Решение № 572 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500438 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника Държавната комисия по стоковите борси и тържищата срещу решение № 4146 от 21.07.2023 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 2 състав по гр.д. 12915/2021 г., поправено с решение № 163 от 10.01.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати на Р. Д. С.: а) 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 30.11.2018 г. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДСл плюс законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане; б) 1 841,54 лева обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 30.11.2018 г. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДСл плюс законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане; в) 349,88 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на адв. Й.

А. адвокатско възнаграждение в размер на 1506,05 лева.

Изложени са оплаквания за противоречие със събраните доказателства, наличие на съществен принос на пострадалата, завишен размер на обезщетението. Във въззивната жалба е поискан разпит на един свидетел за установяване на видимото състояние на ищцата към момента на настъпване на инцидента. Отправено е искане към въззивния съд да „отхвърли“ първоинстанционното решение, да редуцира размера на обезщетението поради съпричиняване и да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредбата минимум. За последното няма изложение в обстоятелствената част на жалбата, но поради формулираното искане следва да се даде възможност за уточнението му.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Й. А., в който се оспорва подадената жалба и се възразява срещу доказателственото искане.

По повод искането за разпит на един свидетел за установяване на видимото състояние на ищцата към момента на настъпване на инцидента въззивният съд е приел, че СГС е уважил всички доказателствени искания на ответника, като е допуснал и разпитал четирима 1 свидетели за установяване на същото обстоятелство. Няма процесуално нарушение, което да обоснове допускането на още един свидетел от въззивната инстанция и това искане е оставено без уважение.

Постъпила е и частна жалба от адв. Й. А. срещу определение 367 от 10.01.2024 г., с което е оставено без уважение негово искане по чл. 248 ГПК. На тази жалба е подаден отговор от ответника.

На жалбоподателя е указано да уточни дали иска изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК относно адвокатския хонорар на адв. Й. А.. След уточнение делото е изпратено на СГС за произнасяне по съдържащия се във въззивната жалба довод за прекомерност на адвокатския хонорар. СГС е оставил без уважение искането за изменение на решението чрез намаляване на хонорара на адвоката на ищцата с определение 4744 от 29.03.2024 г., което не е обжалвано от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

В съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за повторен разпит на свидетелите К. и А. относно фактите как е била облечена ищцата, по време на инцидента, тъй като облеклото й е могло да допринесе за инцидента, в какво състояние е била пострадалата.

В съдебно заседание и в писмени защити, депозирани на 02.05.2024 г., представителите на страните развиват съображенията си, изложени в жалбата и в отговора.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищцата вреди при трудова злополука на 30.11.2018 г. Спорно е също какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди от трудова злополука. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДСл за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Наличието на трудова злополука от 30.11.2018 г. не е спорно. Тя е призната от административния орган с разпореждане 23211 от 10.05.2019 г. на НОИ, ТП София – град, решение на директора на ТП на НОИ София-град 1040-21230/11.06.2019 г. и потвърдена от съда – решение 1955 от 09.04.2020 г. на АССГ 17 състав по адм.д. 7696/2019 г. и решение 46 от 05.01.2021 г. на ВАС, Шесто отделение по адм.д.

8027/2020 г. Не е спорно наличието на служебно правоотношение между ищцата и ответника към деня на инцидента, както и че при инцидента ищцата е получила увреждане на здравето. Не е спорно причиняването на временна неработоспособност – няма въззивни доводи срещу приетото от СГС, а и от приложените болнични листове, обсъдени и в заключението на СМЕ, се установява, че Р. С. е била в отпуск за временна неработоспособност общо 191 дни във връзка със счупването на дясната глезенна става, настъпило на 30.11.2018 г.

Евентуалното наличие на принос, твърдян в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, който ще бъде разгледан на систематичното му място, не е основание за отпадане на отговорността на ответника, а за нейното намаляване.

От изслушаните по делото свидетели и актовете във връзка с признаване на събитието 2 за трудова злополука, описани по-горе, се установява следното. В последния ден от обучението, на което е била командирована от ответника, след приключване на обучението, имало организирана вечеря в ресторанта на хотела, в който то се е провеждало, на която са присъствали много служители на Комисията (около тридесет), като някои от тях, сред които и ищцата, са употребявали и алкохол (в този смисъл са показанията на свидетелите П. А., В.

Н., Н. К. и Г. Т., с.з. от 19.05.2023 г. л. 159-165). Свидетелите Н. и Т. са категорични, че С. е танцувала, говорила е нормално, не е падала и залитала и не е била пияна. Ресторантът имал тереса, покрита с 15-20 см сняг, който бил почистен само около вратата, от която се е излизало от ресторанта на терасата. Свидетелите Н., К., Т. разказват, че много от служителите на Комисията, които са били в ресторанта, излизали на терасата да пушат цигари или да се разхладят. Според показанията на св. Н. и Т. около два часа след полунощ Р. С. също излязла на терасата, подхлъзнала се и паднала. На помощ й се притекъл св. Т., който я е внесъл във фоайето на хотела, а от ресторанта се е присъединил да помогне и свидетелят Н..

В резултат на падането съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р М. М., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена ищцата е получила триглезенно счупване с изкълчване на дясната глезенна става, състоящо се от: счупване на вътрешния глезен; разкъсване на предната част на връзката между големия и малкия пищял; счупване на външния глезен с разместване; изкълчване на глезенната става. След преглед в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов, Велико Търново е закарана по нейно желание в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където е направена операция за наместване и фиксация с плака и винтове. Изписана е на 06.12.2018 г. в подобрено общо и локално състояние. От 09.04.2019 г. до 16.04.2019 г. е била на рехабилитация в Специализирани болници за рехабилитация, филиал Баните. На 21.01.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ й е направена операция за сваляне на металните импланти, където след тридневен престой е изписана на 24.01.2020 г.

В острия период след травмата са били много силни и са продължили до първата операция. Следоперативно болките се дължат на проникването през меките тъкани, наместването на дислокацията и поставянето на металните импланти, нарастването на постоперативния хематом. През периода на рехабилитация болките се дължат на преодоляване на ставните контрактури и възстановяване обема на активни движения. Не е могла да стъпва на крайника и е ползвала помощни средства около 90 дни. Поради наличието на повторно счупване на глезена, което няма връзка с първото (така изрично в с.з. на 17.02.2023 г. при изслушването на д-р М. М., л. 135), д-р М. не може да даде заключение за актуалното й състояние при прегледа и се е позовал на лист за преглед на пациент в КДБ от 20.10.2021 г. В този лист е описано, че остеосинтезните средства са отстранени преди 1 година и се оплаква от болка и ограничени движения в областта на дясната глезенна става и не съобщава за травматичен момент след сваляне на имплантите.

Има издадени шест болнични листа за временна неработоспособност за 157 дни след счупването и 34 дни след операцията за изваждане на имплантите.

В с.з. от 17.03.2023 г. д-р М. пояснява, че продължителният оток и дефицит във функцията, описани в лист за преглед на пациент в КДБ от 20.10.2021 г., са последици от травмата, т. е. самата травма е довела до това, а не е усложнение на травмата. Едното е последици, които се лекуват с други методи не лечение, като физиотерапия и т. н., а усложнения по време на лечението тя не е имала. Затова периодът на зарастване е за около 120 дни, временната нетрудоспособност след първото счупване е 157 дни, през което време тя е лекувана, започнала е най-вероятно работа и след това има два други болнични листове – единият е за 34 дни, когато е отстранен металът напълно и вторият е за придружаващи заболявания, които пациентката е имала и е лекувана в ИСУЛ за 4 дни. Едното е усложнения, а ищцата няма усложнения - има последици, които могат да се доизлекуват.

Посочил е още, че операцията е направена добре. Зарастването на кожните рани е минало добре, наместването е много добре, металите са си свършили работата и са били поставени така, че да доведат до добро костно зарастване. Няма инфекция, няма развитие на фригитен 3 синдром, не е доказан, няма развитие на нито едно усложнение.

Разпитаните за неимуществените вреди в с.з. 17.02.2023 г. свидетели К. С. и Н. С. са описали помощта, от която се е нуждаела ищцата първите три месеца след инцидента и ефекта, който падането е оказало върху психиката й. (л. 139-141).

По повод размера на обезщетението за справедливост съдът съобразява заключението на СМЕ, медицинската документация и показанията на св. С. и С..

При така установените увреждане, двете операции за поставяне и изваждане на металните винтове, свързани със съответния болничен престой, интензивните болки първите дни около операциите, и при раздвижването и рехабилитацията, нуждата от чужда помощ по време на носенето на патерици за три месеца, възстановителния период от шест месеца, съпоставени с възрастта на ищцата – 41 години към деня на инцидента, общественоикономическите условия към ноември 2018 г. и съдебната практика по сходни случаи именно към тази дата, а не към деня на настоящото решение, съдът намира за справедливо обезщетение от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Оплакванията за завишен размер са основателни предвид липсата на усложнения и на трайни последици от травмата от трудовата злополука за ищеца. Невъзстановената функция и оток са във връзка с второто счупване на глезена, което не е във връзка с първото. Наред с това, не се доказва причинна връзка между счупването на глезена и следните описани в исковата молба вреди: метаболитен синдром, включващ наднормено тегло, повишена обиколка на талията, артериална хипертония, дислипидемия и стеатоза на черния дроб. Бившите колеги на ищцата при разпита си в с.з. я определят като „приятно закръглена“ както към момента на инцидента, така и към момента на разпита. Ниското самочувствие не е във връзка с падането и счупването на глезена; показанията на свидетелите на ищцата за психическото й състояние са твърде общи – „не е същият човек“. Ограниченията при придвижването и заседяването вкъщи със сигурност са довели и до психически дискомфорт, като той няма нужда от специално доказване, тъй като съществува житейска презумпция. Не се доказва обаче наличие на по-голям от обичайния за този род събития дискомфорт. Описаните като вреда в исковата молба биене на инжекциите с антикоагулант в корема лично от ищцата и страхът от игли също не в причинна връзка с инцидента. Не може да се присъди обезщетение под този размер обаче поради дългия период, в който ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност – 157 дни след счупването и 34 дни след операцията за изваждане на имплантите.