Решение № 149 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300*****687 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И. Г. З., ЕГН:*****гр.***** , чрез адв. Р. Р. против решение №260064/11.04.2023 г. по гр.д.№18950/2019 г. на РС-Пловдив, 19 гр.с., в частта, с което е отхвърлен предявеният от него иска да се признае за установено по отношение на ответницата Й. Й. З. по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че е собственик на 1/6 ид.ч. о т ПИ с идентификатор *****.1866, целият с площ от 482 кв.м. с административен адрес: гр. *****, ведно с 1/6 ид.ч. от всички построени в ПИ сгради, подобрения и приращения в имота при граници на ПИ – имот *****.1865; имот *****.1862; имот *****.9589 и имот *****.1867. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, а именно, че съдът не е обсъдил всички доказателства относими по делото. Счита, че признанието на ответника в отговора на исковата молба, с който е заявил, че е открил грешката след прехвърлянето на 1/6 ид. ч., като е признал, че е прехвърлена наследствената му част със сделката с нот. акт № **** г. на нотариус С.. Съдът не е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел Г. В. Г., който е заявил, че е очевидец на разговори между страните, с което С. З. е заявил, че ще даде на И. З. и своята част от процесния имот, а същевременно е кредитирал показанията на свидетеля Н. К., като не е посочил въз основа на коя част от показанията му е достигнал до извода за непрехврълянето на 1/6 ид. ч. от имота. Съдът не е преценил дали са налице и особените 1 изисквания за извършване на сделката по нот. акт № *****/2017 г.и е осъден да заплати 153 лв.-разноски на ответница за производството.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго такова, с което да се уважи изцяло предявения иск.

Претендират се разноските по делото.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Й. Й. З..

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.

Решението на РС в частта, с което е признат за нищожен като абсолютно симулативен на осн.чл.26,ал.2,р.5 от ЗЗД договор за покупко-продажба в НА №*****,рег.

№***** по нот.д.№***** г. на нотариус Р. С., с който И. Г. З. е прехвърлил на С. И. З. собствеността по отношение на 5/6 ид.ч. от ПИ №*****.1866, целият с площ от 482 кв.м., за който е образуван УПИ ХХХI,кв.34 целият с площ от 482 кв.м. по РП на гр.****** заедно с 5/6 ид.ч. от всички построени в ПИ сгради, подобрения и приращения в имота; признато е за установено по отношение на Й. Й. З., че И. Г. З. е собственик на основание договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане в нотатиален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №***** г.,т.Х,рег.№*****, дело №***** г. на нотариус С. З. на 5/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот – не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба от 16.05.2022 г. /л.248 от д.РС/ за уточнение на ИМ, по отношение на обжалваната част на решението на РС, предмет на ВЖ, ищецът твърди, че на 20.02.2017 г. с НА №***** г. на нотариус Р.С. чичо му С. З. му е продал собствените си 1/6 ид.ч. от процесния имот, който притежавал по наследство, която 1/6 ид.ч. не е част от симулативно прехвърлените 5/6 ид.ч. , поради което И. З. е станал собственик на целия имот. Тъй като ответниците оспорвали неговите права, се налагало предявяване на УИ за собственост.

С отговора по чл.131 ГПК ответниците са взели становище, че на ищеца с двете сделки през 2017 г. са прехвърлени толкова права, колкото е притежавал от имота – общо 5/6 ид.ч. – оспорват иска за собственост на останалите 1/6 ид.ч. от имот.

От приетите по делото доказателства се установява следното:

По делото са разпитани свидетелите Р. С.-нотариус, Н. Т. К. –б.р.,С.чо Й. Г.,б.р.

Св.Р. С.-нотариус, установи, че и двата НА №***** г. за попупко-продажба на 1/6 ид.ч. от ПИ№*****.18666 и построените в него сгради, както и НА №*****/10.11.2017 г. . за попупко-проважба на 4/6 ид.ч. от ПИ№*****.18666 и построените в него сгради са били прочетени на страните преди подписване, проверила е пълномощното, легитимността и ЛК на лицата.

Св. Н. Т. К. – адвокат, пълномощник на И. З. по сделките с имота, установи, че го е посъветвал да прехвърли своите 5/6 ид.ч. от имота на близък човек, за да не бъде предмет на съдебно изпълнение поради неиздължени кредити. В тази вързка убедил чичо чу С. З. да сключат фиктивна сделка през 2012 г. за продажба на притежаваните от И. З. 5/6 ид.ч. от имота, а след като И. изчисти кредитите си – да му прехвърли обратно тези 5/6 ид.ч. , в резултат на което бил подписан НА №***** г. на нотариус Р.С., както и обратно писмо, доказващо симулативността. След няколко години И. поискал от чичо си да му върне имота обратно. Тъй като прехвърлените 5/6 ид.ч. били станали СИО, трябвало да участва и съпругата му Й. З., но тя отказала.Тогава С. се съгласил да му прехвърли поне 1/6 ид.ч., която имал по наследство и не била СИО, като за целта на 20.02.2017 г. подписали НА за покупко-продажба №***** г.; след няколко месеца И. поискал от него като адвокат да образува дело за отмяна на симулативния НА№***** г. ; делото било прекратено ,тъй като страните постигнали спогодба- да се възстанови положението преди 07.12.2012 г., поради което С. и съпругата му прехвърлили на И. 4/6 ид.ч. от имота, което се възстановило 2 първоначалното положение.

Св.Г. Г., който установи, че чичото на И. мого пъти бил споделял, че иска И. да стане собственик на целия имот и ще му даде и неговата 1/6 ид.ч.

Св.С.чо Г. установи, че е присъствал на разговор между адв.К. и С. З., в който К. и ищецът за да го убедят да прехвърли 1/6 ид.ч., му казвали: „..няма да има никакви проблеми, твоето си остава“.

Съдът не кредитира показанията на св.Г. като необективни и неубедителни като целящи да обслужат тезата на ищеца, тъй като не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Г. като обективни, достоверни и убедителни, тъй като свидетелите възпроизвеждат своите преки впечатления /особено св.К. като участник в имотните сделки като пълномощник на ищеца/, които показания кореспондират на волята на страните в НА №*****/10.11.2017 г. на нотариус Р.С., където е казано, че след прехвърлянето на 4/6 ид.ч. от имота, страните по сделката се съгласяват да си разпределят реалното ползване на имота като продавачите С. и Й. З.и ще ползват югоизточната част от дв.място ведно с находящата се в тазичаст сграда с ид.№*****.1866.4 с площ от 41 кв.м с право на индидидуално презисаване през входната врата на тази сграда. Следователно, и двете страни са били наясно, че с връщането на положението преди 7.12.2012 г. са си уредили отношенията, т.е. ищецът притежава своите 5/6 ид.ч., а ответника – неговите 1/6 ид.ч.

Горното налага извода, че установителният иск за собственост по чл.124 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите правни изводи, ПОС намира, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

По отношение на направените разноски: с оглед изхода на спора, право на разноски имат възиваемата,но такива не й се присъждат, тъй като не са поискани и няма данни да са направени.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260064/ 11.04.2023 г. по гр.д.№18950/2019 г. на РСПловдив, 19 гр.с.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок съобщението. от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3