Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 04.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 605/2024
Вид
Решение № 164
Подписан
04.07.2025
В сила
04.07.2025
Състав
Пенка Николаева Братанова, Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кюстендил, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8664/18.07.2024 г. от П. И. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Н. И., със съдебен адрес:

****************** оф. партер, насочена против Решение № 619 от 15.06.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1799/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил П. И. К. да заплати на „************“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 819,91 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******************, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 83,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.08.2022 г. и сумата от 12,53 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 819,91 лева до пълния претендиран размер от 1020,86 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.06.2020 г; предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 83,68 лева до пълния претендиран размер от 134,19 лева и за периода от 15.09.2019г. до 14.08.2021г.; предявения иск за цена на услугата дялово 1 разпределение за разликата над 12,53 лева до пълния претендиран размер от 29,39 лева и за периода от м.07.2019 г. до м.07.2020 г. и предявения иск за сумата от 9,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г. Осъдил е П. И. К. да заплати на „************“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 690,84 лева, представляваща сторените по делото разноски, а „************“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. М.Л.Л., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 97,45 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на П. И. К..

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта му, в която районният съд е уважил частично осъдителния иск за обезщетение за забава в размер на изтекла мораторна лихва / неправилно наречени във възивната жалба установителния иск по чл. 422 ГПК/ в полза на ищеца за сумата от 83,68 лева, представляваща мораторна лихва за период 15.08.2021 г. – 16.08.2022 г., като релевира доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Анализира разпоредбите на чл. 32 от ОУ от 2016 г., като счита че в случая, доколкото се твърди и претендира, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, то приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020 – 2021 г., издадена през м. юли 2021 г., тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, който изтекъл на 15.06.2021 г., а общата фактура за периода била издадена на 31.07.2021 г.

Подчертава, че при липсата на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато не е доказано да е била отправена, респективно искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия през период от м. 07.2020 г. до 30.04.2021 г. е неоснователен. Аргументира се с практика на СГС, обективирана в цитирани съдебни решения. Счита, че не е настъпила изискуемост на задължението за лихви и твърди, че ответникът не е изпаднал в забава за процесния период поради липсата на отправена покана предвид липса на издавани фактури по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ на името на въззивника за процесния период и имот, като изтъква, че фактурата е издадена на името на трето за спора лице. Възразява като неправилни срещу изводите на решаващия състав относно погасяването на исковите претенции по давност и поддържа, че част от исковата претенция е погасена по давност. Иска се отмяна на съдебен акт в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск в тази му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „************“ ЕАД чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.

К., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноските за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

В съдебно заседание жалбоподателят, респективно негов представител не се явява, жалбата се оспорва от представителя на въззиваемата страна с изрична писмена молба.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните по въззивната жалба и отговора по последната.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „************” ЕАД срещу П. И. К. за заплащане на следните суми: сумата от 1020,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

*******************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023г. , до окончателното изплащане на вземането; сумата от 134,19 лева, 3 представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.08.2022г. ; сумата от 29,39 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 9,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г.

В хода на производството пред КнРС ответникът и настоящ въззивник е оспорил исковете по основание, но не и по размер. Оспорил е обстоятелството да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот, респективно да е страна по облигационно правоотношение, по силата на което има качество на потребител на топлинна енергия. Навел е съображения в насока недължимост на претенцията за мораторна лихва, доколкото не е изпадал в забава. Позовал се е на изтекла погасителна давност.

С решението си първоинстанционният съд е приел, че част от претендираната главница за топлинна енергия е погасена по давност за периода м.05.2018 г. до м.06.2020 г. включително, респективно отхвърлил е исковете в тази част, като ги е уважил в останалата част за дължима главница за периода от м. 07.2020 г. до м.04.2021 г. в размер на 819,91 лева.

Приел е, че погасени по давност са и вземанията за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.08.2020 г., както и вземанията за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.07.2020 г, включително, в която част исковете също са отхвърлени частично, а искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за претендирания период е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Във въззивната жалба се съдържат доводи единствено относно недължимост на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, като с оглед очертания с въззивната жалба предмет на обжалване, въззивният съд намира решението в обжалваната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, за неправилно по следните съображения:

Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия за проджаба на топлинна енергия за битови нужди от "************" ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

4

В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.