. Б., М. З. Л., Ц. М.

М., В. Н. М., В. Ц. М., Ц. Д. М., В. Д. М., А. Т. Л., С. Г. Г., Г. И. Г., М. И. К..

Ищците твърдят, че на основание наследствено правоприемство: за И. Л. от неговия баща Н. Л. М., б.ж. на с. Б., починал на ....г., за М. С. - от нейния баща П. Н. Л. /и брат на другия ищец/, б.ж. на с. Б., починал на ....г., респ. от своя дядо - Н. Л. М., б.ж. на с. Б., починал на ....г. и давностно владение, са собственици с равни права на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ.. в квартал 2 по регулационния план на с. Б., одобрен със Заповед № 1762/06.07.1927г., с улична и дворищна регулация, приложени на място, с площ от около 1699 кв.м., при съседи: улица, УПИ .... на М. Т.А., УПИ ... на Т. А. Г. и УПИ .... на Л. М. Г., ведно с построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда и масивна лятна кухня.

Ищците посочват, че процесният поземлен имот е бил собственост на общия наследодател на страните по делото - Л. М. Г., б.ж. на с. Б., починал на 1

....г. Приживе през 1950г. Л. Г. предал неформално на своя син Н. Л. М. фактическата власт върху процесни поземлен имот, за да построи заедно със синовете си – ищеца И. Л. и П.Л., жилищна сграда за тях тримата. Те построили сградата и лятната кухня през 1951год. Като оттогава до смъртта си Н. Л. и сина му П., а ищеца И. и към настоящия момент, упражняват фактическа власт върху поземления имот и сградите в него. Ищцата С. е продължила владението на своя баща като след неговата смърт владее ½ идеална част от имота и сградите.

В имотната ведомост към действащия регулационен план на с. Б., процесното УПИ е записано като собственост на общия наследодател на страните по делото - Л. М. Г.. Поради това ищците не могат да се снабдят с документ за собственост и това поражда правния им интерес от настоящото производство.

Ищците молят съда да уважи предявения иск и да ги признае за собственици с равни права на процесния имот и сгради на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците В. Ц. М., Ц. Д. М. и В. Д. М. молят съда да уважи предявения иск като заявяват, че никога не са имали претенции към процесния имот и сгради и същите се владеят от ищците по делото.

В срока по чл.131 ал. 1 от ГПК А. С. П. и Д. С. П. заявяват, че нямат възражения срещу иска и нямат претенции по отношение на процесните имоти.

По делото са приети писмени доказателства и са събрани гласни доказателства в полза на ищците.

В проведеното открито съдебно заседание се явяват ищците и част от ответниците, а именно: Ц. С. М., П. С. М., Б. С. М., Е. И. Г., М. З. Б., Ц. М. М. и В. Н. М.. Явилите се ответници заявяват поотделно, че признават иска и нямат претенции към ищците.

Съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна 2 стрА. следното:

Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника Ищците твърдят, че в имотната ведомост към действащия регулационен план на с. Бокиловци, процесните имоти са записани като собственост на общия наследодател на страните по делото - Л.М. Г.. Страните по делото са негови наследници видно от Удостоверение за наследници №13/06.06.2025г., издадено от Кметство село Б., област МонтА.. Видно от приложената по делото Скица на имота /лист 16/ имотът е записан на Л. М. Г..

Ищците твърдят, че поради изложеното не могат да се снабдят с документ за собственост въз основа на обстоятелствена проверка.

Съдът като взе предвид задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК и предвид липсата на документ за собственост на ищците, намира, че е налице правен интерес от настоящото производство.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно легалната дефиниция на "владението" дадена в чл. 68, ал. 1 от ЗС, то е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е налице фактическият състав на владението кумулативно следва да са налице и двата признака – обективния (corpus) и субективния (анимус). Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.

Владението също така трябва да е продължило повече от 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съобразно законовата презумция на чл. 69 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Ищците се позовават на оригинерен способ за придобиване на вещни 3 права - придобивна давност и наследствено правоприемство, като твърдят, че на основание наследствено правоприемство: за И. Л. от неговия баща Н. Л. М., и за М. С. - от нейния баща П. Н. Л. /и брат на другия ищец/ респ. от своя дядо - Н. Л. М., и давностно владение, са собственици с равни права на процесните недвижими имоти. Посочват, че процесният поземлен имот е бил собственост на общия наследодател на страните Л. Г.. Приживе през 1951г. Л. предал неформално на своя син Н. Л. М. фактическата власт върху процесния поземлен имот, за да построи заедно със синовете си – ищеца И. Л. и П. Л., жилищна сграда за тях тримата.

При така направените твърдения по иска с правно основание чл. 124 ал.

1 ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗС ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост в посочения обем върху процесния имот и сгради на соченото в исковата молба придобивно основание – давностно владение за периода от 1951г. до 2025г. и наследствено правоприемство като докажат, че те респективно техния праводател са упражнявали постоянна, непрекъсната, спокойна и явна фактическа власт върху имота и сградите за период от време по-дълъг от 10 години с намерението да ги своят за себе си.

От приетото по делото Удостоверение за наследници №....г., издадено от Кметство село Б.. на лист 6 от делото е видно, че Л. М. Г. е починал на ....г.

Негови наследници са страните по делото.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищците, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват при условията на главно и пълно доказване твърдението на ищците по делото, че същите упражняват постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение върху процесния имот и върху сградите от построяването им през .... г. до настоящия момент.

Свидетелят К. живее в село Б. от 50 години и знае къде се намира къщата на Н., И. и П. Знае от приказки, че къщата е правена от Н. и двамата му сина ищецът И. и брат му П. около .... година. Построили са и лятна кухня и стопанска сграда зад къщата. Свидетелят не е виждал други наследници, които да идват да претендират нещо за имота.

Показанията на свидетелят К. съвпадат и се подкрепят от показанията на свидетеля А.. Разпитан свидетелят А. заявява, че е постоянен жител на село Б.

4 и всяка сутрин минава покрай процесния имот. Познавал е Л., сина му Н. и двамата му сина И. и П. Свидетелят разказва, че когато бил на около 7/8 години била построена къщата от И. и П. Според свидетеля след построяването на къщата в нея живеели ищецът И., брат му П. и родителите им. Свидетелят посочва, че в къщата към настоящия момент продължава да живее ищецът И.. К. не е чул да има спорове за имота и други хода да имат претенции към него.

Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2012 г., ОСГК действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока по чл.79 ал.1 ЗС. На изтичането на давностния срок може да се позове както владелецът приживе, така и неговите наследници след смъртта му- при възникнал след смъртта на владелеца спор за собственост наследниците могат да защитят придобитото от владелеца право на собственост като се позоват на давността. Ищецът лично и ищцата М. в полза на нейния наследодател се позовават на изтеклата в тяхна полза по отношение на поземления имот и построените в него сгради давност. При позоваване на придобивна давност върху имота, изтекла приживе на наследодателя на ищцата М., се счита, че придобивното основание е осъществено от нейния наследодател. От събраните свидетелски показания се установява непротиворечиво, че единствено ищецът И., неговия брат П. и баща им Н. са упражнявали владение върху процесния имот и сгради от 1951 година. За това разказва свидетелят А., който е бил на около 7-8 години, когато са построени сградите от ищеца и неговите роднини. Свидетелят също посочва, че семейството на И. е живяло в имота като ищецът продължава да живее там и до днес. Уговорката на наследодателя с някой от близките му, а след смъртта му наследник по закон, съставлява не само действие по предаване на фактическата власт, но и предоставяне възможността да се позове на презумцията, че от този момент упражняващият фактическа власт владее за себе си /в този смисъл Решение от 08.02.2016г. по гр.д. 4591/2015г. на ВКС, 1 ГО/. Поради това следва да се приеме, че владението върху поземления имот е предадено устно от Л. на Н. и неговите синове, за да построят в имота процесните сгради и от този момент тримата са станали владелци на поземления имот. Не се твърди и не се установява някой друг от страните по делото, които са наследници на Л., да е живял в имота, да е идвал и да е предявявал претенции извънсъдебно или съдебно към имота и сградите.

5

С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът И. лично и ищцата М. на основание наследствено правоприемство са придобили собствеността върху процесния поземлен имот и построените сгради въз основа изтекла придобивна давност в тяхна полза за периода от 1951г. до 1961г. Поради това предявеният установителен иск за собственост се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК ищците са направили разноски в общ размер от 2072.83 лева/1059.81 ЕВРО за адвокатско възнаграждение и държавни такси.

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева е заплатено в брой на адвоката. Поради това направените разноски по делото са доказани и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдени на ищците.

Ответниците А. С. П., Д. С. П., В. Ц. М., Ц. Д. М., В. Д. М., Ц. С. М., П.

С. М., Б. С. М., Е. И. Г., М. З. Б., Ц. М. М. и В. Н. М. признават иска и посочват, че нямат претенции към имота и сградите. По делото няма данни и твърдения, че посочените ответници извънсъдебно са предявили претенции към имота и сградите нито преди образуване на делото, нито след това.

Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая не се установява ответниците да са дали повод за завеждане на делото, тъй като вписването им като наследници в удостоверението за наследници е административна дейност на основание законовите разпоредби във връзка с наследяването, и същото не представлява повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Ответниците признават иска поради което са налице двете кумулативни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и те не следва да бъдат осъждани да заплатят разноски на ищците.