Решение № 1242 от 15.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Варна , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501119 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ПЛ. СТ. П. срещу решение № 261826 от 31.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 6051 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е постановено, че вина за прекратяване на брака между въззивника и ИНН. ВЛ. П. е на мъжа; предоставено е упражняването на родителските права за детето С. П. П. ЕГН ********* на майката ИНН.

ВЛ. П. и е определено местоживеенето му при нея на адрес в ***; определен е следният режим на лични отношения на бащата с детето С.: всяка събота от месеца за времето от 17 часа до 20 часа и всяка неделя от месеца за времето от 17 часа до 20 часа; два месеца през лятото от първи юни до тридесет и първи юли на всяка календарна година; на всяка четна календарна година бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10 дни, съвпадащ с българската Коледа и с новогодишните празници /от 24 декември до 02 януари включително/ без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа ежедневно в дома на майката или на обществено място по съгласие на родителите; на всяка нечетна календарна година бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10 дни, съвпадащ с Великденските празници без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа ежедневно в дома на майката или на обществено място по съгласие на родителите; майката да осигурява видеовръзка между бащата и детето всяка сряда от месеца за времето от 18 часа българско време до 20 часа българско време, както и извън посочените ден и часове при съгласие на родителите; постановено е след развода жената да носи брачното си фамилно име П..

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи се, че съдът се е ограничил само до влязлото в сила решение и поради това е постанови, че вина за прекратяване на брака има само въззивникът. По този начин е подменил обективните факти по делото и е достигнал и до погрешни изводи. Излага, че не 1 са представени доказателства относно необходимостта от запазване на фамилията П. след разтрогване на брака. Твърди, че не е изследван родителския потенциал на двамата родители при положение, че и двамата са направили искане за предоставяне на родителските права, като оспорва качествата на майката с твърдение, че все още кърми детето. Излага също, че съдът е определил режим на лични контакти на бащата с детето, приемайки, че детето ще замине с майка си за Р.. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново, с което да бъде постановено, че вина за прекратяване на брака имат и двамата; да бъде отхвърлен иска за запазване на брачното фамилно име след развода; да бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата; при условие, че родителските права бъдат предоставени на майката, то да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка събота и неделя от месеца за времето от 17 часа до 20 часа, два месеца през лятото – от първи юни до тридесет и първи юли, на всяка четна календарна година бащата да взема детето за период от 10 дни, съвпадащ с българската Коледа и с новогодишните празници /от 24 декември до 02 януари включително/, на всяка нечетна календарна година бащата да взема детето за период от 10 дни, съвпадащ с Великденските празници, всички нечетни рождени дни на детето с преспиване и всички рождени дни на бащата с преспиване.

И.П. чрез адвокат С.С. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изразила становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от ИНН. ВЛ. П., в която излага, че има сключен граждански брак с ответника ПЛ. СТ. П. на 09.10.2018 г. в град С.П./Руска Федерация, като е издаден и акт за граждански брак № 0007 от 05.03.2019 г. от Община А.. На 16.03.2019 г. се родила дъщеря им С.. След сключване на брака съпрузите живели в жилище на родителите на ищцата в град С.П.. След раждането на детето ответникът започнал да предизвиква безпричинни скандали, отправял й заплахи, че ще я пребие, ще я хвърли през прозореца, унижавал я и я обиждал. На 27.06.2019 г. всички заедно пристигнали във Варна. Съпругът й обаче станал още по-агресивен, непрекъснато я обиждал, заплашвал и унижавал. Казвал й, че ако иска да си отива в Р., но няма да й даде дъщеря им. През месец декември 2019 г. съпругът й започнал да упражнява и физическо насилие над нея, като й нанасял удари с юмруци и ритници в присъствието на детето.

Ищцата твърди, че живее в постоянен страх както за себе си, така и за детето. Ответникът сам й повтарял, че вечер е неадекватен и е по-добре да не ходи при него. В края на месец февруари и началото на месец март 2020 г. агресията на П. станала непоносима. Започнал да отправя закани, че ще й подхвърли наркотици, че ще я хвърли от терасата на семейното жилище. На 04.03.2020 г. ищцата посетила Център за социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при фондация „SOS-семейства в риск" - Варна. На 08.03.2020 г. след пореден безпричинен скандал, предизвикан от ответника, упражнено психическо и физическо домашно насилие, тя подала сигнал на тел.112 и екип на Първо РУ на МВР – Варна я извел с детето от жилището, а на съпруга й съставил предупредителен протокол.

Със съдействието на полицаите тя и детето били изпратени до жилището на нейна сънародничка, където живеят и в момента. За последните актове на домашно насилие е подала искова молба във ВРС, по която е образувано гр.д.№ 3563 по описа за 2020 г., 43 състав, и е издадена заповед за незабавна защита № 67 от 30.03.2020 г. с постановени мерки 2 за защита по отношение на ищцата и на детето. Съпрузите са във фактическа раздяла от 08.03.2020 г. От 30.05.2019 г. до 16.09.2020 г. ищцата е в отпуск за отглеждане на детето им.

Нейни сънароднички й оказват морална и материална помощ. Няма статут на постоянно пребиваващ чужденец в България и след изтичане на срока на отпуска за отглеждане на детето, за нея ще бъде непосилно да си намери работа в България. Няма никакви доходи и с детето оцеляват трудно физически. В същото време ответникът е изцяло дезинтересиран от здравето, физическото, психическото и емоционално развитие на детето. Не получава никаква финансова подкрепа от него за отглеждането на детето им. В семейното жилище ответникът е задържал лични нейни и на детето вещи - дрехи, играчки, документи и GSM мобилна карта на руски мобилен оператор, която й е необходима при получаване на помощи за дете от Руската федерация, които многократно ответникът е отказвал да й ги предаде.

След фактическата раздяла на съпрузите всеки от тях живее свой собствен живот, нямат общи интереси, отчуждени са напълно един от друг, а бракът им съществува формално.

Отношенията на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът П.П. оспорва изцяло твърденията в исковата молба, касаещи поведението му. Не оспорва твърдението, че с ищцата са във фактическа раздяла от месец март 2020 г. Възразява по допустимостта на иска, тъй като ищцата е завела преди настоящото производство дело в Руската федерация – град С. и счита, че на първо място следва да се установи предмета на същото, след което да се прецени допустимостта на настоящото производство пред българския съд при съобразяване на КМЧП и сключения между НРБ и СССР договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Твърди, че поводът на съпругата да напусне семейното жилище не са посочените в молбата причини. Излага, че по време на съвместното им съжителство единствено той се е грижел за издръжката на семейството и е осигурявал средства за храна, отопление, за облекло и други. Сочи, че в момента работи на трудов договор с минимална работна заплата от 610 лева. Сочи, че при приемане, че бракът е дълбоко и непроправимо разстроен, то следва да се постанови, че вина за това има съпругата, тъй като всички скандали са предизвиквани от нея. В условията на евентуалност претендира бракът да бъде разтрогнат по вина на двамата. Оспорва и предявените небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, режим на лични отношения и дължимата издръжка за детето и на съпругата.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Относно вината

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че страните не живеят съвместно от месец март 2020 година; по време на съвместният им живот между тях имало доста проблеми; че с влязло в сила решение е установено извършване на акт на домашно насилие от страна на съпруга спрямо съпругата и е издадена заповед за защита като е определена мярката по член 5, точка 1 от ЗЗДН. Въпреки твърденията в отговора ответникът П.П. не доказа провинения от страна на ищцата. Изложеното, че единствено той се е грижел за издръжката на семейството, респективно това не е сторено от съпругата, не може да бъде окачествено като нейна вина, доколкото няма спор, че същата се е грижела за детето, родено на 16.03.2019 г., и понастоящем все още ползва отпуск за отглеждане на дете. С оглед на това въззивният съд счита, че твърденията на въззивника не са доказани по безспорен и несъмнен начин, следователно обжалваното решение в тази му част подлежи на 3 потвърждаване.

По упражняването на родителските права

При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете, съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.

Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.

Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето.