Решение № 243 от 09.10.2017, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е №

Гр. Велинград, 09.10.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 891 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ; чл.222, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А.И.П., ЕГН ********** ***, против "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Р.М..

Предявени са ОСОИ с правна квалификация : чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 - за заплащане на следните суми: сумата от 1002,66лв. – част от трудово възнаграждение за м.03.2017; сумата от 574,06 лв. – трудово възнаграждение за м.04.2017г.; сумата от 1148,11лв.- представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане без работа един месец след уволнение поради съкращаване в щата; сумата от 1043,74лв. – представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 20 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по Трудов договор от 13.11.2014г. на длъжността “технически секретар” с място на работа в гр.Велинград, кв.Индустриален във фабрика стопанисвана от ответника. Със Заповед № 1/13.04.2017г. било прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата.

Ответника не изпълнил задължението си да заплати работните заплати за месеците март и април 2017г. Твърди, че за м.03.2017г. за 22 р.дни му било начислено трудово възнаграждение в брутен размер от 1148,11лв. На 12.06.2017г. му била изплатена частично сума от 145,45лв., а останалата част от това ТВ в размер на 1002,66лв. не била изплатена. За м.04.2017г. за 9 раб.дни на ищеца било начислено трудово възнаграждение в брутен размер от 574,06лв., което до момента не било изплатено. Освен това следвало на ищеца да се изплатят и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от едно БТВ в размер на 1148,11лв. за един месец в който е останал без работа, както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1043,74лв., включващо 678,43лв. за 13 раб.дни за 2016г. и 356,31лв. за 7 раб.дни за 2017г. До момента работодателя не изпълнил своето задължения за изплащане на тези обезщетения.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 1002,66лв. – част от трудово възнаграждение за м.03.2017; сумата от 574,06 лв. –т трудово възнаграждение за м.04.2017; сумата от 1148,11лв.- представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане без работа един месец след уволнение поради съкращаване в щата; сумата от 1043,74лв. – представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 20 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба окончателното плащане.

Претендира и разноски за настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Калпазанова, подържа исковете и иска уважаване на същите до размерите установени в ССЕ,

В о.з. ответникът, редовно уведомен не се явява, не изпраща представител.

От представените доказателства- Трудов договор № 1/13.11.2014г. и Заповед №1/13.04.2017г., се установява че между страните да е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 14.11.2014г. /дадат на постъпване на работа/- 13.11.2017г., през което време А.П. е заемала длъжността “технически секретар ” в ответното дружество, при уговорен размер на основното трудово възнаграждение на ищеца от 636лв. и ДТВ от 0,6% за прослежено време, което се заплаща авансово да 25-то число на текущия месец и окончателно до 10-то число на следващия месец. Със Заповед №1/13.04.2017г. на работодателя това трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 13.04.2017г.

/датата на връчване на заповедта/ и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –поради съкращаване в щата. В същата заповед е записано на ищеца да се изплати обезщетение по чл.244 КТ за неизползван отпуск, в това число за 13 р.дни от 2016г.- 678,43лв. и за 7 раб.дни от 2017г. -365,31лв.

От представената служебна бележка от Агенция по заетостта се установява ищеца да е регистриран като безработен на 21.04.2017г. и това обстоятелство да е такова към дадат на издаване на документ – 16.05.2017г.

По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ, изготвена от вл.Д.Т., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени разчетно-платежни ведомости в ответното дружество. Видно от заключение по ССЕ за процесните месеци –март и април 2017г, на ищеца е начислено трудово възнаграждение на база

ОТВ от 982лв. и ДТВ /клас/ от 16,8% върху основното. В резултат на начисленията направени за 22 раб.дни праз м.март и 9 раб.дни за м.април, след приспадане на законово регламентирани удръжки за ЗО, ДОО и ДОД и приспадане на изплатен аванс за м.март в размер на 145,45лв. /колкото ищецът твърди да му е платени/, то ищецът е имал право да получи съответно: ТВ за м.03.17г – 750лв. и ТВ за м.04.17г. – 343,36лв. в сума за получаване, които суми и до момента са неизплатени и дължими.

Ето защо и съдът приема за установено, че са останали дължими и не изплатени на ищеца ТВ за месеците март и април 2017г. в размер на общо 1093,36лв. -в сума за получаване, в това число: ТВ за м.03.17г – 750лв. и ТВ за м.04.17г. – 343,36лв., които няма данни да са изплатени и до момента.

Що се отнася до претенцията за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, то видно от т.1 от допълнително заключение по ССЕ на ищеца е следвало да се начисли по ведомост за заплати и да се заплати обезщетение по чл.222 КТ от бруто 1148,11лв., формирана от ОТВ в размер на 982,97лв. и ДТВ от 165,14лв. Върху този вид обезщетение се правят удръжки за ДОД от 10%, при което и а в сума за получаване след приспадане на удръжки в това обезщетение следва да бъде в размер на 1033,30лв. Тази сума за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ няма данни да начислена на ищеца и респективно да е изплатена след прекратяване на трудовото правоотношение и до дата на завеждане на искова молба в съда и до момента няма данни да е изплатено.

Според т. 2 от заключение по ССЕ се установява на ищеца да е начислено по ведомости за заплати за м.април 2017г. обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван полагащ се платен отпуск за 2016г. и 2017г. в размер на общо 1043,74лв., в това число 678,43лв. за 2016г. и 365,31лв. за 2017г.

По делото няма данни този размер на начислени на ищеца суми за обезщетение по чл.224 КТ да са в сума за получаване след приспадане на нормативно определени удръжки. Определено това не е и така, а същите представляват брутен размер на обезщетението, тъй като при БТВ от 1148,11лв. и 22 р-дни през м.04.2017г. –явящ се последен пълен работен месец дневната ставка е 52,187лв. При което за 13 дни останал неизползван ПГО ищеца има право на обезщетение в брутен размер от 678,43лв. =/52,187лв.х13/, а за 7 р.дни изчислени по същия начин на 365,31лв. Върху така начислената сума за обезщетение по чл.224 КТ се дължат и удръжки за ДОД от 10%, при което и сумата за получаване е в размер на 939,37лв.=( 1043,74лв. -104,37лв.) Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците март и април 2017г., но е изпълнил задължението си да заплати начислените заплати за тези месеци, като няма данни това да е направено и до момента. Освен това следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

Въз основа на горните доказателства и по изложените съображения съдът намира, че се установява да са дължими на ищеца А.И.П. ТВ в размер на общо 1093,36лв. -в сума за получаване, в това число: ТВ за м.03.2017г.- 750,0лв. и ТВ за м.04.2017г. – 343,36лв., които суми няма данни да са и изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента.

Ето защо и съдът намира исковете по чл.128 КТ за основателни и доказани по размер до размера от общо 1093,36лв. -в сума за получаване, в това число: ТВ за м.03.2017г.- 750,0лв. и ТВ за м.04.2017г. – 343,36лв., която и сума ще се присъди на ищеца, като се осъди ответникът да я заплати, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2017г. (дата на предявяване на искова молба) до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от общо 1576,72лв., включващ ТВ за м.03.2017г.- 1002,66лв. и ТВ за м.04.2017г. – 574,06лв. исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.

По отношение на иска за присъждане на 1148,11лв. -обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, то съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че ТД на ищеца е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата.

При което и за него е възникнало право да получи обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението. Според уволнителната Заповед № 1/13.04.2017г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с връчването и в деня на издаването, т.е. на 13.04.2017г. За доказване на обстоятелството, че в период от един месец и за времето от 14.04.2017г. до 14.05.2017г. ищеца е останал без работа е представена служебна бележка издадена на 16.05.2017г. за регистрация в бюрото по труда, като безработно лице на 21.04.2017г. При което и следва да се чете, че към 16.05.2017г. ищецът е бил безработен и е без работа в периода от един месец след уволнението му. Видно от ССЕ размерът на дължимото обезщетение по чл.222 КТ е 1148,11лв. А след приспадане на ДОД от 10% в сума за получаване след приспадане на удръжки обезщетението по чл.222, ал.1 КТ е в размер на 1033,30лв., която сума според ССЕ не е изплатена на ищеца и до момента.

Ето защо и съдът намира за доказан по основание и частично по размер иска по чл.222, ал.1 КТ до размера от 1033,30лв.– в сума за получаване, която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва считано от 26.06.2017г. (дата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от 1148,11лв., искът е неоснователен, тъй като се дължи от работодателя плащане само на суми след приспадане на удръжки, и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на иска за присъждане на сумата от 1043,74лв. – представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 20 дни неизползван платен годишен отпуск полагащ се за 2016 и 2017г. при прекратяване на трудовия договор, съдът намира следно: Видно от копие от Трудов договор № 1/13.11.2014г. и уволнителната Заповед № 1/13.04.2017г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 01.01.2016г. - 13.04.2017г. В този ТД е уговорено право на ищеца на 20 дни платен отпуск годишно. В уволнителната заповед ответника-работодател изрично е посочил, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл.244 КТ за неизползван отпуск, в това число за 13 р.дни от 2016г.- 678,43лв. и за 7 раб.дни от 2017г. -365,31лв.