Решение № 260087 от 07.10.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 07 октомври 2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря Лилова и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 64 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 32 от 18.10.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 2/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия М.А.М.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 11.01.2018 г., около 16,30 часа, в гр.С., кв.”В.”, на ул.”*******”, се заканил с убийство на А.Й.И.,***, с думите: „ще те убия, не желая да те виждам повече тук, ще те убия” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му , поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС същия да изтърпи при първоначален „общ” режим.

С тази присъда подсъдимия М.А.М. е осъден да заплати на гражданския ищец А.Й.И. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този уважен размер до пълния предявен размер от 5000 лева, предявения граждански иск е отхвърлен.

С присъдата подсъдимия М.А.М. е осъден да заплати на гражданския ищец А.Й.И., сумата от 300 лева, представляваща направени от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С горепосочената присъда подсъдимия М.А.М. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата - по сметка на РС – гр.С. сумата от 312 лева, представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното съдебно производство, сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и по сметка на ОД на МВР С.

- сумата от 251,90 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат А.П. – служебен защитник на подсъдимия М.А.М., с оплакване за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че първостепенния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като въпреки императивната забрана по чл.303 от НПК, е постановил атакуваната присъда въз основа на предположения. Като процесуално нарушение от такъв характер, се сочи още от защитникът и липсата на мотиви на пръвоинстанционната присъда, доколкото в предложените такива не бил извършен обстоен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, не били отчетени и съответно обсъдени съществуващите противоречия в доказателствения материал, както и не бил даден отговор на защитните доводи и възражения. Излагат се и твърдения за липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е било преценено от първостепенния съд, че съществуващите по делото доказателства не установяват претендираната „закана за убийство“ да е била осъществена от подсъдимия с инкриминираните заплашителни думи, отправени към пострадалия. Сочи се в този аспект, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите си показанията на пострадалия свидетел И., съгласно които след първия удар от подсъдимия, той е изпаднал в безсъзнание и съответно не е могъл да възприеме заканите спрямо него, както и свидетелстването на същия относно съдържанието на тези заканителни думи, напълно несъответно на инкриминираното в обвинителния акт. Все в тази връзка се излагат и доводи, че относно този факт, неправилно районния съд е дал вяра на показанията на свидетелката С., съдържащи информация, че заканителните думи са предхождали, съпътствали и последвали побоя, нанесен от подсъдимия на пострадалия, които сведения напълно противостоят на показанията на самия пострадал. Възразява се от защитата и срещу приетата от първата инстанция свидетелска годност на С., като се твърди, че предвид напредналата й възраст и стресовото състояние, в което се е намирала, същата не е могла да възприеме обективно обстоятелствата на случилото се. Твърди се, че извън вниманието на първостепенният съд е останало обстоятелството за отсъствието на мотив в подсъдимия за извършване на заканата с убийство, доколкото липсват данни по делото подсъдимия и пострадалия да са в конфликтни отношения, или да носел в себе си оръжие, които негови действия да декларират намерението му да обективира думите си. Излагат се доводи от защитата, че атакуваната присъда е неправилна и в гражданско-осъдителната й част, доколкото присъденото на гражданския ищец обезщетение за нематериални вреди е в прекомерно завишен размер, с оглед значимите за определянето му обстоятелства. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се прави искане от защитата въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, респ. да му наложи друг вид наказание – пробация.

Присъдата е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А.Й.И., чрез неговия повереник – адвокат Н.К., с твърдение за нейната незаконосъобразност и необоснованост в частта й, относно наложеното на подсъдимия наказание. В частност, се сочи, че първостепенният съд е допуснал нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, доколкото е наложил на подсъдимия М. едно явно несправедливо наказание. В тази насока, повереникът твърди, че по делото са налични единствено отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които обосновавали определянето му на наказание лишаване свобода около средния размер. Като такива се изтъкват от защитата - множеството осъждания на подсъдимия за различни по вид престъпления, повечето от които тежки такива и свързани с използването на принуда; механизма на извършване на процесното деяние, при който подсъдимия не само е отправил спрямо пострадалия закана с убийство, но му е нанесъл и телесни увреждания; факта, че за извършването на процесното деяние подсъдимия не е бил предизвикан по никакъв начин от страна на пострадалия. С тези аргументи се твърди от частното обвинение, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия М. наказание, като несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Съобразно това се иска от въззивния съд да измени атакуваната присъда, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание до средния размер от три години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия М.М. в лицето на адвокат

А.П., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия оправдан. В тази насока защитникът поддържа оплакванията си, заявени в жалбата, за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения в оценъчната и доказателствената му дейност; срещу приетата от първостепенния съд доказаност на обвинението; срещу справедливостта на определеното и наложено на подсъдимия наказание. В последно посочения аспект се възразява срещу отказа на първоинстанционния съд да определи това наказание в хипотезата на чл.55 ал.1, т.1 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като влошеното здравословно състояние на подсъдимия, напредналата му възраст, липсата на извършени от него криминални прояви в последните десет години. Искането, което се заявява в съответствие с тези направени оплаквания, е за изменение на оспорената присъда, с определяне на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият М.М. поддържа изцяло казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия М. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимия също е справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не са налични основания за ревизирането му. Прокурорът от СОП твърди и, че в хода на разглеждане на делото от първия по степен съд, както и при постановяване на присъдата, не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата, както и тази на частното обвинение, да бъдат оставени без уважение и респективно присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Пострадалият А.Й.И. е пенсионер, бивш служител на МВР. Във връзка с работата си като служител на РУ на МВР – гр.С. познавал подсъдимия М.А.М., като криминално проявено лице от същия град.

През 2018 г. пострадалия И. живеел заедно с майка си – свидетелката В. С., в с.Ш., община С.. Двамата често пътували до гр.С. на пазар, като посещавали и заведение в кв.”В.” на ул.”*******”, в близост до бл.**, за да изпият по кафе. При едно от тези посещения в гр.С. – на датата 11.01.2018 г. пострадалият И. и майка му – свидетелката С. били заедно в заведението до 16,00 часа, когато подсъдимия я оставил да си допие кафето и влязъл в съседния магазин за хранителни стоки, за да си напазарува.

След като приключил с пазаруването, пострадалият И. тръгнал към автомобила си, който бил паркиран в близост на ул.”*******”, а свидетелката С., която се придвижвала по-бавно, вървяла след него в същата посока. Когато пострадалия стигнал до автомобила и отворил една от вратите му, за да остави покупките, към него се приближил подсъдимия М., който се обърнал към него със собствено име и му се заканил, че ще го убие и че не иска да го вижда повече на това място. Пострадалият не отвърнал нищо и продължил да подрежда покупките си. В този момент подсъдимият започнал да го удря, като му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата. От ударите пострадалия И. се зашеметил и паднал на земята, след което успял да се изправи и с помощта на придошли хора, той и майка му се качили в автомобила. По-късно същият ден пострадалият подал сигнал за случилото се в РУ С., а след това потърсил медицинска помощ във ФСМП С..

След този случай пострадалия И. и свидетелката С. престанали да посещават магазина и кафенето в гр.С., защото се опасявали от ново посегателство.

В хода на образуваното досъдебно производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № П-73/2018 /л.36-38, т.1 от ДП/, изследвала медико-биологичните характеристики на причинените на пострадалия А.И. телесни увреждания и механизма на причиняването им. От заключението на същата се установява, че при пострадалия са констатирани следните наранявания: контузия и една разкъсно-контузна рана в дяната челна област на главата; масивен периорбитален хематом около дясното око; контузия в областта на двете устни. Според експертът, тези травматични увреждания на пострадалия са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с юмруци и ритници, като са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е още и, че подробно депозираните при разпита на пострадалия показания, са дали основание на вещото лице да приеме, че същия не е получил мозъчно сътресение и съответно не е губил съзнание по време на инцидента.